За мангустите от А до Я

Мангуста
Снимка: Benjamin Balazs Pixabay

Ако разглеждаме пухкавата мангуста, сгушена в нейната уютна дупка, тя изглежда сладко и безобидно създание. Когато е гладно, малкото зверче става страшно. Не случайно наричат това животно мъхната светкавица, защото се движи толкова бързо, че може да изпревари ухапването на змията. Затова мангустите са най-прочутите змиеловци в света.

Заради умението си да прогонва змиите, мангустата е много желана на редица места, където хората имат проблем със змиите, особено отровниците. Внасянето и развъждането им с тази цел обаче не е ефективна мярка, тъй като след като унищожат змиите и плъховете, те продължават да нападат дребните бозайници.

Зайците, катериците, птичките стават жертва на мангустите, защото те са в състояние да уловят всичко, което решат. Затова внасянето им в места, които не са естествената им среда, е необосновано и опасно.

Класификация и разпространение на мангустата

Над 34 вида, разделени в около 20 рода съставляват вида на тези малки месоядни бозайници, членове на семейство Herpestidae, включвани по-рано към семейството на Виверовите. По-късно се отделя от тях и става независим вид.

Естествените им местообитания са Южна Азия, Африка, както и южните части на Европа, Карибите. Индия е родно място на отровната кобра, но и на пъргавата мангуста. Затова в Индия мангустите са и домашни любимци. Няколко рода от този малък хищник се срещат само на остров Мадагаскар.

Характеристика на мангустата

Мангустите се различават от своите бивши роднини - Виверови, по морфологични, генетични и екологични характеристики и съвсем правилно са отделени в свое семейство.

Мангустата е дребен хищник. Има стройно, издължено тяло и малка глава. Опашката на животното е много дълга. Дължината на тялото, без опашката варира в широки граници, според вида, от 16 до 71 сантиметра.

Опашката е конусовидна - дебела в основата и изтъняваща в края. Дължината отново варира, от 19 до 47 сантиметра. Като правило представлява две трети от дължината на тялото.

Животните тежат от 210 грама до 7 килограма според вида. Азиатските зверчета са по-големи от африканските. Най-малка е мангустата-джудже, с тяло 16-23 сантиметра и тегло от 210 до 420 грама.

За най-голяма се счита белоопашата мангуста. Дължината на тялото му е 47-71 сантиметра, само опашката е дълга от 36 до 47 сантиметра, а теглото му надхвърля 5 килограма.

Зверчетата имат малки и издължени муцунки и малки и заоблени уши. Очите им са кръгли, изразителни, с хоризонтално разположени зеници, което е характерно за тревопасните.

Мангустите имат от 32 до 40 зъба, като бройката им зависи от вида. Краката му са къси, с пет пръста, с неприбиращи се дълги нокти, леко извити и тъпи. С тях животното копае подземни проходи, защитава се от враговете и се катери по дърветата.

Всички мангусти ходят на пръсти, а мембраната между тях е намалена или липсва. Повечето видове седят на задните си крака и с изправен гръб, за да виждат по-добре.

Козината им е груба, състои се от пух и твърда и дълга горна част. Обагрена е в сиво или кафяво, жълтеникаво, черно или червено. Някои са с шарки на опашката или райета по гърба. Цветовете на тялото се различават от тези на крайниците или опашката.

Животното има отлично зрение, обоняние и слух. При водния екземпляр усещането за допир също е добре развито.

Начин на живот на мангустата

Женските мангусти обикновено живеят на групи с добре изградена йерархия и са много приказливи. Мъжките в повечето видове са самотници и имат индивидуални територии, които често се пресичат с териториите на женските. Някои видове обаче са напълно приспособени за живот в колектив.

За мангустите от А до Я
Снимка: Annabel_P Pixabay

Групите са с най-различен брой членове, най-често около 20, като възрастните са поне 9 като всеки изпълнява точно определена роля в групата.

Мангустите издават различни видове звуци, които представляват ръмжене, скърцане, лаене, мъркане, резки високи викове. Всеки от тях носи точно определена информация.

Тези животни знаят как да изграждат подземни тунели. Копаят дупки на дълбочина до 2 метра, с множество проходи. Сред представителите на семейството има много сухоземни хищници, други водят полуводно съществуване, много видове са по дърветата. Всички плуват добре и се спасяват във водата при опасност.

Някои от тях са нощни хищници като белоопашатата мангуста и трудно може да бъде засичана. Други са дневни хищници като суриката. Някои ловуват както денем, така и нощем.

Хранене на мангустата

Храненето е дейност, която се осъществява от цялата група или от най-силните членове в зависимост от вида. Менюто на зверчето е много разнообразно. Насекомите, червеите, ракообразните, змиите, малките пилета и гризачите са най-честата плячка на мангустата. Обичат също яйцата на птиците, не отказват и риба. Понякога ядат плодове и други растителни храни.

Макар и по-рядко, уловът им е от невестулки, морски свинчета, кученца, котета, пилета и патета. Водните мангусти са добри ловци на земноводни и ракообразни.

При търсенето на храна, зверчето подушва земята, после копае и изважда плячката. Египетската мангуста яде яйцата на крокодила затова е много уважавана в древен Египет. Белоопашатата мангуста пък се храни основно с термити.

Размножаване на мангустата

На възраст от 9 до 12 месеца започва размножителният период на мангустата. Сезонът на чифтосване е различен. Тези, които обитават саваните и пустините започват да се чифтосват с настъпването на влажния сезон.

Бременността на женската трае най-често 60 дни, при малките видове - 42 дни. Женската ражда по 2 до 4 малки, по-рядко 6. Те са голи, слепи и мънички и тежат най-често около 30 грама. Между 1 и 2 месеца продължава кърменето на малкото. Женските обикновено изхранват не само своето, но и всяко гладно бебе.

Майката започва да учи малкото да яде месо в края на млечния период. Тя им носи храна в устата си и очаква да го грабнат. Малките растат бързо и стават самостоятелни ловци.

Някои интересни факти за мангустата

Най-интересната гледка е борбата на мангустата със змиите. Само мангуста, която е убила змия, има право да я изяде. Останалите членове на семейството не се опитват да отнемат тази плячка.

Ухапаната от кобра мангуста умира по-бързо от човека, ухапан от отровната змия. Това не я отказва от битките с опасното влечуго.

В индийския календар има година на мангустата. Тя се смята за свещено животно. Те са символ на постоянство и бързина.

В световноизвестния филм на Дисни Цар Лъв героят Тимон е мангуста.

Мангустите не са изчезващ вид. Те са процъфтяваща и широко разпространена група бозайници.

Мангустата и човекът

Най-ранните свидетелства за пресичането на пътя на човека и мангустата са от археологически обекти в Латоли, Танзания. Те са от Средната каменна ера, както и от ранен неолит в Египет.

В Индия има останки от халколита около 2600-1500 години преди Христа. Мангустата се появява в скулптури в индийската и египетската култура. Няма свидетелства, че тези животни са приемани като домашни. Това вероятно е по-късна практика, наложила се заради опасността от големите отровни змии.

В Европа открития, свързани с мангустите, са направени в Португалия и те подсказват за внос на тези животни в югозападните части на Иберийския полуостров вероятно от ислямската цивилизация от VІ до VІІІ век.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати