Акита е куче със спокоен характер, което го прави един от предпочитаните домашни любимци. Тези кучета са известни с това, че лаят само, когато се налага. Стопаните на акита твърдят, че кучетата от тази порода помагат на човек да се чувства спокойно и помагат при преодоляването на стреса. Освен със спокойния си характер представителите на породата акита са известни със своята чистоплътност и заради липсата на миризма на куче някои хора ги сравняват с котки, тъй като винаги се грижат за перфектната чистота на козината си. Акита са предани и търпеливи кучета, с изразено желание за защита на деца.
История на породата акита
Акита, известна още като акита-ину, произхожда от Япония. Родина на акита е префектурата Акита, която се намира на остров Хоншу. Това е една от най-древните породи кучета, смята се, че се срещала още 2 хиляди години преди новата ера. Първоначално акита се е отглеждала от селяни, които са я използвали за лов на едри животни и името на кучетата е било акитаматаги - т.е. куче, което се използва за лов на мечки. По-късно качествата на тези красиви величествени кучета са били оценени от аристократите в Страната на изгряващото слънце. Така акита става едно от любимите кучета в императорския двор и получава много специално отношение. Дори е издаден указ, че човек, който се отнася лошо към акита, ще бъде подложен на сериозно наказание. Кучетата на императора дори имали собствени слуги. Всичко това се дължало на факта, че имало вярване, че който отглежда акита, го чакат само успехи. След време блестящите качества на акита превръщат кучетата от тази порода в спасители, които с лекота вадят удавници от водата. За съжаление има и период, в който тези кучета се използват за боеве. Това се случва през XII век и най-злобните екземпляри се развъждат в град Одате. Тази традиция продължава до XIX век.
Стандарт на породата акита
Първият стандарт на породата акита е разработен през 1938 година. Женските представители на породата достигат до 64 сантиметра, а мъжките - до 70 сантиметра височина. Теглото варира от 32 до 45 за женските и от 40 до 45 за мъжкарите. Женските кучета имат малко по-дълго тяло от мъжките. Главата е доста голяма, с ясно изразена вдлъбнатина на челото, което е отличителен белег на породата. Горните устни не трябва да висят дори съвсем малко, това се смята за отклонение от стандарта. Муцуната е кръгла, с ясно изразени едри бузи и весело добродушно изражение. Допустима е квадратната муцуна, известна в Япония като Хакогучи, което означава уста като кутия. Кучетата с квадратна муцуна не съответстват перфектно на стандарта, тъй като бузите им са хлътнали, което променя добродушния вид на акитата.
Муцуната се стеснява към носа, без обаче да е със заострена форма. Носът е черен, допустим е по-светъл нюанс при чисто белите акити. Очите на акита приличат на триъгълник с много широка основа. Те са дълбоко разположени и са леко дръпнати настрани. Външният ъгъл на очите трябва да е издигнат с 25 градуса спрямо вътрешния ъгъл. Смята се, че точно формата на очите е най-важна за величественото изражение на акита. Цветът на очите трябва да е тъмен, тъй като според японците светлите очи лишават акита от достолепния му вид.
Около окото на акита трябва да има тъмна ивица, която да го очертава цялото. Ушите на акита са триъгълни, със заоблени върхове и сочат напред, като са леко скосени. Шията на акита е мускулеста, козината около нея образува нещо като яка. Гръдният кош на акита е мощен, опашката е пухкава и завита на кръг. По време на Втората световна война се правят кръстоски на акита с мастифи и други едри кучета, и постепенно се създава друга порода американска акита. Кучетата от тази порода са по-едри и в повечето случаи са с тъмна козина.
Грижи за акита
Акита има силно изразен собственически и ловджийски инстинкт. Затова трябва от ранна възраст да се социализира и да се научи да играе с други животни. Без ранна социализация акита може да прояви агресия по отношение на други домашни животни и най-вече към кучета от своя пол. Акита е предан защитник, което превръща това куче в перфектен пазач. Акита има красива козина с мек долен слой. Веднъж седмично е достатъчно да се разресва козината или да се минава с влажна кърпа. Козината на акита не се подстригва и не се оформя. Когато сменя козината си, това куче трябва да бъде ресано всеки ден. Не се препоръчва да се къпе кучето повече от два-три пъти в годината. В противен случай козината му ще загуби хидроизолационните си свойства. Перфектен за акита е големият двор с висока ограда. Акита лесно се справя с теглене на товари и с удоволствие дърпа шейна с деца. Въпреки това не се препоръчва такъв тип натоварвания да се прилагат спрямо кучета под 18 месеца, тъй като костите и ставите им не са напълно оформени. Акита има нужда да тича много и обича да играе със стопанина си.
Обучение на акита
Акита е умно и спокойно куче, но в същото време има независим характер и силна воля. Затова обучението на акита може да се окаже истинско предизвикателство. Тази порода е подходяща за хора, които имат опит в отглеждането на големи кучета. Ако не получава достатъчно сериозно физическо натоварване, акита може да откаже да изпълнява команди и да не се подчинява за нищо на стопанина си. Ако акита живее в апартамент, а не на двор, има нужда от много дълги разходки, за да слуша и да се подчинява.
Хранене на акита
Акита е капризно куче и ако стопанинът й смята да я храни с евтина суха храна, напълно възможно е кучето да откаже да я яде. Кучетата от тази порода предпочитат да се хранят само с храни с високо съдържание на протеини. Можете да храните вашата акита и с натурални продукти. Препоръчително е да давате на акита млечни продукти с изключение на сирене и кашкавал, яйца - не повече от 2 броя седмично, телешко месо, телешки дроб, елда или ориз, моркови, тиквички, домати, ябълки и круши. Препоръчва се да добавяте витамини и минерали в храната на акита, ако менюто й е съставено от натурални продукти.
Заболявания на акита
Кучетата от тази порода като цяло са много здрави, но при отделни екземпляри могат да се срещат заболявания на кръвта, подуване на стомаха, тазобедрена дисплазия, катаракта, глаукома и атрофия на ретината. Тази заболявания се срещат много рядко и се поддават на медикаментозно и хирургично лечение.
Любопитни факти за акита
По време на Втората световна война било разрешено да се гледат само овчарски кучета и останалите едри породи били избивани. Но някои стопани на акита успели да скрият любимците си в планините и там ги кръстосвали с овчарки. Най-известното куче от породата акита е Хачико. То се е появило на бял свят в префектурата Акита и е станало любимец на работещия в университета в Токио професор Хидесабуро Уено. Името Хачико означава осми. То всеки ден изпраща стопанина си до гарата, където професорът се качва на влака за Токио.
Всеки ден Хачико се връща в точния час, когато влакът на професора се връща на гарата. През 1925 година професорът умира, покосен от инфаркт, но Хачико, който по това време е на година и половина, не се отказва и всеки ден чака професора да се върне. Намират се хора, които осиновяват кучето, но то бяга, за да се върне на гарата. Хачико продължава да чака стопанина си всеки ден в продължение на 9 години. През 1935 година кучето умира, но година преди това в негова чест на гарата е поставен паметник с името му, изобразяващ чакаща акита. Правени са няколко филма за Хачико, като най-известният е с участието на Ричард Гиър - "Хачико: историята на едно куче". И до днес Хачико е пример за вярност и преданост и е почитан от японците.
Недостатъци на акита
Ако акита не се подлага на достатъчно сериозни физически натоварвания, може да се превърне в агресивно куче. Сред недостатъците на тази порода е фактът, че два пъти годишно сменя козината си и тази смяна продължава по няколко седмици. В този период кучето много се скубе и изисква сериозни грижи. Сред недостатъците на акита е и това, че подбира храната и понякога може да не се храни с дни, ако храната не й харесва.
