Зайците са огромно семейство. Има диви видове, от които произлизат питомните зайци, има декоративни зайчета, най-милите и сладки домашни любимци.
Много любопитен за любителите на зайците е американският представител, известен с навика си да подскача. Има по-дълги крака и уши, иначе не се отличава от другите зайци по външен вид и поведение. Все пак опознаването на вида ще помогне да се различава от близкия до него европейски заек.
Класификация и наименования на американски заек
Американският заек е с научно название Lepus americanus и принадлежи към рода Lepus, към който се числи и европейският заек.
От него са налични 6 вида, сред които най-разпространени и известни са белоопашатият - Lepus townsendi и черноопашатият - Lepus californicus. Последният през зимата често се сдобива с бяла козина.
Популярни негови имена са също вариращ заек или заек снегоход, наричан така заради големите му задни крака. Те не му позволяват да потъне в снега, когато ходи и скача. Краката му имат козина на ходилото и това го предпазва от замръзване.
Разпространение и местообитания на американски заек
Ареалът на разпространение на американския заек е доста широк. Той се среща от Нюфаундленд до Аляска; от Сиера Невада до централната част на Калифорния; от Скалистите планини до Южна Юта и от Апалачите до Северна Каролина и Тенеси.
Зайците снегоходи се срещат предимно в открити полета, редове на огради, блата, крайречни гъсталаци, кедрови блата и низини с иглолистни дървета. Често се наблюдават сред пейзажи, доминирани от човешкото селско стопанство.
Как изглежда американският заек?
Американският заек варира на дължина от 413 до 518 милиметра, от които 39 52 милиметра е опашка. Забележителни са задните им крака, всеки е дълъг от 117 до 147 милиметра.
Ушите им са от 62 до 70 милиметра от среза до върха. Те са тесни, но пропорционални по дължина.
Тежат от 1, 43 до 1, 55 килограма.
Мъжките са малко по-малки от женските, което е характерна черта на лепоридите.
Интересно е цветовото оформление на американския заек. През лятото козината, която е къса и мека, се пролива. На цвят е ръждива или сивокафява на цвят, с бухнали флангове и бяло коремче. Лицето и краката са канелено кафяви. Ушите са кафеникави с черни връхчета и бели или кремави граници. Характерно е, че ушите му не са така дълги, както на други видове зайци.
През зимата козината на американския заек е почти изцяло бяла с изключение на черните клепачи и почернелите връхчета на ушите. Ходилата са гъсто окосмени с твърди косми по задните крака, които образуват снегоходки, заради което заекът е наречен и снегоход.
Начин на живот и поведение на американски заек
Американският заек живее във висока плътност в близост до човешките ареали. Все пак те живеят уединено и не могат да бъдат срещнати лесно. Активни са при ниска осветеност и затова могат да бъдат видени навън прибори, в здрача и през нощта. Активни са и в облачни дни.
През светлата част на денонощието те прекарват много време в гризане и дрямка. По-голямата част от дейността им е ограничена до пътеки, утъпкани сред растителността, които зайците познават отлично.
Когато си почиват обичат да взимат прашни вани. Те им помагат да се отърват от ектопаразитите по козината им.
Тези американски зайци са и отлични плувци. Понякога плуват през малки езера и реки, виждане са да навлизат във водата, за да избягат от хищници.
По време на активния си период заекът може да покрие до 0, 02 квадратни километра от домашния обхват.
Зайчетата имат отличен слух, което им помага да идентифицират приближаващи се хищници. Те не са добри във вокализацията, но могат да издават силни шумове, които биват улавяни от другите зайци. Могат също да свирят и да хъркат. Повечето американски зайци комуникират помежду си с удряне на задните крака по земята.
Младите зайци често замръзват в следите си, когато са под заплаха от хищници. Като се прибави камуфлажната външност тази тактика е печеливша. Възрастните зайци са способни да избягат от хищници. При максимална скорост американският заек е способен да измине около 43 километра за 1 час. Наред с високата скорост той умело променя посоката, прави вертикални скокове, което може да обърка хищника за положението на жертвата.
Хранене на американски заек
Хранителната диета на американския заек е променлива. Американските зайци ядат зелените треви - глухарчета, детелина, хвощ, а също маргаритки и диви ягоди. Новопоникнали части на трепетлики, брези и върби също се ядат.
През зимата харесват фуража от клонки, пъпки, кора, папрати и листа на вечнозелени растения. По всяко време е важно да произвеждат изпражнения - За да се усвои напълно храната, те я прехвърлят вторично през храносмилателната си система. Затова американските зайци ядат изпражненията си.
Също както арктическият заек понякога се храни с мъртви животни. Може да се наблюдава хранене и в малки групи.
Размножаване на американски заек
Размножителният период на американския заек е целогодишен. Бременността при зайците трае от 35 до 40 дни. Повечето изследвания отчитат 37 дни като средна продължителност на бременността. Котилата са до 4 годишно, като във всяко се раждат от 3 до 8 малки. Мъжките се борят за достъп до женските, а те могат да се размножават с няколко мъжки.
Новородените зайчета се раждат напълно развити, а майките се събират, за да ги кърмят само за 5-10 минути.
Женските зайци се грижат сами за малките, докато не ги отбият, а малките се разпръсват около 4 седмици след раждането си.
В дивата природа около 85 процента от зайците не живеят повече от година. Максималната продължителност на живот на зайците от този тип на свобода обаче е 5 години.
Заболявания при американски заек
Американският заек е широко проучен. Едно от най-интересните неща за него са драматичните цикли на популацията му. Плътността на популацията може да варира от 1 до 10 хиляди зайчета на квадратен километър. Амплитудата на колебание варира в географския обхват. Най-голямо е в северозападна Канада, най-малко в скалистия планински регион на САЩ, защото има по-голямо биологично разнообразие в южните райони. Заболяванията при американските зайци могат да играят роля в числеността на популацията.
Пневмококови инфекции, салмонела и трихофития за заболявания, от които страдат зайците и те често са свързани с катастрофите сред населението.
Изследванията показват, че числеността на зайците и на основния им враг - рисът, нараства и спада в цикли, които са взаимно свързани и това доказва връзката на броя хищници с тяхната плячка. Това е основен принцип при изучаване на взаимовръзките между дивите животни.
Значение на американския заек
Американският заек, наричан още снегоход, е плячка на редица хищници. Основни са рисът, рибарите, койотите и домашните кучета, вълците, големите сови, ястребите, орлите, черните мечки, вълците, лисиците и много други. В този смисъл той е важна брънка от хранителната верига. Източник на месо от дивеч е и за човека.
Американският заек се възпроизвежда бързо и затова е малко вероятно да стане предмет на екозащита независимо от честотата на плячкосването му от други видове.
