Време за баня – как да изкъпем влечугото си?

19.03.2019
Игуана

За разлика от бозайниците, влечугите могат да пропускат водните молекули през кожата си. Затова и най-големият процент от вода, който приемат, навлиза през повърхността на тялото им, а не през устата. Докато в дивата природа влечуги регулярно се киснат във вода, в домашни условия трябва да измислим осъществяването на банята по друг начин.

Макар някои изключения, съществуват правила, които се прилагат за къпане на влечуги, независимо от вида. На първо място, използвайте чиста вода, без какъвто и да е препарат за почистване или сапун.

Второ, сменяйте водния източник регулярно, тъй като рептилите имат навика да се изхождат на това място и така замърсяват водата.

Трето, хладка или приятна на допир вода е най-оптимална за къпане на влечуго. Влечугите са хомеотермни животни, което означава, че те регулират температурата на тялото си в унисон с околната среда. Враг на тези животни са както твърде горещата, така и прекалено студената вода.

Четвърто правило е 10-минутния престой – интервалът за накисване е подходящ за повечето влечуги. По-дълго от указаното може да доведе до набръчкана, прекалено мека кожа, каквато получаваме, когато останем под душа повече от нужното.

Не на последно място, водата трябва да е достатъчно дълбока, за да помести цялото тяло на животното, но едновременно то да може да задържи главата си над повърхността.

Болните индивиди често са твърде слаби, за да могат да повдигнат главите си над повърхността – те трябва да се къпят в плитки води и внимателно да се наблюдават, за да се гарантира, че няма да се удавят.

Къпането може да е част от грижите за игуаната

Гущерите се нуждаят от накисване

Можем да говорим и за къпане на гущери. Оптимално за повечето видове гущери е наличието на достъпна купа с вода, по която могат да се катерят и да се накисват, ако решат. Дори пустинните гущери се радват на това занимание и с радост ще се цамбуркат от време на време. Ако гущерите не се накисват сами или пък снемат частици кожа, собствениците трябва ръчно да ги поставят в плитка водна купа, за да се накиснат, или да пулверизират гущера 2-3 пъти седмично, насърчавайки линеенето. Брадатите дракони, по-специално, последно свалят кожата около пръстите, върховете на опашките и около очите си.

Накисването и пулверизирането забързват процеса на опадане на мъртвата кожа. Ако тя не се отдели от повторно накисване, собствениците не трябва да се опитват да издърпват кожата сами, тъй като може да се увреди основния мускул или кост, подлежащ на нея. В природата сменянето на кожата при влечугите е естествен процес и отнема време. Ако имате притеснения, гущерът трябва да бъде проверен от ветеринарен лекар, за да се гарантира, че кожата не е инфектирана по някакъв начин.

И сухоземните костенурки се къпят

Сухоземните костенурки по дефиниция живеят на сушата. Естествените местообитания на сухата пустиня и не предлагат опцията за редовна баня. Независимо от това костенурките за домашни любимци трябва да имат отворена, плитка купа с вода в терариума си, от която могат да пият или да се накисват, ако пожелаят. След баня черупките на костенурките остават сухи и чисти и не е необходимо да бъдат почиствани, за разлика от тези на водните костенурки.

Почистване на черупката на водната костенурка

Естествените местообитания на тези животни са водните, така че се нуждаят от голяма, дълбока зона в резервоарите си, за да плуват и да се гмуркат, както и зона, в която могат да се изкачат, за да съхнат. Поставянето на допълнителна купа, от която да пият или в която да се къпят, е безпричинно. Температурата на водата зависи от вида – червенобузата костенурка, например, намира за оптимална 21-градусовата вода. Филтърът е от решаващо значение за отстраняване на изхвърлената храна и отпадъци от водата, а филтърът трябва да се сменя поне веднъж месечно, в зависимост от размера на терариума и броя на костенурките в него.

Много костенурки в домашни условия развиват зелено или кафяво мазно покритие от водорасли, бактерии или гъбички върху черупките си. Препоръчително е собствениците внимателно да го почистват с помощта на мека четка за зъби и лек, нелечебен сапун или разреден Луголов разтвор (смесвайте в малки количества с топла вода, за да направите разтвор, който изглежда като слаб чай), ако е необходимо. Обезцветяването на черупката или трудното ѝ почистване трябва да бъде проверено от ветеринарен лекар, който е експерт по влечугите.

Да, и змиите обичат да се глезят

Малко от нас смятат, че одомашнените змии трябва да се къпят. Истината е, че тези красавици се наслаждават неимоверно на потапяне в плитка вана с топла вода. Така че дори къпането на тези влечуги не е странно. Ако техните местообитания позволяват, добра идея е да се предложи отворен съд с вода, в който да могат да се потопят, ако имат желание. Ако не може да се осъществи истинска баня, тялото на змията може да се пулверизира нежно веднъж или два пъти седмично с пулверизатор за растения. Също както при гущерите, и змиите могат да извлекат изгода от накисването в помощ за сваляне на мъртвата кожа.

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати