Муди е порода кучета, която води началото си от Унгария. За нея светът научава през деветнадесетото столетие. Предполага се, че в селекционирането са участвали породи като пуми и немски шпиц.
В началото муди се третира основно като овчарско куче, но после се доказва още като ловец на гризачи и като куче-пазач. Симпатичният вид на четириногото го превръщат в участник в киноложки изложения и желан домашен любимец.
Характерна за муди е къдравата, средно дълга, гъста козина. Тя може да бъде обагрена в черно, кафяво, жълтеникави, сиво. Срещат се се както едноцветни екземпляри, така и петнисти.
Представителите на тази порода имат пъргаво и елегантно тяло, имащо среден размер. Височината на тази порода обикновено възлиза на около 45 сантиметра, а теглото-на 13 килограма.
Муди се характеризира с доста динамичен, но пък и много благ и жизнерадостен характер. Кучетата са приятелски настроени, обичат дългите разходки и изключително се забавляват, когато им бъдат осигурени игри.
Представителите на тази порода са социални същества, така че нямат проблем да общуват с всякакви хора. Въпреки това дресирането на кучето е задължително, тъй като само така собственикът ще успее да се отърве от своенравността на четириногото и от неистовото му лаене.
Отглеждане на муди в къща
Несъмнено муди ще се чувства отлично, ако живее в къща, където ще може да тича на свобода и да дивее. Кучето ще се изявява като добър стражар, независимо че няма да има същите умения българско овчарско куче, ротвайлер или питбул, които са доказали се пазачи.
Въпреки че животното ще се чувства отлично в къща, то в никакъв случай не трябва да бъде превръщано в дворно куче. Зарязването на четириногото някъде на двора определено няма да му се понрави и то ще покаже негодуванието си с лай или виене.
При идеалния вариант муди трябва да живее в жилището заедно със своите стопани, но да се пуска около къщата, през по-голямата част от времето.
По този начин ще може да се поддържа и красивия вид на козината на кучето, която при постоянно пребиваване на двора би се сплела силно и би придобила неатрактивен вид.
Отглеждане на муди в апартамент
Ако представителите на тази порода попаднат в ръцете на неопитен стопанин, отглеждането им в апартамент може да се превърне в истински ад. Неконтролируемото или зле дресираното куче е склонно да проявява своенравност в тесни пространства и дори да върши пакости.
Когато не са изразходвали енергията си, тези вълнисти красавци са склонни да обърнат наопаки целия апартамент. Оставеното само муди може да нахапе килими и завеси, да нагризе мебелите и дори да се опита да изкопае дупка в пода.
Подобно на джак ръсел териер едно неконтролируемо муди може да се превърне в истинско бедствие, когато насила е оставено между четири стени. За да избегнете такива неприятни моменти, трябва да извеждате този пакостник да потича поне два пъти на ден.
Муди определено е куче за жизнени и енергични хора, които да спортуват заедно с него. В случай че вие не сте такива личности, по-добре се ориентирайте към някоя по-спокойна порода като мопс, или дори се откажете от идеята за куче.
Друга особеност, която кара хора, живеещи в апартамент, да изоставят муди, е силният лай на четириногото. Истината е, че това куче е много чувствено и има желание да изрази гласно всяка своя емоция.
Това негово качество обаче не се харесва на стопаните, които предпочитат да почиват в тиха среда. Този проблем може да се разреши със специална техника, която трябва да бъде прилагана, още докато кучето е малко.
Муди и други домашни любимци
Муди е сред жизнените и приятелски настроени същества, които нямат проблем да поделят територията си с други животни. Тези игриви четириноги дори биха се радвали на възможността да живеят с друго куче, което да има прави компания.
За да сте сигурни обаче, че двете животинки ще живеят в мир и разбирателство, трябва да ги вземете, докато са все още малки и подлежат на превъзпитаване.
Муди и дете
Представителите на тази порода е идеален избор за приятелче на дете на 8-10 годишна възраст, тъй като ще могат да го следват във всяко приключение и дори да се грижат за него. Съжителството на кучето с по-малки деца обаче може да се окаже по-трудно.
Когато лаенето на кучето не е овладяно, то може да изплаши едно по-малко хлапе със своя буен нрав. Дори и муди да няма лоши намерения към мъниците, те трудно успяват да приемат спокойно поведението му и много често развиват страх.
Освен това малките пакостници могат неволно да оскубят четириногото и това няма да му допадне и на него. Ето защо, ако имате малко дете и искате да си осиновите муди, по-добре изчакайте, докато хлапето поотрасне и започне ясно да разбира нещата.
