Бухал

Бухал

Няма човек, който да не е чел като дете приказки за бухала. Още тогава осъзнаваме, че това са едни от най-очарователните и загадъчни хищници в света. Започнем ли да търсим информация за тях, осъзнаваме, че всъщност знаем твърде малко за тези пернати, защото те без съмнение са едно от чудесата на природата.

Класификация на бухала

Бухалите са птици от разред Strigiformes, който включва общо 216 вида предимно нощни, самотно живеещи грабливи птици с голяма глава, изправена стойка на тялото, бинокулярно зрение, бинаурален слух, остри нокти и пера, пригодени за безшумен полет. Изключения са видовете дневен ястреб-бухал и стаден бухал.

Бухалите се делят на две основни семейства: истински или типични бухали - Strigidae и голямото семейства на бухалите - Tytonidae. Тези нощни хищници и се наричат още сови. В класификацията истинските бухали се наричат още истински сови.

Сред многобройните видове на тази птица най-малката сова тежи 31 грама и е 13, 5 сантиметра. Известна е като сова елф.

Най-големи са две орлови сови, евразийският орел - бухал и рибният бухал. Женските, които са по-едри, са по 71 сантиметра и тежат по 4, 2 килограма.

Местообитания и разпространение на бухала

Тези птици се срещат на всички континенти с изключение на Антарктида. Обитават обаче много отдалечени острови като Хавай.

Местообитанията на бухалите варират според вида им, но се движат от арктическите тундри до блатистите местности, включват широколистни и иглолистни гори, пустини, земеделски земи и дори плажове.

Характеристика и анатомични особености на бухала

Бухалите имат изключително запомняща се външност, те не могат да бъдат сбъркани с други птици. Най-напред правят впечатление очите им- големи и обърнати напред. На мястото на ушите имат дупки, клюнът им е пободен на ястребовия, лицето им е плоско и се забелязва кръга от пера, а около всяко око има отчетлив лицев диск. Перата, които съставляват диска могат да бъдат регулирани, за да фокусират звуците идващи от различно разстояние между асиметрично разположените ушни кухини.

Повечето хищни птици имат очи, разположени от двете страни на главата, но стереоскопичната природа на очите на совата, които са разположени напред, позволяват по-дълбоко възприемане, необходимо за лов на слаба светлина.

Видове бухали
Снимка: NevigeTom/pixabay.com

Въпреки че този вид сова има бинокулярно зрение, големите бухалови очи са фиксирани в гнездата си, както и на повечето други птици, така че трябва да обърнат цялата си глава, за да променят гледката. Тъй като тези птици са далекогледи, не виждат нищо на няколко сантиметра от себе си. Плячката се усеща по филопламачетата - пера по човката и краката им, които действат като мъхчета. Зрението им надалече, особено при слаба светлина, е много добро.

Най-забележителната външна отлика на бухалите е способността им да въртят главите и шиите си до 270 градуса. Тази способност е благодарение на 14 прешлена на шиите им, които при хората са 7, което прави врата им 2 пъти по-гъвкав. Кръвоносната им система е адаптирана така, че да позволява въртене, без да се прекъсва потока на кръвта към мозъка.

Лицевите дискове помагат на бухала да пренесе звука на плячката в ушите си. При много видове тези дискове са асиметрични, което подпомага насочването на звука.

Оперението на птицата е много загадъчно. Някои имат маски на лицата си, белези по лицата, кичури на ушите си и ярко оцветени ириси. Тези маркировки се наблюдават при видове, които са по-открити местообитания и се смята, че са сигнализатори за други сови.

Съществува сексуален диморфизъм при бухалите. Женските са по-едри. Смята се, че това е по-изгодно на храненето при размножаване. Тогава женските остават в гнездото, а мъжките се грижат за прехраната. Той се храни пръв преди да занесе храна в гнездото и по-малкият му размер е по-продуктивен, защото хищните птици често избират плячка, която е близо до техните размери, а по-дребните птици са по-пъргави ловци.

Подборът зависи от природните изисквания, а те са по-компактно тяло и по-дълги крила за повече маневреност и пъргавина. В този смисъл може да се предположи, че мъжките еволюционно са подминали женските.

Летателни умения на бухала

Повечето сови има способност да летят безшумно и по-бавно от другите грабливи птици. Те са нощни животни и от способността им да летят безшумно зависи успехът на лова.

За тази цел перата им са по-дълги, отколкото тези на останалите птици, по-гладки ръбове и различна структура на рахиса. Назъбените краища правят махът на крилата почти безшумен. Повърхността на маховите пера е покрита с кадифена структура, абсорбираща звука от движението на крилото. Тази уникалност води до намаляване на звука, а това прави бухала един от най-безшумните ловци.

Перата на птицата обаче не са водоустойчиви. За да запази способността за тих полет, бухалът не може да запази мазният слой или праховите частици, които пазят перата от водата. Във влажно време бухалите не могат да ловуват, а това може да бъде опасно по време на размножителния сезон.

Поведение и начин на живот на бухала

Повечето сови са нощни птици и ловуват през тъмната част на денонощието, има няколко вида, активни по здрач и на разсъмване и няколко дневни вида.

Стратегията на лов на бухала през нощта разчита на невидимост и на изненада. Скучното им оцветяване ги прави почти невидими нощем, а назъбените ръбове на крилата правят полета безшумен. При тези, които се хранят с риба, липсва тази адаптация, тъй като няма значение за тях.

Бухалите гнездят по дърветата, но самите те не правят гнезда, а използват изоставени гнезда на други птици. В тях прекарват през деня, криейки се от дневната светлина, която е силна за огнените им зеници. Нощем са активни и напускат гнездото до разсъмване.

Те са самотно живеещи птици, които се събират само през размножителния сезон, макар че този въпрос зависи от вида на совата и не е общовалидно правило.

Бухалите живеят в гората

Хранене на бухала

Бухалът е хищник, който се храни с малки животни и птици. Менюто му е много разнообразно и включва както всякакви насекоми, така и дребни и средни бозайници и птици. Има и видове, хранещи се с риба. Често пъти ядат щурци, стоножки, бръмбари. В менюто на някои видове попадат също полевки, скорпиончета, прилепи, катерици, малки зайци.

Острият клюн на бухала и мощните му нокти му позволяват да убие плячката си преди да я погълне цялата, което се отнася само за дребните животни.

Учените, изучаващи храната на бухала, са подпомогнати в своите изследвания от навика на птиците да връщат несмилаемите части от плячката си като кости, люспи и козина, под формата на гранули. Те се намират в изобилие и по тях може да се изучават хранителните предпочитания на тази птица.

Размножаване на бухала

Ритуалите за чифтосване на бухала двойно свирене и веднъж заедно, сдвоени. След като двойката се образува, според вида им тя ще остане за размножителния период, за година или за цял живот. През размножителния сезон те са агресивно териториални.

Женските снасят между 1 и 11 яйца за период от няколко дни, но средно по 5 или 6 броя. Веднъж положи ли яйцата, женската не напуска гнездото до тяхното излюпване. Между 24 и 32 дни женската стои в гнездото, а мъжкият се грижи за прехраната. През това време тя отслабва. Пилетата излизат от яйцето, счупвайки го с яйчен зъб и след 3-4 седмици напускат гнездото.

През брачния период често женските атакуват и прогонват неподходящите мъжки, затова се смята, че една от причините да бъдат по-едри е необходимостта да прогонят мъжкия.

Колко дълго живеят бухалите? Продължителността на живота им е от 1 до 30 години.

Бухалите не са сред застрашените птици, поне повечето видове, популацията им е добре съхранена, те са жизнен и оцеляващ вид, появил се преди около 60 милиона години, с което се нареждат сред най-древните сухоземни птици наред с дивечовите и една от малкото диви птици, които не се препоръчват за домашно отглеждане, подобно на папагали и канарчета.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати