Копитата на коня са изключително важни, тъй като определят способността му да се движи и оказват голямо влияние върху здравословното му развитие. Те изискват специално всекидневно внимание от собственика и специфични грижи от подковач на всеки четири или шест седмици.
Конското копито наподобява човешките нокти и може да бъде подрязвано и поддържано безболезнено. Обикновено копитата са два цвята – тъмнокафяви или черни, които са по-здрави, и светли, които са по-меки.
Копитата на коня могат лесно да се повредят от нараняване на копитния рог, прекомерно изтриване от едната страна, неумело почистване и подковаване. Подковаване на коня се прави, за да се осигури допълнителна защита на копитата и да ги направи по-лесни за поддръжка. По този начин не се запазват в добро състояние и не се износват, докато дойде време за следващото подрязване.
Сред основните грижи за копитата на коня са: да се поддържат чисти, да не се позволява на коня да се застоява дълго на едно място, да се почистват и подковават правилно.
За да се поддържат чисти копитата, е необходимо всеки ден да бъдат почиствани с вода и гъба, а стъпалото и стрелката да се почистват с пръст, сняг или кал и със специална копитна кука. Почистването трябва да се извършва много внимателно, за да не се нарани копитният рог.
За копитния рог трябва да се полагат допълнителни и по-специфични грижи, тъй като той нараства непрекъснато и трябва да бъде подрязван. Ако не се подрязва, след нарастването той се изтрива неравномерно и пречи на равномерното разпределение на тежестта на теглото на коня, което затруднява движението.
За подрязването са необходими копитен нож, копитни клещи и едра пила. Ако конят е подкован, пълно се сваля подковата. След това при нарастване на предните краища се извършва подрязване с клещите, а с ножа се обрязва стъпалото, като трябва да се внимава да се отреже прекалено много от стените. Подрязването завършва със заглаждане на обрязаните части с едрата пила.
След подрязването конят трябва да бъде подкован отново. Подковаването започва с вземане на мярка за големината на подковата, след това тя трябва да се прогони към копитото и накрая да се прикрепи. Мярката се взема, като се измери дължината на копитото от предния край до петъчния ъгъл. След това се мери ширината му и накрая разстоянието между петъчните ъгли.
Подковата трябва да се разполага по копитните стени така, че разстоянието между предната и задната ѝ част да е един нокът. Подковаването трябва да се извършва много внимателно – подковата се поставя върху копитото, с леки последователни удари на чука се забиват отначало вътрешните, а след това и крайните клинци.
Първоначално е добре да не се забиват клинците докрай. Конят трябва да постави крака си на земята, за да се провери дали му е удобна. Едва след това те се дозавиват и подковаването завършва.
