Ангорска котка е много красиво животно и породата е сред предпочитаните за домашни любимци. Красотата на Ангорска котка е известна от много векове и тя е била любимка на монарси и аристократи.
История на Ангорска котка
Смята се, че Ангорската котка, както и повечето домашни котки, е произлязла от дивите африкански котки. Ангорската котка, известна още като Турска Ангорска котка и дори като Турска Ангора, се споменава в писмени документи от XVI век. Ангорската котка е наречена на името на турския град Анкара, който в древността е бил известен като Ангора. През XVIII век Ангорските котки са били изключително популярни в Европа и са били приоритет само на най-богатите хора, както и на аристократите. Породата станала популярна бързо заради красивата си котешка козина и добрия си характер. През 1877 година Ангорска котка е представена за пръв път в Лондон по време на първото изложение на котки. Сто години по-късно е приет стандартът на Ангорска котка.
През 30-те години на миналия век в Турция е започнало развъждането на Ангорски котки с различни на цвят очи. Тяхното излизане от държавата било категорично забранено, защото според местна гадателка основателят на република Турция Ататюрк щял да се завърне във вид на бяла Ангорска котка с различни на цвят очи. През 60-те години на миналия век забраната да се изкарват Ангорски котки от Турция отпаднала напълно, което довело до разпространението на породата в Европа и САЩ. Дотогава в Европа се развъждали само потомци на съществуващите отпреди забраната Ангорски котки.
През вековете външният вид на Ангорската котка не се е променил особено. Днес Ангорската котка се среща предимно в Европа, но породата е популярна и в САЩ, където две Ангорски котки са пристигнали в началото на 60-те години на миналия век и са поставили началото на развъждането на тази порода в Америка. Някои международни фелинологични асоциации приемат за Ангорска само котка, която е с доказано родословие, произхождащо от Турция. Първоначално се е признавал само белият цвят на козината като стандарт на породата, но след средата на ХХ век в стандарта са допуснати и различни други цветове.
Стандарт на Ангорска котка
Козината на Ангорска котка е пухкава, като на опашката образува красиви едри ресни. Освен чисто бяла, цвят козината на Ангорската котка може да бъде черна, сива, червеникаво кафява и всеки друг цвят с изключение на шоколадов и с характерните за Сиамските котки тъмни шарки по златиста козина. Котките в бяло са много красиви. Турската Ангорска котка е елегантна котка, която е по-едра от много други породи котки. Въпреки че е по-едра, тя е грациозна и изящна. Тялото ѝ е пропорционално, като задната част изглежда леко повдигната. Шията е издължена и мускулеста, гръдният кош е добре развит, гърбът е покрит с мускули.
Крайниците са дълги и не много тънки, с изящни кръгли лапи. Опашката се оприличава на щраусово перо заради обилните ресни. Главата на Ангорска котка е широка и е с форма на обърнат триъгълник. Брадичката е заоблена. Носът е със средна големина. Ушите на котката са сравнително малки, със заострени краища. Очите са сини или кехлибарени, но се допуска и зелен цвят на очите. Обикновено черните Ангорски котки имат очи, които са почти оранжеви на цвят. Срещат се и бели Ангорски котки с различен цвят на очите, като едното обикновено е синьо, а другото е кехлибарено. По-рядко се среща съчетание на синьо и зелено око.
Грижи за Ангорска котка
Ангорската котка има нужда от доста грижи, за да изглежда козината ѝ винаги перфектно. Това е характерно за дългокосместите породи котки. Тя трябва да се сресва всеки ден, а по време на смяната на козината – по два пъти дневно. Препоръчва се къпането на котката да става по време на смяната на козината, което подпомага и ускорява процеса. Къпането на Ангорската котка трябва да става само със специален шампоан за котки с дълга козина. Препоръчва се Ангорската котка да се отглежда в жилище, но може да бъде пускана и в двор. Ако Ангорската котка живее в апартамент, е добре да има много играчки, тъй като тя лесно може да се отегчи, когато стопанинът на котката го няма. Ангорската котка има нужда от свое кътче, където да се чувства сигурна, но най-вероятно ще предпочете да спи в леглото ви, ако я допуснете там. Зъбите на Ангорската котка имат нужда от почистване, тъй като ако натрупат зъбен камък, се развалят много бързо.
Обучение на Ангорска котка
Ангорската котка е много умна и подлежи на обучение и дресура. Тя лесно може да бъде научена да минава през обръч, да сяда по команда, да прескача препятствия и да идва по команда. Ангорската котка може да бъде научена да изпълнява и по-сложни команди, но това изисква много време и търпение от страна на стопанина си. В някои циркове се представят дресирани Ангорски котки.
Хранене на Ангорска котка
Храненето на Ангорската котка трябва да бъде балансирано, за да получава тя достатъчно полезни вещества, без да наддава излишни килограми. Можете да храните Ангорската котка с висококачествени сухи храни, като храненето се комбинира и с консерви. Не се препоръчва да храните Ангорската котка само със суха храна. Ако храните Ангорската котка с натурални продукти, препоръчва се да допълвате менюто ѝ с необходимите за правилното развитие на животното витамини и минерали.
Ако котката живее в апартамент, добре е да ѝ се дава котешка трева – във вид на растение или на хапчета. В менюто на Ангорската котка могат да присъстват кисело мляко, твърдо сварени яйца, нискомаслена извара, нискомаслена сметана, зеленчуци – сварени или сурови, термично обработени субпродукти. Над 60 процента от менюто на Ангорска котка трябва да е съставено от месо, като свинското и овнешкото месо не се препоръчват. Допустимо е в менюто на Ангорска котка да има заешко, пилешко, пуешко, телешко и агнешко месо. Може да давате на Ангорска котка сварена и обезкостена риба. Не се препоръчва да храните Ангорската котка със сладки изделия, тестени изделия, шоколад, пикантни и прекалено солени храни.
Заболявания на Ангорска котка
Ангорската котка не е податлива на много котешки заболявания, но въпреки това тя може да страда от хипертрофична кардиомиопатия - сърдечно заболяване, което се среща предимно при младите котки, и често завършва фатално. Друг здравословен проблем на Ангорската котка, е липсата на координация на мускулите и проблеми с равновесието. Заболяването се среща само при тази порода и се нарича Атаксия на Турската Ангора. Това заболяване може да бъде диагностицирано още в най-ранна възраст, но за съжаление не се поддава на лечение, макар че има няколко случая на Ангорски котки с атаксия, които са доживели до дълбока старост.
Любопитни факти за Ангорска котка
Грациозното телосложение на Ангорската котка ѝ позволява да скача много добре и когато го прави, отстрани изглежда, все едно лети.
Характерът на Ангорската котка е добродушен и тя много силно се привързва към стопаните си. Ако трябва поради някакви причини да смени стопанина си, Ангорската котка може да изпадне в дълга и понякога нелечима депресия. Ангорската котка не обича да е сама и е в състояние да стои в скута на стопанина си с часове.
Не се препоръчва да взимате Ангорско котенце, което е на по-малко от три месеца. До тази възраст то трябва да е с майка си и да се храни с нейното мляко. Освен това преди да навърши три месеца, котенцето не е готово да смени начина си на живот и ще получи голям стрес от новия дом и новите стопани. Препоръчително е при покупка на Ангорска котка да искате документи, които потвърждават нейното родословие, тъй като много недобросъвестни продавачи могат да ви продадат котенце, което само прилича на ангорско.
Недостатъци на Ангорска котка
Ангорската котка има прекалено голяма нужда от грижи за козината, което може да се стори досадно на някои стопани. Голяма част от белите Ангорки, които са котки със сини очи или с различен цвят очи, са напълно глухи. Това предизвиква доста сериозни трудности по време на отглеждането на котките и те могат да станат жертва на инциденти дори в жилището.
Ангорската котка е много умно животно, склонно да прави някои бели. Тя лесно се научава да отваря врати и шкафове, да включва и да изключва лампата.
