Риба Пъстърва

Риба Пъстърва

За рибарите е въпрос на чест да уловят пъстърва. Тази риба живее в студени, бързо течащи води и нейният улов е въпрос на майсторлък и късмет. Трудно уловима, но вкусна и полезна, рибата пъстърва зарежда тялото с тонус, мозъка с енергия, а косата и кожата с блясък. За щастие пъстървата се отглежда успешно в рибовъдни ферми, така че достъпът до полезното месо на тази риба не е трудно постижим.

Нужно е обаче да се поясни, че под названието пъстърва, което е сборно, се събират значителен брой пъстървови риби, за които е добре да се знае повече с оглед избора на вид за трапезата. Ето малко повече информация за рибите, назовавани с името пъстърва.

Общи сведения за пъстървата

Пъстървата носи латинското название Salmo trutta и е вид лъчеперка от семейство Пъстървови. Принадлежи към студеноводните риби, което название пък е несистематично и се използва в рибовъдството за някои от видовете риби от семейството на пъстървите. В групата на рибите с название пъстърва се включват няколко вида - дъгова, балканска пъстърва, сивен и хибриди между тях. Определят тази риба като постна заради липсата на мазнина, което е резултат от постоянното движение на рибата. Водите, в които живее, текат постоянно и много бързо и пъстървата е принудена да плува в бързото и силно течение.

Пъстървовите риби се делят на 3 рода, с някои морфологични разлики, имат различни местообитания и са приспособени към свой начин на живот. Като цяло се наблюдават в студени реки и езера, но при някои видове част от жизнения цикъл преминава в солена приморска вода. Повечето пъстърви са хищни риби.

Интересни разминавания са характерни за видовете пъстърви. Планинската мигрираща пъстърва води живот в постоянно пътуване. Тя се ражда и расте в течението на реките, а когато узрее, се връща в родното си място.

Има разновидности, които мигрират съвсем малко, живеят дълго- до 7 години, и достигат внушителни размери - до 30 килограма.

Соленоводните пъстърви пък имат съвсем различен жизнен цикъл. Почти през целия си живот те живеят в солена морска вода и навлизат в реките само, за да хвърлят хайвера си.

Известен е и немигриращ вид, който вече е изчезнал - сребърна пъстърва. Тя е била наблюдавана в някои езера в Ирландия до 1960 година. Причината да изчезне е внасянето на друг хищен вид в нейните местообитания.

Най-известни видове пъстърви

Очевидно пъстървовите риби представляват голяма и много разнообразна група. Сред тях най-известни и често срещани са няколко.

Дъгова пъстърва

Най-разпространена е в Северна Америка. Среща се в 2 разновидности -същинска дъговидна и стоманеноглава. Първата е на размер между 25 и 65 сантиметра, а втората между 50 и 100 сантиметра на дължина. Същинската има по-ниско тегло - до 7 килограма, а стоманеноглавата е около 10 килограма. Същинската се смята за по-вкусна.

Охридска пъстърва

Риба Пъстърва

Това е скъп деликатесен вид, който се среща в Охридското езеро. На дължина е от 20 до 60 сантиметра, а на тегло стига до 15 килаграма.

Кафява(балканска речна) пъстърва

Това е най-разпространеният вид в Европа. На дължина стига до 40 сантиметра и тегло до 20 килограма.

Тъмна ручейна пъстърва

Дребна и деликатесна риба за европейския континент. На размер е малка, около 20-25 сантиметра и малко тегло - от 1-2 килограма, с тъмно маслинов цвят на люспите.

Как изглежда пъстървата?

Тази риба от семейството на Сьомгите се отличава с удължено тяло, компресирано отстрани и покрито с дребни люспи. Характерни са тъмните петна по тялото на рибата. Има добре оформена къса перка на гърба.

Забележителен факт е, че рибата може да добие цветово обагряне, в зависимост от мястото, което обитава. По това тя прилича на друга риба - писията. Гърбът на рибата пъстърва обикновено е зелен или маслинен на цвят. Отстрани е жълтеникава или зеленикава, а коремът е сиво-бял, с меден оттенък. Перките на корема на пъстървата са жълти, с много точки по тях. Понякога цветът на пъстървата може да бъде много по-светъл или пък много по-тъмен, като това зависи от цвета на резервоара, който обитава, от сезона, храната и други фактори.

Съществува полов диморфизъм при тази риба - мъжкият е по-дребен от женската. Има обаче по-голяма глава от нея и повече зъби. Краят на долната челюст при възрастните мъжки е леко извит нагоре.

Местообитания на пъстървата

Къде живее рибата, зависи от нейния вид. Общото обаче е, че пъстървата живее на стада и е твърде срамежлива риба.

Езерната пъстърва предпочита чисти и студени води. Обитава дълбочини от 50 до 100 метра. През лятото може да се види и в крайбрежните райони.

Дъговата пъстърва обича студената и чиста вода при температури от 15 до 20 градуса. Тя не обича светлината и се крие от нея около камъните. Най-активна е в облачно време.

Речната пъстърва се среща обикновено във високопланинските студени и бързо води, богати на разтворен кислород. Мигрира, за да хвърли хайвера си, а иначе е в постоянно движение, плувайки срещу течението. Когато трябва да преодолее някакво препятствие, тя прави високи скокове.

Тъмната ручейна пъстърва живее в студени води в Европа и Северна Америка. На цвят е тъмна, маслинова по люспите и отлично ориентирана в своят среда, затова е трудна за хващане.

Риба Пъстърва

Хранене на пъстървата

Хранителната диета на пъстървата е като на всички хищни риби - те се хранят с живи организми, но разликата, която е незначителна, идва от вида пъстървова риба. Като цяло в менюто им влизат дребните ракообразни, ларвите на водните насекоми, малките мекотели, насекомите, които падат във водата, дребните рибки, поповите лъжички, жабите и дори дребните бозайници, плуващи небрежно из водата.

Пъстървата се храни предимно сутрин и вечер и може да се види как изскача от водата в преследване на някое насекомо. Големите индивиди понякога ядат и своите малки, както и хайвера. Най-обилно рибата се храни по време на буря и вятър, когато голям брой насекоми са издухани във водата.

Размножаване на пъстървата

Половата зрялост на пъстървата зависи от вида, но обикновено настъпва около 3-та и 4-та година при женските и година по-рано при мъжките. Размножаването на пъстървата става с яйца, познати добре на хората като червен хайвер с отлични вкусови и хранителни качества.

Времето на хвърляне на хайвера на пъстървата отново зависи от вида, а плодовитостта е голяма - до 2 хиляди яйца на 1 килограм тегло на рибата. Хайверът не е лепкав, а диаметърът на яйцата е около 4 до 6, 5 милиметра с червеникав цвят.

След излюпването си малките живеят самостоятелно благодарение на жлъчната торбичка и след 1-2 седмици преминават към самостоятелен живот, като се хранят с дребен зоопланктон.

Пъстървата е единственият вид от рода на сьомгата, който не умира след хвърлянето на хайвера, а може да повтаря това многократно. Този факт дава възможност пъстървата да стане първата риба от семейството, която се развъжда и отглежда изкуствено във ферми, както за червен хайвер, така и за месо.

Ползи от пъстървата

Тази риба има много полезни свойства за човешкото здраве. Смята се, че нейната хранителна стойност е по-висока от тази на месото и се абсорбера много по-лесно от човешкото тяло. Месото на пъстървата е богато на витамини, минерали и има добра калоричност.

Пъстървата е обект на активен риболов и затова количеството пъстърва е значително намаляло. Затова е защитен вид в Червената книга. Кулинарните качества на тази риба са много, а рецептите с пъстърва са превъзходни.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Популярни

Рейтинг

5
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати