Сиамската котка е една от най-разпознаваемите породи котки най-вече заради интересния цвят на козината си и сините си котешки очи. Съществува схващането, че Сиамската котка е с лош характер, поради което много хора имат резервирано отношение към тази порода.
История на Сиамска котка
В Древността съвременната държава Тайланд е била известна като Сиам. Преди повече от половин хилядолетие в Сиам са се появили котки, които много приличали на съвременните Сиамски котки. Според една от версиите за произхода на Сиамската котка тази порода се е появила в различните азиатски държави благодарение на прочутия Път на коприната. Сиамската котка била обожествявана от жителите на Сиам.
Котките от тази порода изпълнявали дълга си заедно с монаси в храмовете. Смятало се, че Сиамските котки отвеждат душите на покойниците в отвъдното. През втората половина на XIX век управникът на Сиам изпратил десетина Сиамски котки в Европа като подарък за кралските европейски семейства.
Аристократите се влюбили в красивите животни, а английската кралица Виктория станала една от първите хора в страната си, които се заели с развъждането на породата. През 1872 година Сиамската котка е представена на изложение в Лондон, а през 1902 година е утвърден официалният стандарт на породата. След Втората световна война стандартът бил преразгледан, тъй като се допускали твърде много вариации.
Стандарт на Сиамска котка
Сиамската котка е висока от 23 до 25 сантиметра, а теглото й варира от 3 до 7 килограма. Главата на Сиамската котка е издължена, с клиновидна форма. Ушите продължават линията на главата по такъв начин, че върхът на носа и върховете на ушите образуват върховете на равностранен триъгълник. Очите са бадемовидни, разположени са косо и са тъмно сини или светло сини на цвят.
Ушите са сравнително големи, с широка основа. Костната система на тялото е масивна, мускулатурата е добре развита. Крайниците са дълги, лапите са малки и изящни. Опашката е дълга и тънка. Козината е къса и блестяща. Сиамската котка е със златиста козина, срещат се и сивкави Сиамски котки. На муцуната има тъмна маска, тъмни петна са разположени по ушите, краката, лапите и опашката. Не се допускат бели петна по козината.
Грижи за Сиамска котка
Сиамската котка има нужда от закътано местенце, където да се усамотява. Най-добре е ако къщичката на вашата Сиамска котка се намира на по-високо място, за да има по-голяма видимост любимката ви. Сиамските котки са склонни към стоматологични проблеми, затова всеки ден е добре зъбите им да се почистват със специална паста за зъби. Сиамската котка е с къса козина, която не изисква особено големи грижи.
Достатъчно е един-два пъти седмично да минавате по козината й с влажна кърпа, за да отстраните излишните мъртви косъмчета. Полезен за козината на Сиамската котка е лекият масаж с влажна ръка. Масажът трябва да се прави по посока от главата към опашката. Сиамската котка не трябва да се къпе повече от два пъти в годината. Очите на Сиамската котка сълзят, затова трябва постоянно да се почистват с влажно тампонче. Ушите на Сиамската котка трябва да се почистват с памучно тампонче и да й се капят специални капки за профилактика за ушни инфекции.
Ако Сиамската котка не играе със стопанина си и няма възможност за игри и движение, животът й ще бъде много по-кратък и ще е склонна към много заболявания. Препоръчително е да се играе не по-малко от половин час дневно със Сиамската котка, за да се чувства добре.
За да не скучае Сиамската котка, оставете й топче за тенис на маса или кълбо прежда, с което да си играе. За Сиамската котка е важно да развива ловните си инстинкти, което може да стане с играчки, които са закачени на въженца така, че котката да може да ги стигне след скок, или с колички с дистанционно управление.
Сиамската котка обича да играе с деца и винаги с радост се включва в игрите им. Сиамската котка не се препоръчва за семейства с прекалено малки деца, тъй като те могат да проявят грубост по време на играта и Сиамската котка може да ги одраска.
Сиамската котка с удоволствие се оставя да й сложат нагръдник и може да бъде разхождана като куче. Достатъчно е един-два пъти месечно да изведете Сиамската котка извън дома си, но все пак не трябва да я разхождате в парка, където е пълно с кучета. Пикник сред природата е най-доброто решение.
Обучение на Сиамска котка
Сиамките са едни от най-умните представители на семейство котки. Те са умни и схващат бързо и лесно се научават да изпълняват команди. Любителите на породата ги сравняват с малки кучета заради тяхната интелигентност и желанието им да изпълняват команди. Не се препоръчва да използвате физическо насилие при обучението на Сиамската котка, тъй като тя е злопаметна и ще намери начин да ви отмъсти след време.
Хранене на Сиамска котка
Перфектната храна за Сиамската котка е немазно мляно или ситно нарязано сурово месо, което е попарено с вряла вода и оставено за десетина минути. Месото се дава на котката охладено. Препоръчва се да се дават телешко, говеждо и заешко месо, може да се дава пилешко и пуешко месо. Свинското месо не се препоръчва за Сиамската котка.
Сварени субпродукти, твърдо сварени яйца, кисело мляко, нискомаслена сметана и извара могат да допълнят менюто на Сиамската котка. Котките от тази порода имат проблем с усвояването на зърнените храни и зеленчуците, затова не се препоръчва да се хранят с тях. За Сиамската котка е много вредно да яде прекалено много риба. Сиамската котка трябва да яде риба не по-често от два пъти седмично, при това термично обработена и обезкостена. В противен случай може да се получи алергия, която се проявява като образуване на малки рани и подуване на долната челюст. Това може да предизвика внезапно спиране на дишането.
Заболявания на Сиамска котка
Сиамската котка е доста издържлива, но има склонност към ушни и очни инфекции, както и към кардиомиопатия - сърдечно заболяване, което е характерно за повечето млади котки и често завършва фатално.
Любопитни факти за Сиамска котка
Въпреки че изглежда надменна, Сиамската котка е нежна и предана към стопанина си и цялото му семейство. Сиамската котка е готова да защитава стопанина си с цената на живота си. Сиамската котка не обича прекалено силния шум и суматохата, тя искрено страда, ако в къщата всичко е разхвърляно, защото обича реда и хармонията. Това много помага на хора в депресия, тъй като Сиамската котка не им позволява да забравят за поддръжката на хигиената в жилището си. Когато издава звуци, с които се опитва да установи контакт със стопанина си, Сиамската котка гледа през цялото време човека в очите.
Интересен факт е, че цветът на тъмните петна по козината на Сиамските котки зависи от температурата на местността, в която са родени. Колкото е по-студен районът, толкова са по-тъмни петната по козината им. Повечето Сиамски котки се раждат чисто бели, но с възрастта козината им се покрива с петна. Сиамската котка е със сложен характер. Тя редовно ще се опитва да проявява своята независимост. Но като цяло Сиамската котка е много добра и проявява неприязън към хората само ако е станала жертва на насилие от страна на човек.
Световноизвестният руски шахматист Александър Алехин, който е бил прочут през 30-те години на миналия век, винаги карал съпругата си да носи Сиамската му котка по време на срещите му. Докато играел, шахматистът ставал през няколко минути, за да гали котката си и според всички печелел благодарение на нейната енергия.
Сиамската котка не обича да я гушкат и мачкат, но с удоволствие ще се остави да я галят дълго време. Ако в дома има други домашни любимци, Сиамската котка ще ревнува, защото ще ги смята за конкуренция за любовта на стопанина си.
Гласът на Сиамската котка е един от инструментите за манипулиране на стопанина й. Сиамската котка издава много и различни звуци, за да покаже, че има нужда от нещо.
Недостатъци на Сиамска котка
Сред недостатъците на Сиамската котка е прекалената й претенция към храната. Ако храната не отговаря на вкуса й, Сиамската котка ще се сърди и няма да се храни поне два-три дни. Сиамските котки са склонни към манипулиране и използват за това не само чара си, но и гласа си, който е най-силният сред всички котки.
Ако на Сиамската котка й е необходимо да постигне някаква цел, тя не спира да издава силни досадни звуци, за да се предаде стопанинът й и да изпълни каприза й. За да покаже на стопанина си, че е ядосана от неговото поведение, Сиамската котка може да си позволи да го одраска. Сред недостатъците на Сиамската котка е че иска да следва стопанина си навсякъде по петите.
