Едно от най-удивителните животни в многообразния животински свят е конят. Той е символ на благородство, красота и невероятна грация. Съчетава бързина и пъргавина, каквато има само дивата котка; зрение, присъщо на могъщия орел, и сила, която обладава царственият лъв. Наред с това е предан на своя стопанин и ездач, както може само кучето, и се привързва към дома, както го прави котката. Само дълга еволюция може да създаде толкова съвършен животински вид. Наистина произходът на коня е толкова древен, че си струва да се проследи.
Произход и еволюция на конете
Днешният кон Eggus ferus е еднокопитен питомен бозайник от семейството на конете. Появил се е преди 4, 8 милиона години след еволюция от най-стария общ прародител, който е бил дребен тревопасен бозайник, наречен хиракотерий. Дребният предшественик на съвременното изящно животно е живял преди 5, 6 милиона години и е имал размерите на домашна котка.
С течение на времето древният кон започва да се приспособява за условия на живот на степно животно, които изискват качества като бързина, съобразителност и силно развито чувство за общност. В дивата природа това животно е жертва. Той не е ловец, сам е ловуван. За целта природата го снабдява с мощни сетива, за да оцелява. Тялото се издължава, краката стават дълги, тънки и бързи. Конете развиват отлично чувство за балансиране и отбрана. При раждане малкото конче веднага се изправя на краката си и само след минути може да следва майка си. Това е от съществено значение за оцеляването.
Когато се изправи срещу непосредствена опасност, конят не се бори с нея, той бяга в срещуположната посока. Затова се приема за животно за бягство, а не за битки. В естествената си среда конете живеят в групи, наречени табуни. Начело стои най-силният кон. Когато член на групата усети най-малка опасност от хищник, той не изчаква опасността да дойде наблизо, а веднага увлича стадото в галоп в обратна на опасността посока. Конете тичат, докато не избягат далече от опасността.
Тези особености са забелязани от хората и преди 6 хиляди години започва одомашаването на вида. През следващите 3 хиляди години конят вече е разпространен във всички краища на Земята. Днешните опитомени коне са наследници на дивия кон, но има и диви видове, които никога не са били подлагани на опитомяване. Такъв пример е конят на Пржевалски, който никога не е живял сред хората.
Характеристика на конете
Съвременният представител на вида има тънки и дълги крака, които служат за бързо бягане. Само третият им пръст е развит. Обвивката му се нарича копито. Вторият и четвъртият пръсти са закърнели. Тялото е покрито с гъсти косми, които са меки и къси по тялото и по-твърди и дълги на врата и опашката. Космите на врата са известни като грива, а на опашката представляват дълъг кичур.
Анатомията на животното е приспособена за стриване на твърдата растителност в степите. На всяка от челюстите си има по три резеца, а кучешките зъби са малки. Кътниците на конете са със сложни гънки на дъвкателната повърхност. Устните им са много подвижни, а хранопроводът и червата са дълги.
В природата всички диви коне с изключение на водача в свободното си от хранене и игри време дремят. Този начин на почивка е най-безопасният, осигурява непрекъсната готовност за бягство. Конят спи средно 6-8 часа на денонощие, като в това число влиза и дрямката. Болните коне изобщо не лягат.
Уникалната им способност да си почиват прави им позволява да оцеляват при всякакви неразположения. Сънят в изправено положение е възможен благодарение на характерен за тях заключващ механизъм на коляното, благодарение на който животното може да си почива дълго право, като напълно отпуска мускулите си. Костите на коляното фиксират сухожилието, докато другите мускули си почиват. В това състояние обаче конят само дреме. За да спи дълбоко, той ляга.
Движения на конете
Движенията на коня са известни като алюри. Различават се три основни движения на коня - ходом, тръст и галоп, а някои от породите имат и раван. При ходом последователното стъпване на четирите крайника се чува като четири удара. Този ход е най-бавен. Скоростта при него е около 6 километра в час. Тръст е едновременното стъпване на двата диагонални крайника, където се чува двутактов алюр.
Той е последван от стъпването на краката на другия диагонал. При този ход конят се движи с 10 до 50 километра в час. Раванът също е двутактов алюр, при който стъпват едновременно двата странични крайника. Тритактовият алюр се нарича галоп. Скоростта на коня е до 60 километра в час. Бързият галоп е известен като кариер.
Този начин на движение прави коня идеалното животно за обяздване с цел придвижване.
Породи коне
Известни са много породи коне. Те са около 350 на брой. Има породи, които са основно бегови, за състезания. Това са най-вече чистокръвни породисти животни, специално селектирани. Най-голямата група са впрегатните коне за пренасяне на товари, теглене на каруци, файтони или друга техника. Отличава се и дребната порода кончета от Шотландия, известни като пони.
Има и изкуствено селектирана порода коне Фалабела - малки кончета, които се гледат като домашни любимци. Сред българските породи най-известни са дунавският кон, плевенският, източнобългарският, каракачанският, делиорманският и българският планински кон. Сред останалите породи се отличават английската и арабската чистокривни породи, шагия, першерон, хафлингер и други.
Хранене на конете
Количеството храна, което трябва да приема един кон за деня зависи от породата, възрастта, индивидуалните му особености и здравословното състояние. В менюто му трябва да влизат различни смеси и други пресни храни. Сред най-важните са житните култури - овесът, царевицата и ечемикът. Конят се нуждае и от люцерна за витамини и натурална енергия.
Храните за коне като цяло се делят на четири групи :
І. Груби и обемисти, каквито са сламата и сеното.
ІІ. Концентрирани фуражи като овес, ечемик, ръж и царевица
ІІІ. Пресни храни като моркови, цвекло, картофи и силаж.
ІV. Близка до сочната, която е добавка на силажа.
Чистата прясна вода в големи количества, витамините и минералите са необходимост за правилния хранителен режим на животното.
Размножаване при конете
Развъждането на коня е цяла наука, която изисква отлично познаване на породите и дълга практика, тъй като още от природата има кръстосване, включително и междувидово. Муле и катър са резултат от такова кръстосване.
Бременността при кобилата продължава около 340 дни, като при раждането излиза само едно малко. Малките бързо се изправят на крака и следват майката. След година и половина те вече са полово активни и могат да създават поколение. На практика обаче разплодът става след третата или четвъртата им година.
Болести по конете
Сред най-често срещаните заболявания при конете са респираторните инфекции. Предават се по въздушен път, като дори не е наложително конете да са в непосредствена близост, защото инфекцията се разнася от вятъра. За борба с тези заболявания най-добрият начин е ваксинацията.
Вирусният артерит е друго често срещано заболяване при тези животни. То е силно заразно и се изразява в повишена температура, отоци и очни конюнктивити. Предаването е по въздуха, а лечението е симптоматично. Много важен момент е профилактиката.
Ринопневмонитът е много често срещан по конете. То прилича на простудните като симптоматика, но може да доведе до куцане на коня, както и до признаци за засягане на нервната система.
Инфекциозното заболяване мит води до възпаляване на лимфните възли под челюстите. Веднъж преболедувана, болестта създава имунитет до живот.
Африканска чума е от най-тежките заразни заболявания, защото води до много висока смъртност, почти 90 процента от заразените коне умират. Лечение не се извършва, защото все още не е намерено такова, което да е успешно.
Инфекциозната анемия, западно-нилската треска, сап, тетанус и антракс са други инфекциозни болести, които са опасни и високо рискови. Превенцията е много важна, за да се спасят колкото може повече животни при поява на епидемия.
Любопитни факти за конете
Най-старият кон е живял в Англия. Наричали го стария Били. Той е роден през ХVІІІ век и е доживял до 62 години. Ако се сравни с продължителността на човешкия живот, Били наистина е бил много стар, на 172 човешки години.
С коня е свързан един интересен факт - в жребец от изчезнал вид, живял през периода Плейстоцен, е открита най-старата течна кръв. Тя е на 42 хиляди години. Науката смята, че може да използва находката, за да клонира представител на изчезналия мамут.
При конете са много добре развити всички рецептори, както вкусът, така и мирисът, зрението, слухът и чувствителността при допир.
Разумът е развит на високо ниво у това животно, то умее да различава и човешките емоции по гласа.
Дивите коне - мустанги са произлезли всъщност от домашните коне. Внесени са от Испания през ХVІ век.
