В животинското царство най-грациозни са представителите на семейство котки. Точно по този начин възприемаме и нашите домашни любимци. Освен с изключителните си движения те ни впечатляват и с още цял арсенал от други достойнства. Сред тях рядко се сещаме за очите, макар че някои породи котки със сини очи предизвикват истински фурор.
Синеоките красавици сред котешкото войнство са истински подарък от природата. Сиамските котки и ангорските котки държат запазената марка на този фенотип. Не само те обаче могат да се похвалят с небесния си поглед. В списъка е още една порода, която не е добре позната у нас - Охос азулес. В превод от испански името означава точно син. И това не е единственото достойнство за пухкавите синеоки котаци.
Тъй като те впечатляват с контраста между обикновената външност на уличните котки и сините очи на редки породи, което прави породата уникална, заслужават по-специално внимание.
История на произхода на породата охос азулес
Според информацията историята на произхода на тази уникална порода започва с обикновена котка - костенурка, наречена Cornflower. Родното място на Конфлау е щата Ню Мексико. Котката е била много плодотворна и всяка година отглеждала по две потомства. Всички котенца се раждали със сини очи.
Първото предположение е, че сиамската им кръв дава този резултат. По-късно се оказва, че сиамците нямат пръст в тази работа, а всичко се дължи на уникален ген, предаван от поколение на поколение. Този факт е отчетен и новата природа е призната официално.
До 1992 година са съществували само 10 признати индивида от тази порода, но тъй като котките не са привързани силно към родното си място, те започват да се появяват и в други региони.
Така всички обръщат внимание на котките с тъмносини очи. Генът, виновен за това, не е свързан с шарка на козината или определен цвят, което дава възможност да се появят индивиди с различен цвят на палтото и сини очи.
В същото време цветът е по-дълбок и наситен от този на сиамките, не предизвиква глухота, кривогледство или други аномалии.
Синият цвят при тези котки се дължи на липсата на меланин в ириса, а дълбочината му се дължи на неизвестни засега полигенетични вариации.
Стандарт за породата охос азулес
Котката от порода охос азулес е средно голяма по размер според стандарта. Теглото зависи от наследствените характеристики, както и от средата и начина на живот. Средното тегло е от 3 до 5 килограма.
Тялото на животното е много гъвкаво, благодарение на добре развитата мускулатура. Гръдният кош е широк и се отличава в общата структура на котката. Има извит врат, а главата е до известна степен с триъгълна форма. Челото е леко заоблено, а муцуната е ъгловата. Носът е леко извит. Виждат се ясно изразени скули и брадичка. Ушите са високо поставени.
Крайниците са пропорционални на тялото. Опашката на котката също и има леко заоблен край, който е показател на наличие на гена, характерен за порадата.
Козината е къса, фина, мекичка, копринена на пипане и блестяща на вид. Не се забелязва добре развит подкосъм, но е с плътен цвят. Според стандарта са разрешени всички цветове котешка козина. Петна на корема или крайниците се считат за недостатък. Козината може да бъде както дълга, така и къса.
Най-забележителни са очите на охос азулес. Те са кръгли, понякога бадемови. Оцветяването варира от светло синьо до наситен нюанс. Може да се срещнат екземпляри с различен цвят очи. Едното око обаче трябва да е синьо.
Характер и поведение на породата охос азулес
Основните характеристики на породата са балансираният темперамент и спокойният характер на охос азулес. Предпочитат тишина и мирна околна среда. Породата не е подходяща за дом с хипер активни деца. Добри са условията в топъл апартамент. Въпреки че са мирни и спокойни, малките и младите котки обичат за играят с хората. Те са много игриви котки.
В лицето на тази порода човекът има привързан и дружелюбен приятел. Общителни и привързани към стопаните си, това се отнася за тези малки ловци. Адаптират се лесно към нови условия, така че смяната на обстановката приемат без паника и тревога. Ако обаче собственикът отсъства продължително изпадат в депресия.
Тази порода е много интелигентна. Те са умни котки. Лесно се учи и овладява нови трикове. Наличието на бърз ум е гаранция, че ще спазват правилата в дома.
Хранене на охос азулес
Котаците от тази порода не са придирчиви в храната си. Имат силен стомах и ядат всяка подходяща за котки храна. Първокачестваната храна за котки обаче ще спести на собственика всякакви грижи и тревоги относно здравето на котката.
Мъркащото синеоко великолепие може да бъде хранено и с натурална храна. Пилешкото, пуешкото, постните меса и зеленчуци са подходящи за него. Рибата трябва да се дава рядко и да е без кости. Бременните котки и кърмещите такива се нуждаят от по-витаминозна храна. Меката храна за възрастните котки е по-подходяща, защото зъбите им се износват и чупят по-лесно. Склонни са към затлъстяване и това трябва да се има предвид при храненето на охос азулес.
Размножаване на охос азулес
Собствениците на тази порода трябва да имат предвид една особеност на породата. Тези пухчовци не могат да се кръстосват помежду си, защото потомството може да има редица дефекти. Понякога се раждат и мъртви котета. Най-добре чифтосването да става с други породи и тогава половината от потомството ще бъде с прекрасните сини очи.
Тези, които не са синеоки, ще бъдат здрави и активни.
Продължителността на живота на охос азулес е около 15-17 години.
Болести при породата охос азулес
За разлика от много други породи, охос азулес не страдат от заболявания и дефекти, освен ако не се допусне грешка при кръстосването им. Котетата имат отличен имунитет.
Грижи за охос азулес
Породата не се нуждае от специална поддръжка на козината. Стандартното сресване и подстригване, почистване на очите и ушите, ваксинация и профилактика срещу кожни паразити, както и къпане при видимо замърсяване са достатъчни, за да бъде добре обгрижен домашният любимец охос азулес.
Някои интересни факти за породата охос азулес
Белият връх на опашката на котката е важна особеност на породата, която позволява на котка с бели петна по нея да бъде приета от стандарта.
Хималайският цвят се отхвърля по стандарта на породата.
Особеност на котката е, че задните крака са малко по-дълги от предните, иначе са пропорционални на тялото.
До 1992 година в света е имало само 10 котки от тази нова порода, а тя е регистрирана през 1991 година.
Ако индивидът охос азулес е с различен цвят на очите, то едното око е синьо, а другото жълто или зелено.
От 2004 година синеоките котки са допуснати за участие в изложби в категорията на новите породи. те са много разпространени в САЩ, но в други страни са редки и екзотични все още.
Открито е, че когато генът, виновен за сините очи на породата, е хомозиготен, той предизвиква черепна деформация, бяла козина при котката, малка извита опашка или мъртво родено потомство. Когато е хетерозиготен такива аномалии не се наблюдават. Така се ражда идеята да се кръстосват синеоки с други котки, за да се осигури половин потомство със сини очи.
Други породи котки със сини очи са: яванска котка, бирманска котка, хималайска котка, балийска котка.
