Питомните сладки зайци са с произход от дивите зайци и са отглеждани първоначално само за заешко месо и кожи. По-късно човекът започва да селектира породите, за да получи мини размери на пухкавите скокливци, които да отглежда като домашен любимец заради тяхното уникално и красиво присъствие, жизнерадостно поведение, демонстрирано от изумителните им скокове.
Днес продължават да се отглеждат зайци основно за стопански нужди, но интересът на хората към древните породи е толкова голям, че някои от тях, които са отглеждани за месо, сега се гледат като хоби и се показват на изложби. Такъв е случаят с породата заек Белгийски великан, който е селскостопанско животно, подобно на овцете, козите, кокошките, пуйките.
История на порода Белгийски великан
Смята се, че тази ценна порода е потомък на патагонските зайци, които са донесени през 16 век от Аржентина. Тази хипотеза не може да се докаже, тъй като патагонските зайци са измрели и истината не може да се установи.
Днес данните за съществуването на Белгийския великан могат да бъдат намерени от времето на Средните векове в Европа. Има такива от ХVІ век. От тях става ясно, че Белгийския великан е порода, създадена в провинциите Гент и Фландър в Белгия и това определя името на заека.
Доста по-късно, чак през 1885 година такива зайци са внесени в Германия. По това време те са тежали по 4, 5-5 килограма, но германските селекционери успяват да постигнат двойно по-голямо тегло, както и двойно го-голяма дължина на екземпляр.
През ХХ век - 1937 година те променят името на породата на Немски гигант и с това име заекът се разпространява както в Германия, така и в съседните държави. В други държави, както и в Америка заекът бива познат като Фламандски великан.
Оказва се, че това е най-старата порода зайци, гледани за месо, но колкото и парадоксално да е, сега я отглеждат само любители с цел представяне.
У нас се оглеждат зайци Белгийски великан основно за месо и кожи. Почти всяка ферма има представители на тази отлична порода с големи заслуги за развитието на световното зайцевъдство. Тези зайци, които се отглеждат в личните стопанства в България са по-дребни, с по-ниска жива маса, с по-лека костна структура, но и по-скорозрели.
Породата има някои разновидности, които се различават по цвета на козината.
Подвидове на Белгийския великан
Сив белгийски великан - заешко сиво, което е най-разпространеният от всички подвидове е у нас. Цветът зависи от различното оцветяване на осилестите влакна по дължината им. В основата те са гълъбовосиви, в средата са жълти, а към върха са черни. По този начин се получава жълтеникавосиво оцветяване на козината. Коремът им, вътрешната страна на краката и долната част на опашката са бели. Очите им са кафяви и са с тъмни нокти
Тъмносив белгийски великан - при този подвид осилестите влакна са с черен и тъмносив цвят и са разпределени равномерно по цялата козина. Цветът на очите на този подвид е кафяв, а ноктите са тъмни.
Желязносив белгиски великан - космената покривка има ръждив цвят. Осилестите влакна в основата си са гълъбовосиви, по средата кафяви, а на върха са черни. Цветът на очите е кафяв, а ноктите също са тъмни
Черен белгийски великан - този подвид се среща много рядко у нас. Зайчетата от подвида са черни, със слабо просветлени места на корема и вътрешната страна на краката. Също са с кафяви очи и тъмни нокти
Стандарт на порода Белгийски великан
Тъй като тези зайчета се отглеждат в много случаи за представяне на изложби, стандартът при тях е от първостепенно значение. Той включва следните изисквания:
Тегло - обичайното тегло на Белгийския великан е над 7 килограма. Максималното е определено да бъде 11, 5 килограма.
Форма на тялото и стойка - дължината на тялото трябва да бъде 72 сантиметра при оптимално тегло. По-голямото тегло предполага по-голяма дължина.
Тялото трябва да има силен скелет, да бъде изпънато и много мускулесто, отпред и отзад да бъде еднакво широко. Задните крака според стандарта са силни и успоредни на тялото. Свободната стойка е върху прави и широко разположени предни крака. С мощни и изправени предни крака заекът постига изправена стойка и свобода за корема спрямо пода.
Опашката стои добре до тялото, ако са изпълнени изискванията на стандарта. При женските може да има малка и добре оформена гуша като гердан.
Козината - изисква се да бъде много плътна и ушите да са добре окосмени.
Главата е нужно да бъде хармонична спрямо тялото. Тя е голяма, широка и силна, с добре оформени бузи. Към изискванията влизат добре развитите горна и долна челюст, леко изгърбената извивка на носа, широката муцуна и широкото чело. От голяма важност са силните уши, които се носят красиво от животното. Дължината им да се движи от 20 до 22 сантиметра. Задължително трябва да бъде над 17 сантиметра, но се гледа да е равна на една четвърт от дължината на тялото.
Хранене на заек Белгийски великан
Както при всички породи зайци, при Белгийския великан се препоръчва хранене с фабрично гранулирани фуражи, съдържащи всички необходими хранителни съставки. Овес, пшеница, ечемик и царевица са храните, които заекът трябва да приема, по малко зърнени. Трябва да се добавят храни, богати на витамини от група В.
През лятото е добре да се хранят зайците с прясно окосен фураж, а през зимата с изсушено сено. Морковите, цвеклото и зелето могат да се дават на воля. Обичат и варени картофи и обезмаслено мляко. Задължително трябва да имат постоянен достъп до прясна вода.
Развъждане на заек Белгийски великан
Развъждането е във възможностите на опитни стопани, добре запознати с породата, с опит в отглеждането на зайци.
На всяка бременна зайкиня трябва да се осигури родилно сандъче, застлано със сено и отвор за влизане и излизане. След бременност от около месец се раждат малките, които се хранят първоначално с мляко от майката, а след като се отбият се хранят с храната на възрастните зайци.
Някои факти за Белгийски великан
Белгийският великан се смята за най-големият заек в света. Съперничи му само заекът Цика.
Породата е космополитна, гъвкава, аклиматизира се добре и се използва широко по света.
Освен ценната кожа, тези зайци Белгийски великан имат чудесно лесно смилаемо месо и търсенето им в Азия в последно време е много интензивно.
