Шнауцерът е красиво куче със спокоен темперамент, на което можете да разчитате както на верен приятел, така и на сериозен охранител. Съществуват няколко вида Шнауцери в зависимост от тяхната големина, но всички са весели и игриви.
История на Шнауцер
Смята се, че Шнауцерите са се появили преди повече от петстотин години. Първоначално Мителшнауцерите са били отглеждани за охрана на конюшните. Те са пазели конюшните от плъхове, които много тормозели конете и изяждали част от храната им. Смята се, че дългата козина на муцуната, лапите и корема била необходима на Шнауцерите, за да не могат плъховете да прегризат кожата им. Днес Шнауцерите са се превърнали в перфектни домашни любимци. Ризеншнауцерите изпълняват служебна функция и често помагат на полицаи и митничари.
И Мителшнауцерът, и Цвергшнауцерът не са декоративни кучета, те са с волеви характер и активен темперамент. В края на XIX век в Германия е започната работа по селекционирането на миниатюрни Шнауцери. С кръстосване на Афенпинчер, Немски шпиц, Пудел и Териери е получена тази ефектна порода. От 1890 година Цвергшнауцерите започват да се появяват по различни изложения. Симпатичните кученца, известни със своята смелост, бързо стават популярни не само в Германия, но също така и в Швейцария, Скандинавските страни, Италия, САЩ и Канада.
Стандарт на Шнауцер
Съществуват три вида Шнауцер - това са Шнауцерът-джудже, известен като Цвергшнауцер, средният - Мителшнауцер и гигантският - Ризеншнауцер. Трите вида Шнауцери си приличат външно и се различават най-вече по големината си. Ризеншнауцерът достига до 70 сантиметра височина и тежи около 50 килограма. Мителшнауцерът е висок около 50 сантиметра и тежи до 18 килограма. Цвергшнауцерът достига до 35 сантиметра височина и тежи от 4 до 7 килограма. Всички видове Шнауцери изглеждат еднакво - муцуната им е с удължена форма. Очите са с овална форма и са тъмни на цвят. Челюстите са силни.
Ако ушите на Шнауцера са купирани, те са изправени, в противен случай са клепнали. Козината на Шнауцера е груба на пипане и е много гъста. Тя е дълга около два сантиметра. Кучетата от тази порода нямат характерната миризма, която ги прави предпочитани домашни любимци. Цвергшнауцерите са най-малките по размер служебни кучета в света. Въпреки малкия си размер те активно участват в работата на различни институции като им помагат не по-малко от Ризеншнауцерите. Освен черни и черни със сребристо, Цвергшнауцерите може да са бели или сивкави – този цвят е известен като сол и пипер и най-често срещан. Цвергшнауцерът е със смешна брада и пухкави мустаци. Въпреки това обаче тези кучета се проявяват като перфектни помощници при откриването на наркотици и взривни вещества.
Грижи за Шнауцер
Шнауцерът има нужда постоянно да изразходва енергията си, която е като че ли неизчерпаема. Ризеншнауцерът е подходящ за хора, които имат достатъчно време и са активни, тъй като тези едри кучета имат нужда да тичат и да се упражняват, за да развиват не само физиката, но и интелекта си. Цвергшнауцерът е подходящ за хора, които не са толкова активни, тъй като кученцата са дребни и могат да изразходват достатъчно енергия просто като тичат по цял ден в жилището или на двора. Цвергшнауцерът е перфектното куче за апартамент.
Мъжкарите от породата Шнауцер са родени лидери. Когато надуши разгонена женска, той е в състояние да се сбие с всяко мъжко куче или да тича след нея и така да се изгуби. Затова е важно да извеждате кучето си с повод, за да не се налага след това да го търсите. Въпреки това обаче трябва да осигурите на Шнауцера си възможност да тича от време на време на свобода, за да може да изразходва енергията си. Ако искате да имате по-спокойно куче от породата Шнауцер, се препоръчва да изберете женска, а не мъжкар.
Обучение на Шнауцер
Всички разновидности на Шнауцера са много интелигентни и лесно разбират какво се изисква от тях. Те стриктно изпълняват команди и не се опитват да доминират над стопанина си. Съществува теория, че Шнауцерите се инатят по време на обучение и дресировка, но това е само мит. Кучетата от тази порода обаче се подчиняват не защото смятат стопанина си за по-висшестоящ от тях, а защото е успял да завоюва доверието им. Затова е абсолютно недопустимо Шнауцерът да бъде наказван, ако не изпълни команда, още повече че обучението му трябва да започне възможно най-рано, когато кученцето е още малко.
Хранене на Шнауцер
Всички разновидности на породата Шнауцер имат нужда от висококачествена храна, за да могат да получат необходимата им енергия. Можете да храните кучето от порода Шнауцер със суха храна или консерви, които съдържат много протеини, за да осигурят достатъчно енергия на животното. Можете да изберете и хранене с натурални продукти, но ще трябва да допълвате менюто на кучето с минерали и витамини. Препоръчва се над 75 процента от менюто на Шнауцера да е съставено от месо. Допустимо е да му се дават месни субпродукти, но както и месото, те трябва да са термично обработени.
Телешкото, пилешкото, пуешкото и заешкото месо са подходящи за кучетата от тази порода. Не се допуска даването на свинско и овнешко месо на Шнауцер, защото то е прекалено тлъсто за него. Може да давате кокали на Ризеншнауцера, с изключение на тръбни кокали. При Мителшнауцера също се допуска даването на по-крехки кокали, а при Цвергшнауцера това е напълно изключено, може да давате на любимеца си само хрущяли и един-два пъти седмично по една сварена пилешка шийка. Можете да допълвате менюто на Шнауцера с кисело мляко, нискомаслена извара и твърдо сварени яйца. Не се допуска храненето на Шнауцер със сурово месо, прясно мляко, пушено месо, сладки и прекалено солени храни, тестени и захарни изделия, а също така прекалено студени и прекалено горещи храни.
Заболявания на Шнауцер
Шнауцерите често страдат от различни очни инфекции. Често кучетата от тази порода страдат от катаракта. Шнауцерите страдат от тазобедрена дисплазия, както и от прогресивна атрофия на ретината, която може да доведе до слепота. Понякога Шнауцерът може да се разболее от стомашни проблеми, затова не се препоръчва да се извежда поне час и половина след хранене. По този начин ще се избегнат неприятни последици като превъртане на стомаха, което често завършва фатално за кучето.
Любопитни факти за Шнауцер
Не само външният вид на трите разновидности Шнауцери е еднакъв, те са игриви и весели и по всяко време са готови да се забавляват със стопанина си. Всички разновидности на Шнауцер са много спокойни и се радват, когато могат да играят с малки деца. Любопитен факт е, че всички Шнауцери имат в кръвта си нещо от териерите, затова са постоянно активни. Според статистиката Ризеншнауцерът често е избор на финансови магнати, юристи и собственици на големи фирми. Любовта на Шнауцерите към стопанина им и семейството му граничи с фанатизъм, кучетата от тази порода са готови на всичко, за да защитят стопанина си и да му угодят. Дори най-едрите представител на породата Шнауцер с любов се отнасят към другите домашни любимци в къщата и дори могат да играят с тях.
Недостатъци на Шнауцер
Не се препоръчва отглеждането на Ризеншнауцер на семейства с прекалено малки деца, тъй като кучето от тази порода може просто да бутне хлапето, докато се опитва да играе с него. Но с деца на по-голяма възраст Ризеншнауцерът може да играе по цял ден. Шнауцерът не обича да остава сам и може да прояви деструктивно поведение. Той може да лае с часове, ако е оставен сам, и интересното е, че кучетата от породата Цвергшнауцер са не по-малко гласовити от гигантските си събратя - Ризеншнауцерите.
Шнауцерът е куче, което иска да се чувства охранител на собствеността на стопанина си и е в състояние да лае постоянно, ако чува и най-лекия шум. Когато сте в дома си, Шнауцерът е в състояние постоянно да ви следва, за да е сигурен, че сте близо до него. Това се проявява особено силно, ако Шнауцерът е оставян за дълго време без стопанина си. Не се препоръчва Шнауцерите да се научават да седят в скута ви, докато са малки, тъй като с възрастта те ще искат постоянно да го правят, а това е невъзможно, когато става въпрос за Ризеншнауцер.
