Когато става въпрос за заек, който се нарича новозеландски заек, се очаква това да е животно, родом от Нова Зеландия. Породата обаче въпреки името си е създадена в САЩ, щата Калифорния.
Предполага се, че зайците, от които произлиза породата, са внесени от Нова Зеландия. Целта на създаването им е поява на заек, който расте бързо и наддава на тегло, подходящ за отглеждане за месо.
Произход на породата новозеландски бял заек
Първоначално новозеландските бели зайци са били само червени на цвят. Белият сорт е създаден през 1917 година от Уилям Прешоу от няколко бели зайчета, родени от червени родители. И докато червените остават по-популярни за месо, белите бързо набират почитатели заради бялата си козина, която лесно може да бъде боядисана и затова е по-ценна на пазара на кожи.
Днес белите и червените новозеландски зайци са различни породи и се отглеждат основно заради заешкото месо.
Как изглежда новозеландският бял заек?
От бялата новозеландска порода са известни 3 разновидности: бяла, черна и червена. Най-широко разпространена е бялата разновидност. Белият новозелански заек трябва да има добре изразени форми - средно дълго и заоблено тяло, добре развита задница, широки лопатки, къса и мускулеста шия и месест и широк гръб. Мускулатурата е добре разпределена по цялото тяло.
Главата на животното е със среден размер. Ушите са симетрично разположени, на дължина около 10 -11 сантиметра, покрити с козина. Върховете им са заоблени. Носът ме е леко усукан.
Мъжките имат пухкави бузи и от тях шията почти не се вижда, особено отпред, тъй като е къса. Очите на заека са розови. Лапичките му са силни, къси, ноктите са бели или светло розови, а на ходилата си има козина. Предните крака са прави, къси и дебели Цветът на козината е бял, което повишава нейната ценност. Самата козина на допир е мека, гладка, кадифена. Други нюанси, освен белия цвят, не са позволени. Подкосъмът е леко сребрист.
Съществува полов диморфизъм - мъжкият е дълъг около 47 сантиметра, женската е около 49 сантиметра. Теглото на възрастния мъжки е около 5 килограма, на възрастната женска е до 5.5 килограма.
Гъстотата на космената покривка по цялото тяло е добра. Срещат се и зайчета с недостатъчно окосмени лапички, което се смята за недостатък. Други недостатъци са слабите или заострени уши, дългите рамене, тясното тяло, прекомерно развитата гуша, или пък козината да е прекалено мека или гъста. Сериозен недостатък е наднорменото тегло.
Гръдният кош и долната част на гърба му също са добре развити, а лицата му има симпатично приятелско изражение.
Бялата козина от висок клас се използва за направа на палта, а по-ниският клас е за направа на шапки и ръкавици. Заекът се отглежда основно за месо, като се счита, че това е една от най-добрите породи за месо с високо качество.
Отглеждане на новозеландски бял заек
Белият новозеландски заек е непретенциозен, не се нуждае от специални грижи. Може да бъде гледан в специална клетка през цялата година. Клетките се оборудват с хранилки и водомери и се поставят в редици. Оптималната температура, при която живеят, е 18-20 градуса. Желателно е да има добра вентилация, но без чешми. През лятото пухчовците могат да се поставят в клетки без дъно.
Независимо, че имат силна и стабилна психика, продължителното излагане на силен шум или светлина може да доведе до заболяване, те все пак предпочитат спокойната среда.
Хранене на новозеландски бял заек
Зайчетата трябва да имат непрекъснат достъп до храната. За да се осигури пълноценно и разнообразно хранене на заека, е нужно диетата им да включва прясна трева, според сезона и царевица, боб, клони, корени, сено. Сухият фураж трябва да бъде добре подготвен. Трябва да се преглежда внимателно за отровни растения, когато се прибира. Нуждаят се и от постоянен достъп до прясна вода.
Тревите и билките, които могат да се дават на зайчета, са изсушени пелин, бял равнец, цикория, магданоз, глухарче, грах, коприва, морков, цвекло, ралица, равен, целина и други.
От зеленчуците: моркови, цвекло, тиква, картофи, тиквички и други
Корите на динята и пъпеша.
Клонките на брезата, трепетликата, габъра, дряна, върбата, ясена, крушата, ябълката, акацията, елшата.
Може да се добавят иглички от бор, смърч, хвойна и други иглолистни.
Задължителни са витаминните добавки от рибено масло, костно брашно, мая, покълнало зърно. Както и витамини и минерали от аптеката. Зайците се хранят 2 пъти на ден, женските, които кърмят, по 4 пъти на ден. Животните не изяждат храната веднага. Те ядат на малки порции с почивка.
Развъждане на новозеландски бял заек
Развъждането на белите новозеландски зайци не е трудно, ако се спазват няколко прости правила: да се изберат най-добрите екземпляри, да се полага правилна грижа за женските, които са бременни, да се хранят подходящо малките и да се ваксинират навреме всички животни.
Друго предварително изискване е да се осигури място за гнездене на женската. Бъдещата майка сама издърпва козина от корема си и я натрупва заедно с други материали, за да създаде удобно място, където да лежат зайчетата.
Първото чифтосване при новозеландския бял заек може да се извърши на 4 месеца, ако женската е поне 2.5 килограма тежка. Мъжките трябва да са на 5-6 месеца, за да се размножават.
През зимата чифтосването се извършва между 12 и 15 часа, през лятото в сутрешните или вечерните часове.
Бременността на женската трае от 28 до 35 дни, най-често 31 дни. Малките се раждат без козина, глухи и слепи. Козината им започва да расте след 3 до 5 дни и след 7 до 10 дни очите им се отварят. Майката кърми малките. След 3 до 4 седмици майката започва да ги отбива. Преминаването към сено и гранули става постепенно.
Зайците, родени през зимата, обикновено са по-здрави и това може да се има предвид при заплождането.
Малките, които се раждат, от една женска са 8-10 зайчета. Те растат много бързо, а майките обикновено нямат проблем с лактацията, имат достатъчно мляко. На 45 дни малките се преместват в друга клетка, а в случай на нова бременност на майката се местят и след 28 дни.
Подрастващите зайчета се хранят както бременните женски по 4 пъти на ден. На три седмици може да им се дава сено, комбинирани фуражи и сварени зеленчуци, за да свикват с тази храна. Млякото им се изсипва в купички за пиене.
Интересен факт е, че една женска може да забременее само 24 часа след раждането отново.
Необходими ваксини при новозеландския бял заек
За да се предпазят животните от опасни заешки заболявания, необходимо е да се ваксинират зайците редовно. На 4 седмици е ваксината срещу миксоматоза. На 1.5 месеца се прави ваксина срещу вирусна хеморагична болест. След 3 месеца се правят реваксинации и това се повтаря през половин година.
Ваксинират се само здрави животни. Добре гледаните и опазени от болести животни дават диетично и вкусно месо, както и красива и здрава кожа.
Заради голямата си плодовитост и скорозрелост и отличната приспособимост към разнообразни климатични условия, което позволява да се отглеждат в много страни по света, белите новозеландски зайци се смятат за много перспективна порода.
