Откакто през ІV век преди Христа китайците опитомяват дивия заек, тези животни заемат важно място в бита на човека. Отглеждат се както големи породи за месо и кожи, така и малки декоративни породи зайци за домашни любимци. Тези мъници са весела и приятна компания на хората, които харесват дългоухите и подвижни животинки.
Сред многообразието на селектирани породи се отличава породата зайци пеперуда. Те са една от много полезните породи скокливци, защото имат две разновидности - такива, които се отглеждат за месо и по-дребните домашни любимци. Познаването на тази порода е полезно както за зайчарите, отглеждащи животни за селскостопански цели, така и за тези, които селектират домашни любимци.
Произход на зайците пеперуда
Породата зайци пеперуда е селектирана във Великобритания в края на ХІХ век. Интересното за тези зайчета е, че първи са се появили декоративните представители. Те не са надвишавали 3 килограма тегло.
Внесени са в Русия като домашни любимци. Там решават да работят върху породата, за да получат по-едър заек, който да бъде отглеждат за стопански нужди. След използване на гени на други породи като Бял гигант, Флане, Виенско синьо и Чинчила, теглото на зайците се увеличава да 5 килограма, а качеството на месото им се подобрява. Полученият вид започва да се развива и отглежда като източник на месо и козина, но заедно с това остава и мини породата, която продължава да бъде харесван домашен любимец.
Характеристика на зайци пеперуда
Зайчетата пеперуда се различават лесно от други представители на дребните бозайници от семейство Зайцови с общо латинско название Leporidae. Характерното за външния вид на животното е бялата му кожа. Тя е покрита със симетрично разположени точки, които най-често са черни, сиви, сини и дори жълти. За всеки екземпляр от породата е характерно тъмното петно около носа, прилично на пеперуда.
Стандартът на породата има следните особености:
Главата на животното е средно голяма, при женските е продълговата, а при мъжките е по-закръглена и по-голяма.
Краката им са прави и големи.
Очите ми са тъмни, най-често черни.
Носът е със специфичен цвят от оцветяването под форма на пеперуда.
Ушите им са тъмни и мат цвета, който има носът и шарките по тялото.
Ноктите и основата на опашките им са леки.
Имат непрекъснато оцветяване около очите също с цвета на останалите петна.
През гръбнака им преминава широка и тъмна ивица.
Симетрично по муцунката и по тялото имат петна.
При женските около зърната имат тъмно оцветяване.
Теглото на възрастния заек варира от 4 до 5 килограма. Дължината на тялото може да достигне до 60 сантиметра. Тази порода има мощно тяло, като мъжките са с по-голям размер.
Козината на зайците пеперуда трябва да бъде къса, средна на дебелина, мека на допир и лъскава. Всички животни, които не отговарят на тези изисквания, не се считат за породисти.
Не се толерира светъл цвят на очите. Наличието на петна по корема и лапите също говори на смесване, което не се приема. Ако очертанията на ръбовете около очите се сливат с останалите петна, заекът не може да претендира за чистокръвен.
Начин на живот на зайците пеперуда
Характерно за зайците пеперуда е бързото наддаване на тегло на екземплярите. Женските са много плодовити и имат високо съдържание на мляко. Те са добри родители и отглеждат малките си напълно задоволително. Самата порода е непретенциозна към храната и се адаптира много добре към променливи климатични условия. При добра грижа живея до 5 години.
Зайците пеперуда са социални и затова се препоръчва да се отглеждат по двойки. Трябва да имат достатъчно оградено или обезопасено по друг начин място, за да скачат.
Хранене на зайци пеперуда
Зайците пеперуда не са претенциозни към храната. Лесно преминават от един вид хранене към друг и бързо се приспособяват към нови диети. За да се храни пълноценно един заек Пеперуда са му необходими всекидневно зелени растителни видове. Треви като копривата, детелината и други зелении са необходимост всеки ден. Твърдите сурови зеленчуци също трябва да бъдат на разположение постоянно. Морковите, зелето и цвеклото са нещо, което всеки знае, че влиза в менюто на зайците.
Те обичат и варени картофи и това е едно от първите неща, които научава всеки стопанин. Плодовете се дават обаче в малки количества, повече с лечебна, отколкото с хранителна цел.
Клоните и върховете на дърветата, фуражът и сеното също са всекидневна необходимост. Сеното трябва да се провери за смесени отровни треви като беладоната и лилията, които могат да натровят зайчето.
Поради разнообразието от храни, които този гризач обича, не е трудно да му се състави балансирано меню, в което сама трябва да се добавят витамините и минералите, от които тялото се нуждае.
Това животинче се храни 2 пъти през деня, но достъпът до прясна вода трябва да бъде постоянен. Не бива да се забравя необходимостта му да остри непрекъснато зъбите си и подходяща храна за целта също трябва да му се осигури. Качеството на храната ще гарантира доброто храносмилане на животното.
Размножаване на зайци пеперуда
Размножителната фаза при зайчетата пеперуда включва чифтосване, носене, раждане, грижи за новородените и трябва стриктно да се следи. Женските са много плодовити. Раждат 8 или повече малки. Менюто на женската по време на бременността трябва да бъде обогатено с витамини и минерали в достатъчни количества, за да роди здраво поколение.
При раждането малките трябва да се сортират по пол и тегло. Най-малките трябва да се отделят, защото са податливи на болести и се нуждаят от специални грижи. Въпреки добрите родителски инстинкти майката може да разпръсне малките в клетката, а има случаи, когато дори ги изяжда. Затова процесът се следи непрекъснато от човека.
Малките са кърмени от майките си 24 дни, после започват да съчетават млякото с растителна храна. На 35 дни вече могат да преминат изцяло на храната на възрастните.
Грижи за заек пеперуда
Грижите за заека включват най-вече хигиената. Клетката на животното трябва да бъде винаги добре почистена, защото тя е пряко свързана със здравето на зайчето.
Домашният любимец трябва да се следи постоянно. Ако е твърде бавен или от очите му изтича секрет, той има нужда от лечение. Прехранването води до подуване на стомаха и може да причини смъртта на зайчето. Затова храненето се съблюдава строго.
Ваксинирането и обезпаразитяването на зайчетата е задължително, защото те са предразположени към различни заболявания и смъртността е висока при пренебрегване на предразположенията.
Някои факти за заек пеперуда
Мини зайчетата от породата живеят по-дълго, отколкото големите, което е характерно за зайците изобщо.
Не всички зайчета с петна са от порода пеперуда. Разположението и характеристиките на петната, характерни за породата трябва да се познават добре, за да не бъдат объркани с различни аномалии при други породи.
Тези порода не бива да се кръстосва с други породи, което е често срещана грешка. Качеството на козината се влошава, както и вкусът на месото.
