Дивите котки са едни от най-трудните за изучаване сред видовете в дивата природа. Те са много потайни, водят напълно самотно съществуване и умеят чудесно да се маскират.
Техните местообитания често са сред непристъпните тропически гори, в които смесицата от дървесни видове е толкова голяма, че представляват подходящо място за редица застрашени видове животни, но проникването до тях е силно затруднено. Такова място е избрала за укритие и една от най-редките диви котки в света - Борнейската дива котка.
Изследователите се отнасят особено предпазливо към находката на тази рядка забележителност, като дори не разкриват мястото, където са наблюдавали някой от тези редки екземпляри, защото гората може да не се окаже достатъчна защита.
Тъй като е почти невъзможно да бъде наблюдавана на живо, запознаването с тази интересна, но рядка котка може да стане чрез изучаването на нейните характеристики. За съжаление редкият вид продължава да крие ревниво тайните си и това, което се знае за нея е твърде недостатъчно.
Класификация на Борнейска дива котка
Борнейската котка Catopuma badia е хищник от семейството на Котковите и се смяташе, че принадлежи към рода на Азиатската златна котка. Генетичните тестове обаче разкриват, че мистериозният член на семейство Котки е уникален вид и това означава, че е силно застрашена.
Тя е ендемичен вид, разпространен само на остров Борнео и затова я наричат също заливна котка Борнео. През 2002 година е записана в Червената книга на редките видове, като се смята, че съществуват само 2500 зрели екземпляра и популацията на Борнейската дива котка намалява с времето.
Felis badia е научно название, предложено от Джон Едуард Грей, който през 1874 година пръв описва кожата и черепа на тази рядка котка, събрани от изследователя Алфред Ръсел Уолъс през 1856 година в Саравак, Малайзия.
Първата идея е, че това е азиатска златна котка, но през 1978 година най-после е поставена в род Catopuma.
Анализите показват връзката между двата вида, които са били отделени от един общ прародител в продължение на 4, 9 до 5, 3 милиона години. Това се е случило много преди геологичното отделяне на Борнео от континентална Азия.
Характеристика на Борнейската дива котка
Борнейската котка на външен вид е по-малка от азиатската златна котка. Представителят на редкия вид е с дължина около 55 сантиметра и тежи само от 2 до 4, 5 килограма. Има обаче дълга опашка, около 35 сантиметра. Не може да се каже с някаква точност каква е височината на животното.
Късата, заоблена глава на Характеристика на Борнейската дива котка е тъмно сивкаво кафява на цвят с две тъмни ивици, започващи от ъгъла на всяко око, а на гърба на главата има тъмна маркировка М. Обратната страна на късите и заоблени уши е тъмно сивкава. Характерно е, че липсват централните бели петна, открити при много други видове диви котки. Долната страна на брадичката е бяла, по бузите котето също има две бледокафяви ивици.
Дългата и заострена опашка на котката също има жълтеникава ивица по дължината си от долната страна, а на върха става чисто бяла, маркирана само с малко черно петно. Пропорциите на тялото и много дългата опашка придават на екземплярите облика на ягуар от Новия свят.
В годините между 1874 и 2004 са измерени само 12 екземпляра. Дължината от главата до тялото варира между 50 и 67 сантиметра. Смята се, че средното тегло на жив възрастен екземпляр е 3-4 килограма, но са измервани твърде малко живи котки, за да може да се направи реална статистика.
Най-напред се появяват само кожи, около 7 на брой, на мистериозната котка, а жив индивид е уловен чак през 1992 година. Животното е хванато в капан на границата с Индонезия и е пренесено в музея на прага на смъртта.
Поведение на Борнейската дива котка
В средата на 90-те години на миналия век са обявени най-надеждните забележителности. Две концентрации на котки са били засечени във вътрешността на Борнео в типове местообитания, които варират от блатисти гори, през низини до гористи хълмове на 500 метра надморска височина. Има и едно недоказано наблюдение на котка на 1800 метра височина на връх Кинабалу. Най-масовото наблюдение е върху 15 диви котки в Калимантан, Сабах и Саравак.
Какво знаем за поведението на Борнейската дива котка? Смята се, че котката предпочита гъстите тропически гори и скалистите варовикови скали, в близост до река. Почти всички съвременни наблюдения са се случили в близост до речни корита и мангрови гори, което дава основание Борнейската котка да се свърже с такъв тип местообитания.
Блатните гори се считат за лошо местообитание на Борнейската дива котка, но пък са подходящ коридор за диви животни. Незалесените места, изгорелите горски площи и палмовите плантации спадат към неподходящите места за това животно, което избягва всяка среща с човека.
Изключително внимателната нощна котка рядко попада в обектива на камерите за наблюдение и може би ниската плътност на популацията е причина да бъде засичана толкова рядко.
Поради тези причини не се знае нищо за храненето и репродуктивното поведение на Борнейската дива котка. Твърдението на един местен колекционер на животни в близост до Саравак е, че дива котка влязла и нападнала фазаните му. Така че се смята като най-вероятна плячка на котката да са птиците, вероятно гризачите, които са добра популация на Борнео, и може би някои маймуни.
За изключителната рядкост на Борнейската котка говори фактът, че за 5 044 нощи на наблюдения у отделена само една снимка на мистериозната котка. Повечето свидетелства за нея също са от единични случайни наблюдения, които често не могат да бъдат подкрепени със солидни доказателства.
Запазване на Борнейската дива котка
Котката от залива Борнео зависи от горите и горската покривка на острова. Извън защитените зони загубата на местообитания поради търговска сеч или пък заради насаждения за добив на палмово масло, е основната заплаха за дивата котка в Борнео.
Предполага се, че в бъдеще плантациите от маслена палма ще се увеличат в бъдеще заради стремежа към биогорива и това ще се отрази негативно на районите, в които е засичана дивата котка на Борнео. Индонезийските компании се стремят да осигурят устойчиво развитие на вида, което включва и наблюдение за въздействието, което се оказва от премахването на видове дървета върху дивата природа.
Ако сегашните темпове на обезлесяване продължат, се очаква спадане на популацията и на котката, която и без това е много крехка.
Търговците на диви животни са наясно с ценността на котката и затова се опитват да уловят невидимата обитателка на горите. Търсенето на дивата Борнейска котка е както заради ценната кожа, така и за домашно отглеждане от колекционери и любители. Има забрана със закон за лов на този рядък вид, но спирането на търговията е минимално.
Котката на залива Борнео остава една от най-слабо проучените диви котки в световен мащаб и това възпрепятства също природозащитните действия. Запазването на вида обаче е в интерес на всички и в тази посока са насочени разяснителите кампании и мерките на закона.
