Венценосните орли не са най-големите орли в Африка - Бойните орли държат титлата - но са най-мощните. Краката им са дебели и имат много дълъг нокът на всеки заден пръст, което им помага да убиват животни, четири пъти по-големи от тях самите.
Създаден за летене сред дървета, крилата на Венценосния орел са къси и широки, а дългата му опашка служи за баланс и лесна смяна на посоката. Всички тези характеристики позволяват на едрата птица да лети лесно през клоните и да изненадва плячката си.
Възрастните Венценосни орли имат тъмно-кафява глава с дълги гребенови пера с бяло по тях. Перата по гърдите им са или в кремаво, или червеникаво с черни ленти, а крилата са черни отгоре и червеникави отдолу. Подобно на много грабливи птици, женската е по-голяма от мъжкия.
Младият Венценосен орел изглежда съвсем различно от възрастния. Той има леки сиво-кафяви пера на гърба си, а крилата му са оформени в бяло, което го прави да изглежда така сякаш има люспи. Главата, гърдите и коремът му са също бели, а перата на крилото и опашката му имат сиви ленти. При навършване на три години, оперението на младият Венценосен орел вече се е променило в типичните цветове за възрастните.
Венценосният орел е с височина от 80 до 100 см, като ако разпери крилата си те достигат дължина 152 до 180 см. На тегло женските могат да достигнат 3.2 до 4.7 кг, а мъжките - 2.7 - 4.1 кг. Средната продължителност на живота на Венценосния орел е 15 години.
Местообитание на Венценосния Орел
Венценосните орли живеят в гори, планини и тревни площи в Югоизточна и Централна Африка. Обикновено обитават високите горски части и дъждовни гори на Африка. Често се наблюдават тези хищни птици и в саваните в Африка.
Поведение на Венценосния Орел
Дългият заден нокът на орела му помага да счупи гръбнака на плячката си при атака. Един от любимите методи на лов за тази птица е да кацне на дърво в близост до воден източник или полянка и просто да се спусне върху плячката щом я набележи.
Когато ловува маймуни, Венценосният орел лети над дърветата, докато не чуе шумотевицата от стадо маймуни. Тогава орелът се приземява на клон и се опитва да се доближи максимално до тях, без да бъде видян, преди да атакува.
Двойка Венценосни орли могат да ловуват и заедно: мъжкия обикновено лети високо и надава писък, за да привлече вниманието на маймуните в дърветата отдолу, а женската лети ниско сред върховете на дърветата и се опитва да сграбчи някоя объркана маймуна.
Венценосните орли предпочитат да отнесат плячката си до дървото си, за да се хранят безопасно, но не могат да носят нищо по-тежко от себе си. Ако плячката им е твърде тежка те я разкъсват на земята, а парчетата се съхраняват или изяждат в продължение на няколко дни. Понякога носят парчетата и ги съхраняват в гнездото си си.
Хранене на Венценосния Орел
Като най-силния орел в Африка, Венценосния орел е в състояние да убие животни с тегло до 20 килограма. Тези орли обикновено си похапват малки антилопи, мангусти, диви котки, плъхове, гущери и змии.
Размножаване на Венценосен Орел
Подобно на много други видове орли, венценосният мъжки орел изпълнява красив полет като начало на ухажването и с цел да впечатли женската. Този полет се състои от летене високо във въздуха, последвано от серия гмуркания и изкачвания, като влакче на ужасите. В най-горната част на полета си той спира, размахва с крилете си няколко пъти, отмята глава назад и надава силен крясък за 30 секунди.
Ако женската се присъедини към него могат да заключат талони един с друг и да се спуснат на кълбета надолу към земята, пускайки се в последната секунда. В гнездото мъжкия се показва на женската, като тича около нея с разперени крила. Размножаването обикновено се случва между юли и октомври, след като дъждовете са спрели.
Двойката използва едно и също гнездо в продължение на много години, докато нова двойка не го наследи. Гнездото е изградено от пръчки и настелено със свежи, зелени клонки. Орлите добавят нов материал в гнездото всяка година и с течение на времето то може да нарасне до 2, 4 метра в диаметър и 3 метра дълбочина. Гнездото обикновено се намира на дърво с височина от 12 до 46 метра.
Женският Венценосен орел снася едно или две яйца, които са бели с петна в червеникаво-кафяво. Яйцата се инкубират през следващите 49 до 51 дни от женската, като половинката й носи храна на всеки 3 до 5 дни. Понякога родителите си сменят ролите.
Пиленцата се излюпват, покрити с мъх, и развиват първите си пера на около 40 дни. Ако има две пилета, по-силното (обикновено първородното) убива по-слабото скоро след излюпването. Бащата носи свежи клони и храна в гнездото през първите два месеца и двамата родители отдадено защитават бебето си.
Ако нещо се приближи до гнездото, родителите го атакуват яростно без забавяне. Пиленцето поглъща всички кости в плячката, която родителите носят, включително костите на краката, които често седят в гърлото на малкото, докато не се усвои достатъчно долната част на костта в стомаха, за да може да погълне и останалото.
Пиленцето придобива емблематичната си коронка на възраст около 2 месеца и до 76-я ден след излюпването вече има всичките си пера. Младият Венценосен орел започва упражнения за размахване на крила, за да укрепи полетните си мускули на възраст от 40 до 50 дни и е готов да предприеме първия си полет като навърши 4 месеца.
Младият Венценосен орел убива самостоятелно първата си плячка около 60 дни след като е получил оперението си, но по-често родителите хранят малкото на всеки 3-5 дни през следващите 9 до 12 месеца, докато то практикува ловните си умения.
Тъй като малкото е зависимо от родителите си толкова дълго, двойката птици трябва да изчака още една година, преди да се чифтоса отново. Това означава, че венценосните орли обикновено отглеждат само едно малко на всеки две години.
