Кучешката чума е често срещан термин сред обикновените хора. Ветеринарите обаче наричат болестта вирусната чума на хищниците. Тя е заразна и много сериозна, като се причинява от вирус, който засяга дихателната, стомашно-чревната и нервната система на кученцата. Дивите животни като лисица, вълк, койот и енот могат да бъдат носители на кучешка чума. При лечението се набляга върху активизиране на имунната система, облекчаването на симптоматиката и предотвратяването на възможните вторични инфекции.
Малките кученца могат да се заразят най-често по въздушно-капков път, като кихане, кашляне. Вирусът може да се предава от куче или диво животно, като понякога епидемиите на кучешката чума се предизвика от факта, че е била използвана една купа за храна или вода при различните животни.
Кучета от всички възрасти са изложени на риск да се разболеят, но най-често са засегнати потомците на възраст под 4 месеца и домашните любимци, които не са ваксинирани. Интересен факт е, че вирусът не се влияе от промените в околната среда, като запазва силната си вирулентност до 4 месеца в суха среда. При ниски температури този период се увеличава до цели 270 дни. При нагряване до 45°C вирусът умира едва след 2 седмици, докато при затопляне до 60°C - след половин час. Разтворите на формалин, белина и други често използвани дезинфектанти убиват вируса, но само след 1-3 часа непрекъснато излагане.
Как се случва заразяването с кучешка чума?
Чумата при кучетата е едно от най-често срещаните заболявания през последните години. Въпреки факта, че не се предава на хората, съществува висок риск от заразяване на другите домашни любимци, а също така вирусът има висока смъртност. Разпространението на патогена се свързва с присъствието на животни в нездравословна среда, като именно поради този факт уличните кучета са потенциални преносители на чумата. Това означава че те могат лесно да се разболеят и да предадат болестта на други домашни любимци. Болестта се причинява от вирус, принадлежащ към семейството на Paramyxovirus, вид Morbillivirus. Има изключителна устойчивост към враждебната среда и е доста вирулентен. Заболяването може да засегне кучетата от всички възрасти, породи и размери, но се среща по-често при малките кученца.
Тялото на любимците до 4 месеца е по-уязвимо и лесно се случва заразяването при контакт с животно, което е носител на болестта. Имунната система все още не е напълно развита, за да се справи с многобройните микроорганизми във външната среда. В допълнение, интензивната клетъчна активност по време на фазата на растеж насърчава репликацията на вируса. В тези случаи симптомите стават по-тежки и здравето на животното се влошава бързо.
Признаци и симптоми на кучешката чума
Първоначално заразените кучета имат воднист или гноен секрет от очите. След това се забелязва повишаване на температурата, назален секрет, кашлица при кучето, летаргия, намален апетит и повръщане при кучето. Когато вирусът нахлуе в нервната система, заразените кучета имат характерния за заболяването наклон на главата и мускулни крампи. Появяват се конвулсии, които са свързани с дъвкателните движения на челюстта и слюноотделянето. В резултат на това настъпва частична или пълна парализа на кучето. Инкубационната фаза на вируса обикновено трае от 12 до 20 дни. С развитието на болестта се появяват и следните симптоми на кучешка чума:
- кашлица;
- умора, летаргия и прекомерна сънливост;
- липса на апетит;
- повръщане;
- затруднено или тежко дишане.
Заразеното куче може да стане недохранено, дехидратирано и анорексично. В най-тежкия си стадий вирусът достига до нервната система, причинявайки конвулсии и парализа. Особена опасност се крие във факта, че вирусът започва да поразява организма още преди появата на клиничната симптоматика на заболяването.
Диагностика и лечение на кучешката чума
Ветеринарите диагностицират кучешката чума чрез клиничната проява на болестта и направените лабораторни изследвания. За съжаление самото заболяване кучешка чума няма лечение. То по-скоро е насочено към поддържащи мерки за предотвратяване на вторичните инфекции. На този етап трябва да се контролира повръщането, диарията, неврологичните симптоми и да се въвеждат повече течности, за да се избегне дехидратация. Ако имате и други животни, тогава задължително трябва да ги отделите от болното. В случай че решите да си вземете нов питомец след смъртта на кучето ви, ще се наложи да се направи пълна дезинфекция или да изчакате 3-6 месеца, имайки предвид силната устойчивост и вирулентност на вируса.
Ваксинирането на кучето е от решаващо значение за предотвратяването на кучешката чума. На кученцата се правят поредица от ваксинации, за да се увеличи вероятността от изграждане на имунитет. Това се прави в ранна възраст, когато имунната система все още не е напълно развита. Важно е също така да се избягва контакт със заразени и диви животни, както и да се внимава при социализирането и контакта на малките кученца с неваксинираните животни в парковете.
