Той има аристократично излъчване и царствена стойка. Запазената му марка са гъстите вежди и брада. Описанието не важи за известен човек, а за ризеншнауцера - едно от кучетата, характерни с най-запомнящ се външен вид. Това много популярна порода кучета с брада.
Но не е всичко, което може да се каже за породата. Става въпрос за един от най-добрите пазачи сред всички породи и затова хората му поверяват охраната на стада и ферми. Това куче е служебно, лесно е да бъде обучено. Женските са много послушни кучета. В същото време обичат да играят с децата в семейството, в което живеят, и ги пазят от опасности. Породата кучета ризеншнауцер е представена от чудесни кучета с много достойнства и те заслужават специално внимание.
История на породата ризеншнауцер
Ризеншнауцерите са работна порода кучета, а тяхната родина е Германия. Те се появяват най-напред в провинция Бавария и Вюртемберг през ХVІІ век, а това го връща към средновековното куче бобър и местните овчарски кучета. Ризеншнауцерите са най-голямата от трите породи шнауцери. Другите две са известни като стандартен шнауцер и мини шнауцер.
За първи път за ризеншнауцерите говори немският кинолог Райхенбах. През 1836 година той описва куче, средно по размер, с твърди косми и брада, което силно напомня шнауцера, но всъщност на много по-ранни картини са изобразени ризеншнауцери, които пазят стадата, а това навежда на мисълта, че началото на породата има по-ранна дата.
На следващата година друг кинолог - Фитплингер отново характеризира породата, от което става ясно, че кучето се познава по дългите си черно-кафяви косми, силни и добре развити гърди и изправените си уши. В средата на ХІХ век те вече имат своето място в кралския дом в Бавария.
През 1902 година на широката публика е представена породата ризеншнауцер, а 7 години по-късно вече печели всеобщ възторг.
Много породи са използвани за създаването на ризеншнауцера - фландърско бувие, шнауцер, немски дог, немска овчарка, ротвайлер, доберман, боксер. От всички успешно е създадено чудесно куче, с много достойнства.
Най-напред гигантските шнауцери са служели за пастирски и охрана на земеделците. По-късно започват да ги купуват в градовете, за да охраняват промишлени обекти.
Стандарт за ризеншнауцера
Всички шнауцери, включително най-големият между тях- ризеншнауцера приличат на пинчери и са всъщност един и същи тип порода.
Когато през 1895 година е основан Клуба на ризеншнауцера той е записан като пинчер с телена козина. Козината на ризеншнауцера му наистина е жилава, плътна и твърда на главата, средно твърда на краката, брадата и веждите. На лицето козината на ризеншнауцера е гъста и пада над очите.
Основните цветове са черен и сол и черен пипер, тоест черна, бяла и сива козина са смесени по различен начин. Муцуната на ризеншнауцера обаче винаги и по-тъмна, което съответства на общия тен на животното.
Това куче и здраво и мускулесто, с леко наклонена напред стойка. Главата му е около половината от дължината на гърба му, когато се мери от холката до основата на опашката. Височината в холката при възрастен индивид е 65-70 сантиметра за мъжките и 60-65 сантиметра за женските. Теглото на мъжките е 37-45 килограма, а на женските е 35-38 килограма.
Опашката и ушите на ризеншнауцера обикновено са купирани. Ако стопанинът не подреже ушите на кучето, те са малки, с кръгла форма, високо поставени на главата му. Опашката си кучето носи нагоре. Задните крака са силни и наклонени назад, както при всички шнауцери.
Най-голяма забележителност са брадата и веждите на животното. Веждите служат за предпазване на очите от инфекции, а тъй като цялостно козината е гъста, това прави ризеншнауцера много устойчив на атмосферни влияния.
Характер и поведение на ризеншнауцера
Тази порода се смята за тиха. Трябва обаче да се има предвид, че е много мнителна към непознати и проявява силно териториалните си претенции. Когато са добре социализирани, приемат лесно нови хора или ситуации. В противен случай могат да бъдат силно агресивни. Ако живеят в подходяща среда, тази черта на характера на ризеншнауцера остава непроявена, а те показват любвеобилност. Много са внушителни и предизвикват респект, ако бъдат провокирани.
Тъй като са интелигентна порода кучета, те се отегчават бързо. Необходимо е да бъдат ангажирани с разнообразни дейности. Силният и енергичен ризеншнауцер се нуждае от достатъчно физически упражнения, за да не покаже деструктивната страна на характера си.
Обучението на кучето е лесно и са много верни на стопаните си. Неслучайно и за тях важи максимата: Шнауцер веднъж, шнауцер завинаги. Някои развъдчици твърдят, че кучетата с цвят сол и пипер са по-послушни и с по-спокоен нрав от чисто черните, но това е възможно да е повече градска легенда.
Отглеждане на ризеншнауцер
Тъй като са едри и много енергични кучета, ризеншнауцерите не е бива да се гледат в апартамент. Подходящо жилище за тях е къща с голям двор, където да изразходват голямата си енергия. Те обаче са кучета за живот в самата къща, а не в двора.
Породата се нуждае всеки ден от поне час кучешки упражнения, игри и разходки. Ризеншнауцерът е склонен да прояви деструктивно поведение. Ако кучето скучае, може да започне да дъвче или копае у дома.
Не бива да се забравя, че става въпрос за работно куче, което обича да изпълнява задълженията си и слуша команди. Добре е да изпълняват колкото се може повече.
Ако бъдат тренирани с решителност и постоянство, ризеншнауцерите ще се отплатят с отлични резултати.
Не е лесно човекът да се наложи над това упорито животно като лидер и ако стопанинът не успее да се справи със задачата, трябва да прибегне до опитен треньор.
Известно за породата е, че се разбира добре с децата и играе с желание с тях. Все пак трябва да се отчете фактът, че това животно е доста едро и е добре детето у дома да е по-голямо, по възможност над 10 години, за да знае как да се държи с кучето.
Ако детето е малко, непрекъснато е нужно наблюдение, докато е с кучето. Детето трябва да се научи, че не бива да безпокои животното, когато се храни или спи. Оставянето на детето и кучето без надзор не е добра идея, колкото и добродушно да е животното.
Тази порода не се сприятелява лесно с други себеподобни, особено от същия пол. За тях други домашни любимци, като котките например, са обект за преследване и не може да се разчита на факта, че се познават, защото обитават един и същи дом.
Грижи за ризеншнауцер
Породата не изисква специално отношение. Единствено козината трябва да се следи по-стриктно. Най-напред трябва да се има предвид, че брадата и веждите са изкуствено оформени от козината по лицето, а това значи да се полага грижа за тази част от нея. Редовното миене, къпане на кучето, подстригване и изрязване на ноктите са рутинните грижи за ризеншнауцера.
На всеки 6-8 седмици посещението при фризьор за груминг е необходимост.
Хранене на ризеншнауцера
Тази порода има огромен апетит и е добре да се храни с по-различен баланс на хранителните продукти, в сравнение с по-дребните породи. Витамините и минералите са задължителен елемент при избор на домашно приготвена храна за ризеншнауцера.
Трябва да се знае, че стомашните проблеми са често срещани при ризеншнауцерите, често им се подува стомахът. Затова по-честото хранене с по-малки порции е най-лесния вариант за решаването му.
Заболявания при ризеншнауцера
Породата има доста здравословни проблеми. Често се наблюдава бедрена и лакътна дисплазия. Податливи са и към кучешки очни заболявания като глаукома, катаракта, дисплазия на ретината и прогресивна атрофия на ретината.
Често ги навестяват и кучешки кожни заболявания. Витилиго, фоликулярни кисти, рак на кожата, меланом на крайниците и пръстите са само част от кожните страдания.
Някои ризеншнауцерите боледуват от диабет, хипотереоидизъм и различни проблеми, водещи до припадъци.
Проблемите с костите и ставите, характерни за всички кучета, не ги подминават. Най-честата причина за смърт при породата е лимфом и рак на черния дроб. Инфарктите и сърдечната недостатъчност също са сериозен проблем.
