Ризеншнауцерът е порода кучета, която произлиза от Германия, и по-точно от баварските Алпи. Тази разновидност се е появила някъде около седемнадесети век.
Произходът на ризеншнауцера не е напълно ясен на кинолозите. Предполага се, че ризеншнауцерът има връзка с немския пинчер, както и с породи като немска овчарка, ротвайлер, боксер и немски дог.
Представителите на тази порода са умни и ловки. Те са използвани като пастирски кучета, пазачи, спасителни кучета, както и като помощници в полицията. Благодарение на мускулестото си, но и грациозно тяло, те са способни да извършват бързи и много прецизни движения.
Кучето е високо около 65-70 сантиметра и тежи от 35 до 45 килограма. Туловището му е покрито с гъста, средно дълга козина, която на места е вълниста, а на други по-права. Тя може да бъде оцветена в черно или в разцветката, известна като сол и пипер. Характерна черта за кучето е образуването на мустаци и брада - нещо, по което доста се доближава с породи като дратхаар.
Ризеншнауцерите са жизнени, весели и добронамерени кучета, които се привързват не само като един човек от семейството, но към всички членове и дори към роднини и приятели. Тези кучета позволяват да бъдат дресирани, но изискват постоянство и коректно отношение. Те обожават игрите и рядко се проявяват като агресивни същества. Въпреки това при нужда са готови да защитят своя човек.
Отглеждане на ризеншнауцер в къща
Ризеншнауцерът е по-подходящ за отглеждане в къща, защото неговата свободолюбива същност има нужда от пространство, където да вилнее на воля. Това обаче съвсем не означава, че кучето трябва да бъде превърнато в дворен пазач.
За предпочитане е то да живее в къщата заедно със своите стопани и да излиза навън само за разходки в градината и изпълняване на команди. Имайте предвид, че оставянето на животното за постоянно навън би се отразило неблагоприятно не само на характера на кучето, но дори и на хигиената и на здравословното му състояние.
Отглеждане на ризеншнауцер в апартамент
Ризеншнауцерът не е от най-подходящите за отглеждане в апартамент породи. Въпреки това мнозина прибягват до това занимание, тъй като са очаровани от породата. Преди да вземете този брадатко у дома обаче трябва да сте напълно наясно какви са нуждите на кучето, както и с какви проблеми можете да се сблъскате, отглеждайки го в малко помещение.
Най-важният момент при отглеждането на ризеншнауцер е продължителното разхождане. Това трябва да се случва поне два пъти на ден, като кучето трябва да е навън не по-малко от един час.
Ако това условие не бъде спазено, има сериозна опасност четириногото да развие деструктивно поведение. Обърнете внимание също така, че на кучето много лесно му доскучава, така че, оставено само вкъщи, може да реши да се позабавлява като разхвърля дрехите ви или да надъвче мебелите ви. Не е изключено да се опита да изкопае дупка и саксиите с цветята.
И при тази порода скубенето на козина е проблем, с който рано или късно ще се сблъскате. Ето защо добре трябва да помислите дали хвърчащите кучешки косми ще ви дойдат в повече или ще можете да се справите с тях.
Ризеншнауцер и други домашни любимци
Ризеншнауцерите не са сред кучетата, които се сприятеляват лесно с други домашни любимци. Проблеми могат да възникнат най-вече, ако се появят кучета от същия пол и то в компанията на женски екземпляр.
За да си спестите проявена враждебност от страна на вашето куче, ще трябва още от малко да го социализирате. Това би могло да се случи, като извеждате малкото пале в градинки и паркове, където има други четириноги.
Колкото и да е социализиран ризеншнауцерът обаче, никога не трябва да бъде оставян сам в компанията на друго животно, защото лесно може да се подразни от нещо.
Ризеншнауцер и дете
Ризеншнауцерът е любвеобилно, енергично и емоционално куче, което обаче не е сред домашните любимци, които се препоръчват за компаньони на малки деца.
Хлапетата в неосъзната възраст лесно биха се стреснали от бурните реакции на кучето и това може да им причини проблеми в общуването с палета и занапред.
От друга страна, по-големите деца, над 10-годишна възраст, биха разбрали, че не трябва да притесняват животното, докато се храни или докато спи.
Когато ризешнауцерът не е дразнен или предизвикван, той се държи добре с децата и му е приятно да прекарва време с тях. Положителното му отношение се прехвърля и върху приятелчета на децата в семейството, които посещават дома.
