Фенек, известен още като Пустинна Лисица, е с атрактивен външен вид и през вековете е бил опитомяван и отглеждан като домашен любимец. Фенекът е красив хищник, който е най-дребният представител на семейство Кучета. Напоследък фенекът често се използва като екзотичен домашен любимец.
Произход на фенека
Фенекът се среща от векове в централната част на Сахара и в северната част на Африка. Пустинната лисица обитава района от Мароко до Арабския полуостров. Смята се, че фенекът може да е прародител на кучетата от породата Чихуахуа, които приличат на пустинната лисица с огромните си уши и миниатюрното си тяло. Фенекът предпочита да живее в близост до висока трева и храсти, които му помагат да се крие от враговете си и да дебне плячката си. Фенекът живее в дупки, които имат по няколко резервни изхода в случай на опасност. Дупките на фенека понякога са толкова дълги, че в тях свободно могат да живеят до 10 представители на този животински вид.
Как изглежда фенекът
Фенекът е по-дребен от повечето домашни котки. Височината на фенека е около 22 сантимера, дължината на тялото му е до 40 сантиметра, опашката му става дълга до 30 сантиметра. Фенекът тежи до килограм и половина. Най-интересното нещо във външността му са ушите, които са огромни. Ушите на фенека са най-големи спрямо тялото сред всички хищници - те достигат до 15 сантиметра височина. Ушите са много важни за Фенек, тъй като осигуряват охлаждане на тялото му при високи температури.
Муцуната на фенека е заострена, като на обикновена лисица. Очите са големи и през нощта отразяват светлината в червено. Стъпалото на фенека е покрито с козина, което му позволява да върви по горещия пясък без проблеми. Зъбите му са дребни, но много остри. Козината на Фенек е дълга, но стърчи нагоре. Тя е мека и е рижаво златиста на гърба, а на корема е бяла. Опашката е пухкава и светла, с черен връх. Когато са малки, пустинните лисици са белезникави на цвят. Това им помага да се крият и да не се забелязват от едри хищници, които са естествените им врагове в природата. Фенекът може да стане плячка на едри грабливи птици.
С какво се храни фенекът
Фенекът е всеядно животно и се храни както с месо, така и с различни видове растения. Фенекът предпочита да ловува самостоятелно, като повечето лисици. Фенекът се храни с дребни гризачи, гущери, жаби, различни видове малки змии, яйца на птици, насекоми, мърша, корени на растения, плодове. Фенекът е перфектен ловец, тъй като благодарение на огромните си уши може да чуе и най-слабия звук, който издава някоя животинка.
Фенекът може дълго време да оцелява без вода, тъй като извлича течности от месото и вътрешностите на животните, които убива, както и от растения. Ако не успее да изяде цялата плячка, Фенек я крие и редовно проверява запасите си. Когато се отглежда като домашен любимец, фенекът може да се храни със сурово месо, нарязано на малки парченца, но също така и с живи скакалци и мишлета, които с удоволствие ще хваща и ще си играе с тях, преди да ги изяде. Не се препоръчва фенекът да се храни с гранулирана храна за животни, ако се отглежда в домашни условия.
Размножаване на фенека
Фенекът се размножава веднъж в годината. Любовният период е през февруари, като животните образуват двойки. По време на размножителния период мъжкарите стават агресивни и често се бият помежду си. Бременността на женската трае около 50 дни и на бял свят се появяват от две до шест малки. Тя ги ражда в дупка, която предварително постила с трева, пера и козина. Малките тежат едва 50 грама при раждането си. При раждането си малките са с навити навътре уши, но постепенно те се изправят. Майката остава с тях постоянно две седмици, докато те прогледнат, а в това време мъжкият носи храна. Той не може да влезе в дупката, тъй като женската го гони.
След като навършат 5 седмици, малките започват да излизат от дупката и да се разхождат около нея, като постепенно се отдалечават все повече с всеки изминал ден. Те сучат три месеца, след което започват да си търсят храна сами. Фенекът става полово зрял на около девет месеца. Понякога се случва фенекът да не напусне майка си и да остане с нея, за да й помага в отглеждането на следващото поколение. Ако поради някаква причина малките загинат, майката може да се разгони отново и да роди още веднъж, но това се случва рядко.
Факти за фенека
Фенекът е нощно животно, през деня предпочита да си почива в дупката. Фенек е много пъргав и подвижен и може да скочи нависоко до 70 сантиметра, а скокът му напред достига до метър дължина. Фенекът се страхува от хората и избягва да доближава местата, където те живеят. Фенекът често става обект на бракониерство заради пухкавата си козина, както и за продажба в качеството си на домашен любимец.
В дивата природа фенекът живее до 7 години, в домашни условия или в зоопарк може да достигне до 20-годишна възраст. Фенекът лесно свиква с хората, ако се отглежда от ранна възраст. Фенекът е гальовно животно, което е добре обаче да се оставя в специална просторна клетка, когато стопанинът му отсъства от дома. Ако се отглежда на двор, фенекът ще се чувства добре, защото по цял ден ще копае дупки. През зимата фенекът трябва да живее в добре отоплявано помещение.
Фенекът е като малко кученце и постоянно гризе нещо, така че трябва да се внимава с кабели и предмети, които могат да бъдат опасни за здравето и дори за живота му. Когато се отглежда като домашен любимец, фенекът има нужда от добавки в менюто във вид на витамини и минерали, които не може да си набави в необходимите за него количества от храната.
Ако се отглежда в голямо заграждение на двор, фенекът има нужда от висок слой пясък, в който по цял ден да прави дупки, за да се чувства добре. Ако се отглежда напълно сам и се оставя за дълго време без надзор, фенекът може да започне да тъгува и да откаже да се храни. В такива случаи е най-добре да се вземе още една пустинна лисица, за да може домашният любимец да се чувства добре. Въпреки че фенекът е с много кротък нрав, трябва да се има предвид, че това е хищник като вълците и чакалите и съществува риск от ухапване дори във вид на игра.
