Американският бобтейл е много красива котка, която се отличава от останалите породи с късата си опашка. Тази котка е била създадена в САЩ през втората половина на ХХ век.
История на американски бобтейл
През петдесетте години на ХХ век в САЩ е започнало развъждането на американски бобтейл. Смята се, че американският бобтейл е произлязъл от късокосмести котки с цвят на козината таби, които са живеели в резервати на индианци в Аризона. Според една от легендите, свързани с произхода на американския бобтейл, е че той е роден от горска котка, която живяла дълго време с рис. Първите кръстосвания на американски бобтейл, които селекционерите правели, били със сиамски котки.
Последвали са кръстосвания с японски бобтейл и с персийски колор пойнт. Идеята била да са създаде аналог на породата сноу шу с къса опашка, но в резултат на кръстосването се раждали болни и прекалено крехки котенца. Истинската история на породата започва, когато Джон и Бренда Сандърс приютили малко мъжко коте без опашка. Те го кръстили Джоди и според всички котаракът приличал на рис. Сиамката Миши, която семейство Сандърс отглеждало, набързо родила котенца от Джоди. Някои от котенцата били без опашка като таткото. Това доказало, че генът, който отговаря за липсата на опашка, е доминантен, тъй като се наложило само едно копие на гена, за да се прояви тази черта при потомството.
Така на практика липсата на характерната за котките дълга опашка била превърната в един от белезите на породата. Потомството на Джоди и Миши било кръстосвано с бирмански котки, със сиамски, с домашни късокосмести и след няколко кръстоски се появила котката, известна днес като американски бобтейл. През 80-те години на ХХ век селекционерите решили да добавят свежа кръв в линията на Джоди. Затова започнали кръстосвания с домашни котки с къси опашки, едри животни, които приличали на диви котки. Целта била да се създаде едра котка, която прилича на дива, но която е с характер на домашен любимец. За създаването на съвременния вид на породата най-голяма заслуга има американската селекционерка и фелиноложка Иарлът Бентли.
Днес в света съществуват едва няколко стотин американски бобтейла. За да се поддържа здрав генофонд на породата, е допустимо американските бобтейли да се кръстосват с обикновени дългокосмести и късокосмести котки. Не се допуска кръстосването на американски бобтейли с породисти котки, тъй като в няколко случая това е довело до израждане на поколението.
Стандартът на американски бобтейл е бил приет през 1970 година. Породата придобила световна известност през 1989 година. Породата е известна и като Сноу боб, а също така и като янки боб. Американският бобтейл се среща много рядко и заради това се смята за голяма ценност да я притежаваш. Американският бобтейл е една от емблематичните породи, с която американците се гордеят много. В Европа има твърде малко американски бобтейли и затова е много трудно да се намери качествен екземпляр за създаване на ново поколение.
Стандарт на американски бобтейл
Главата на американския бобтейл напомня по формата си квадрат. Брадичката на котката е много добре развита, скулите изпъкват отчетливо. Очите на американския бобтейл могат да са както бадемовидни, така и кръгли. Те се намират на голямо разстояние едно от друго и са зелени или жълти на цвят. Ушите на американския бобтейл са леко наведени напред. Те са разположени много високо, средни са по размер и са с доста широка основа. На върха си в повечето случаи ушите на американския бобтейл имат пискюлчета като на рис и мейн куун. Козината на американския бобтейл е гъста, не особено дълга, с плътен долен слой.
Крайниците не са много дълги, но са мускулести. Лапите са кръгли. Опашката не стига до задните крайници, тъй като е съвсем къса, а при някои котки отсъства напълно. Когато опашката е налице, тя е завита нагоре. Опашката на американския бобтейл е дълга най-много 7 сантиметра. Тя е пухкава, прилича на пискюл и е в постоянно движение. Когато американският бобтейл е заинтригуван от нещо, опашката му се изправя нагоре. Съществуват два вида американски бобтейл - късокосмест и дългокосмест. Дългокосместите имат снопчета косми между пръстите на лапите. И двата вида американски бобтейл имат козина, която не е прекалено мека. Американският бобтейл има див вид заради изпъкналите вежди и хищния поглед. Допустими са абсолютно всички цветове, като най-голямо предпочитание се отдава на котките с цвят таби.
Грижи за американски бобтейл
Американският бобтейл е много подходящ любимец за семейства с деца. Той не проявява агресия никога. Американскят бобтейл има нужда от компания на хора. Това е котка, която почти не мяучи. Американският бобтейл е добродушен. Това е свободолюбиво животно, така че ако живеете на висок етаж, не се препоръчва да го оставяте да ходи по терасата, тъй като ще се опита да отиде на гости на съседите. При отваряне на прозорците американският бобтейл веднага се опитва да излезе навън, тъй като котките от тази порода се чувстват най-добре на свобода. Американският бобтейл добре се разбира с други котки, както и с кучета.
Късокосместият американски бобтейл няма особена нужда от грижи. Достатъчно е да бъде разресван веднъж седмично и ще изглежда перфектно. Дългокосместият американски бобтейл има нужда от всекидневно разресване. През пролетта и есента при смяната на козината може да се наложи котката да се разресва два пъти дневно. Ако козината и на двата вида американски бобтейл стане мазна, се налага котката да се изкъпе. Не се препоръчва да къпете американския бобтейл по-често от веднъж в месеца. Очите и ушите на американския бобтейл редовно трябва да се почистват, тъй като са склонни към инфекции. Добре е да научите американския бобтейл от малък да понася почистването на зъбите с влажна марля, за да не се натрупва зъбен камък. То се прави веднъж седмично.
Обучение на американски бобтейл
Американският бобтейл лесно се научава какво му е позволено и какво не и стриктно изпълнява желанията на стопанина си. Котките от тази порода могат да бъдат научени да изпълняват команди. Те лесно се научават да се разхождат с каишка или нагръдник и обичат да са навън със стопаните си. Американският бобтейл никога няма да се опита да се налага и да заема лидерска позиция, а винаги ще се опитва да угоди на собственика си.
Хранене на американски бобтейл
Американският бобтейл предпочита да се храни с консерви и със суха храна. Ако все пак решите да храните вашия американски бобтейл с натурални продукти, трябва да сте наясно, че над 70 процента от менюто на котката трябва да е от месни продукти. Допустими са термично обработени дреболийки, както и пилешки шийки, но не повече от един-два пъти седмично. Котката с удоволствие ще хапва извара, кисело мляко, нискомаслена сметана, твърдо сварени яйца, плодове и зеленчуци. Не се допуска храненето на котката с пикантна, мазна, прекалено солена, сладка, гореща или студена храна. Тестените продукти също не са подходящи храни за американския бобтейл. Ако искате да му давате риба, се препоръчва тя да е обработена термично и да е обезкостена.
Заболявания на американски бобтейл
Американският бобтейл е много издържлива порода. Известни са случаи, в които американският бобтейл е страдал от инфекции на очите, както и от кардиомиопатия - заболяване на сърдечно-съдовата система, което обикновено убива котки в млада възраст. Много рядко котките от породата американски бобтейл страдат от болести на бъбреците.
Любопитни факти за американски бобтейл
Американският бобтейл е много спокойно животно и често се използва за различни видове терапия. Най-полезно е влиянието му върху хора с нервни разстройства. Американският бобтейл е една от най-търсените породи котки, но за развъждане се допускат само екземпляри с доказано родословие.
Недостатъци на американски бобтейл
Американският бобтейл лесно се научава да отваря врати, чекмеджета и шкафове. Той с лекота си намира начин да излезе от затворено помещение. Американският бобтейл много страда, ако остава за дълго време сам. Той няма да нанесе вреди на жилището ви, но ще се затвори в себе си и може да откаже да се храни.
