Котката на Жофроа (Leopardus geoffroyi) е дребен хищник от семейство Котки (Felidae), който живее само в Южна Америка. Тя е една от деветте съвременни южноамерикански котки и е близък роднина на оцелота, маргея и кодкода.
Котката на Жофроа е кръстена на френския зоолог Етьен Жофроа Сен-Илер, който е описал някои от първите екземпляри на вида през XIX век.
Описание и разпространение на котката на Жофроа
Котката на Жофроа е една от най-дребните котки в света, с тегло между 2 и 5 кг и дължина на тялото между 45 и 75 см. Опашката е средно дълга, около 25-35 см, и завършва с черен връх. Козината е плътна и мека, с основен цвят, вариращ от жълт до сив. По тялото има множество черни петна, които могат да образуват вертикални линии по гърба и хоризонтални по краката. По корема петната са по-големи и по-разредени. Главата е малка и заоблена, с къси уши, с черно отзад. Очите са големи и кръгли, с жълто-зелени или кафяви зеници. Носът е розов с черни точки. Зъбите са остри и силни.
Краката са доста здрави и в горната част имат петна, стигащи до пръстите. Опашката е с черен връх и няколко черни пръстена. Дължината ѝ е около половината от дължината на главата и тялото. Големите, заоблени котешки уши са черни отвън и означени с бели централни петна.
В допълнение към петнистата форма има и меланистична разновидност, която се среща по-често в гористи и влажни зони. Четири подвида се различават значително по цвят и размер на козината. Най-големите котки са от южните части на техния ареал и имат по-дълга, по-бледа козина. Представителите на вида, които са на север в Парагвай, са по-малки и по-тъмни. Котките от Северна Аржентина някога са били смятани за отделен вид поради неясните си петна и са наричани „котки от солената пустиня“. В някои райони котките на Жофроа могат да бъдат объркани със сродни видове като кодкода (Leopardus guigna) и пампаската котка (Leopardus colocolo).
Разпространение на котката на Жофроа
Котката на Жофроа се среща в Андите на Южна Боливия, Южна Бразилия, Парагвай, Аржентина, Уругвай и Южно Чили. Срещана е до надморска височина от 3800 м в боливийските Анди.
В Южна Бразилия, най-северната част от техния ареал, популацията се припокрива с тази на южната тигрова котка (Leopardus guttulus). И двете котки са сходни по пропорции на тялото и външен вид и изследователите са наблюдавали хибридизация между двата вида.
Известно е, че територията на котката на Жофроа се разпростира на разстояние над 100 км. Размерите на домашните ареали във влажните пасища на пампасите в Аржентина са средно 2.5-12 км², като териториите на мъжките индивиди са с 25% по-големи от тези на женските. Териториалните обхвати в Националния парк Торес дел Пайне в Чили са били 7-10 км². Домашните ареали на женските се припокриват, но не и тези на мъжките.
По време на период на суша в Аржентина гъстотата варира от 2 до 36 котки на 100 км², но се увеличава до 139 на 100 km² две години по-късно. В боливийското Чакао гъстотата е от 2 до 42 котки на 100 км².
Среда на живот на котката на Жофроа
Котката на Жофроа може да се среща в голямо разнообразие от местообитания с предпочитание към райони с гъста растителност. По-голямата част от ареала ѝ е сух или полусух. Може да се срещне в аржентинските пампаси, блатисти ливади, широколистни гори, савани, сухи храсти, сухи гори и полупустинни и сухи степни възвишения в девствени и ненаселени райони. Все по-често котката се среща и в урбанизирани местности.
Като широко разпространен месояден и най-големият и най-адаптивният от видовете малки котки в тропическа Америка, Ocelot Leopardus pardalis доминира сред другите видове малки котки. В районите, където се среща оцелотът, видове като котката на Жофроа ги избягват поради заплахата от хищничество. Този отрицателен ефект върху други видове малки котки се нарича "ефект на оцелот". Когато оцелотите обитават защитени територии, по-малките котки могат да бъдат принудени да влязат в съседни незащитени територии, където заплахата от загуба на местообитание и взаимодействие с хората е по-голяма.
Навици и начин на живот, естествени врагове на котката на Жофроа
Котката на Жофроа е основно нощно животно, което ловува в сумрака и през нощта, а през деня се крие в дупки, пещери, гъсти храсти или сред дървета. Тя е самотна и териториална, като маркира своята територия с урина, изпражнения и надрасквания. Териториите на мъжките и женските се припокриват, но не и на двама мъжки. Размерът на територията варира според хабитата и наличието на храна, като може да достигне до 100 км².
Котката на Жофроа е тиха и потайна, като издава само слаби звуци като мъркане, свистене, и мяукане. Тя общува с другите котки чрез мимика, пози и миризми. Котката на Жофроа е добър плувец и катерач, като използва своята опашка за баланс. Способна е да скочи на разстояние до 2 метра и да се окачи на клони с помощта на задните си крака.
Естествените врагове на котката на Жофроа са по-големите хищници като пума, ягуар, мангуста, голяма ушата лисица и кучета, както и хищни птици като орли и соколи. Котката на Жофроа се защитава от тях, като се крие, бяга или се бори, като използва зъбите и ноктите си.
Роля и значение на котка Жофроа в природата
Котката на Жофроа е важен член на хранителната верига в своя хабитат, като контролира популацията на плячката си и предоставя храна на хищниците. Тя е и показател за здравето на екосистемата, като отразява наличието на подходящи условия за живот и разнообразие на видовете. Котката на Жофроа е също така обект на научни изследвания, като дава информация за еволюцията, генетиката, поведението и физиологията на представителите на семейство котки.
Застрашена ли е котката на Жофроа
Котката на Жофроа е класифицирана като вид с нисък риск от изчезване от Международния съюз за опазване на природата, като се счита, че нейната популация е стабилна и достатъчно голяма. Оценява се, че има около 50 000 възрастни екземпляра в дивото, като най-голямата част от тях са в Аржентина.
Въпреки това котката на Жофроа се сблъсква с някои заплахи за своето оцеляване, като загуба и фрагментация на хабитата, бракониерство, конфликти с човека, болести и глобално затопляне. Някои от тези заплахи са по-сериозни в някои части от ареала на вида, като например в Бразилия, Уругвай и Чили, където котката на Жофроа е рядка или изчезваща. За да се предотврати намаляването на популацията, са необходими мерки за опазване на нейния хабитат, регулиране на лова и търговията с нея, образование на местното население и сътрудничество между различните държави.
Котката на Жофроа като домашен любимец
Котката на Жофроа е един от малкото видове диви котки, които могат да бъдат опитомени и да се държат като домашни любимци. Това се дължи на нейния дребен размер, красива козина, интелигентност и социалност. Котката на Жофроа може да се свърже с човека, който се грижи за нея, и да показва любов и привързаност. Тя може да се научи на различни команди, като да седне, да дойде, да си играе и да използва тоалетна кутия. Тя може да съжителства и с други домашни животни като кучета, котки и домашни птици, ако живее с тях от ранна възраст.
Котката на Жофроа обаче не е лесен за отглеждане домашен любимец. Изискват се специални грижи и внимание. Тя има силен хищнически инстинкт, който може да я накара да атакува малки животни или да разкъса мебели и дрехи. Тя има и високи нива на енергия и е много любопитна, което може да я доведе до опасни ситуации или да я накара да избяга от дома. Освен това има специфични хранителни и здравни нужди, като трябва да яде месо с високо съдържание на протеини и да бъде редовно ваксинирана и обезпаразитявана. Котката на Жофроа е законно защитена в повечето държави и за да се притежава като домашен любимец, са необходими специални разрешителни и документи.
Интересни факти за Котката на Жофроа
Котката на Жофроа е един от двата вида котки, които могат да се хибридизират с домашната котка, като създават порода, наречена Сафари (Safari). Другият вид е каракалът.
Котката на Жофроа е един от най-дълго живеещите видове котки в дивото, като може да достигне до 18 години. В плен има регистрирани случаи на котки на Жофроа, които са живели до 23 години.
Бременността на котката е приблизително 72 – 78 дни, като едно до четири малки се раждат през периода декември-май в добре защитена бърлога между скали или в гъсти храсти. Теглото при раждане е 60-100 г. Котенцата се отбиват след около осем до десет седмици. Женските са полово зрели на около 18 месеца, а мъжките на около 24 месеца. В сравнение с домашната котка младите Жофроа се развиват доста бавно.
