Сред домашните птици у нас една от най-добре познатите е пуйката. Тази птица от семейството на фазаните е наричана в България също и мисирка, биба, фитка и други. Тя води своя произход от американската дива пуйка и е одомашена в Мексико в края на ХV век.
В Европа е пренесена в началото на ХVІ век с Великите географски открития, а породите и вариациите на животното са многобройни. Тъй като е много популярна у нас още от времето на османското владичество, птицата заслужава да бъде представена по-подробно, най-вече животът, който води в естествената си среда в Северна Америка.
Класификация на пуйки
Дивата пуйка, която е същия вид като домашната птица, е с научно название Meleagris gallopavo. Тя е от семейството на Фазановите и е наземна птица, най-тежката от семейството.
Въпреки че родината на пернатото е Северна Америка, името е получено от опитомения сорт, който се внася с кораби от Левант през Испания. Европейците свързват животното с държавата Турция и името се налага.
Другото предположение е, че птицата токачка с произход от Мадагаскар, внасяна от турски търговци, е първоначалният източник на името.
Как изглеждат дивите пуйки?
Пуйката е топлолюбива птица, която се отглежда в опитомения си вариант главно за месо, защото се угоява бързо, а месото е диетично и с добри вкусови качества.
В дивата природа възрастната има дълги червеникаво-жълти до сивкаво-зелени крака. Всеки крак има три пръста отпред и по-къс, обърнат назад пръст. Имат шпори на всеки крак.
Оперението на пуйките е главно черно-кафяво, понякога сиво-кафяво с мек блясък.
Възрастните мъжки пуйки имат голяма, без пера червеникава глава, червена шия и специфични брадавици, наречени корали. В горната част на човката има също червен кожен израстък. Цветът на човката и на краката хармонира с оперението.
Птицата има добре развита гръдна мускулатура. Перата на опашката на възрастния са с еднаква дължина, докато на младите в средата на опашката е по-дълга.
Когато мъжките са развълнувани, месестите кожени израстъци се разширяват и изпълват с кръв, като почти прикриват очите.
Мъжкият е значително по-голям от женската, а крилата му имат участъци с червено, лилаво, зелено или медно оцветяване.
Женските пуйки имат пера, които са в кафяво или сиво обагрени. Паразитите, които носят, могат да притъпят цвета и на двата пола. Пуйките имат от 5 хиляди до 6 хиляди пера.
Мъжките пуйки имат брада - кичур груби пера с дължина 230 милиметра, женските пуйки също имат, но е по-къса и по-тънка от тази на мъжките.
Възрастен мъжки пуяк тежи от 5 до 11 килограма и е дълъг 100-125 сантиметра. Женската пуйка е много по-малка. Тежи от 2, 5 до 5, 5 килограма и е с дължина от 75 до 95 сантиметра.
Питомните са доста по-тежки. Мъжкият пуяк стига до 24 килограма, а женската пуйка до 9 килограма.
Крилата на пуйките са малки, както е характерно за вида, 20-21 сантиметра. Опашката на пуйката е дълга, от 25 до 50 сантиметра.
Въпреки че е по-лека от водоплаващите птици, пуйката е втората по големина северноамериканска птица.
Къде живеят дивите пуйки?
Дивите пуйки предпочитат твърди и смесени иглолистни гори, разнообразявани с пасища, ниви, овощни градини и блата. Те може привидно да се адаптират към почти всяка гъста местна растителност, стига да са широко достъпни.
Откритата, зряла гора с разнообразие от дървесни видове, се предпочита. Смесените гори от дъбове и букове, кипариси, череша и бял ясен са места, където пуйките жевеят.
Начин на живот на пуйките
Въпреки теглото си, дивите пуйки, за разлика от питомните техни братя и сестри, са пъргави и бързи летци. В открита гора или в тревисти места те могат да летят близо до земята, но за не повече от 400 метра.
Птиците имат много добро зрение през деня, но нощем виждат лошо. Няма да видят хищник, докато не стане твърде късно.
Когато се здрачи, се насочват към дърветата, където намират подслон за през нощта, скрити от погледите на хищниците. Те избират големи дървета, където могат да летият по клоните и да търсят подслон при виелици.
Звуците, които издават пуйките, са много и изразяват различни настроения или са сигнал за опасност. Женските пуйки често викат, за да покажат местонахождението си, а младите мъжки пуйки пищят.
С какво се хранят пуйките?
Дивите пуйки са всеядни, хранят се на земята или катерят храсти и малки дървета, за да търсят храна. Предпочитат жълъди, ядки от дървета като леската, кестен, синия бор, а също различни семена, горски плодове като боровинки, хвойна, насекоми и корени.
Понякога пуйките ядат малки земноводни, които успеят да уловят, най-вече гущерчета и малки змийчета. Посещават и хранилките за птици, ядат и голямо разнообразие от треви.
Популацията им може да достигне голям брой в малки райони заради способността им да се хранят с разнообразна храна. Ранната сутрин и късният следобед са времето за хранене на пуйките.
Домашните пуйки се хранят с комбинирани фуражи, царевица, жито, ечемик и други. При тях изборът на меню зависи от възрастта на птиците и с каква цел се отглеждат.
Размножаване при пуйките
Изразът влюбен като пуяк се използва за човек, който е изгубил способност да мисли разумно и да преценява адекватно, обзет от нежни трепети. При размножаването на дивата пуйка нещата стоят съвсем различно. В естествената си среда те имат специфично поведение в размножителния период, което повишава екологичните им шансове.
Вярно е, че първите 7 месеца от живота на мъжкия пуяк определят бъдещия му живот. В края на есента младите мъжки напускат ятото си. Братята на една птица стават семейството му за цял живот.
През зимата братските групи се събират заедно и образуват ято Това е период на войни, в който се определя статуса на птиците. Битките са за право на размножаване и се водят на 3 нива. Братята се бият помежду си, а победителят става лидер до живот.
След това се бият отделните групи. Победилата група се прехвърля за битка с други ята. В крайна сметка една мъжка птица става лидер на цялата популация. А това решава въпроса с размножаването. Водачът има правото първи да се размножава.
През февруари ятата на мъжките и женските се смесват. Мъжките са полигамни и се чифтосват с колкото е възможно повече женски. Мъжките ухажват женските като раздуват перата си, разперват опашка и влачат крилите си. Червеният цвят по главата и врата им може да стане особено ярък.
Мъжките пуйки ухажват женските на групи като това дава повече възможности за възпроизводство на еднаквия генетичен материал на братската група.
Когато чифтосването на пуйките приключи, женските търсят място за гнездо. Те са плитки трапчинки, заровени сред гъстата растителност. Женските пуйки снасят 10-14 яйца, на ден по едно. Инкубационният период е около 28 дни. Малките пуйчета напускат гнездото около 12-24 часа часа след излюпването.
А сега нека кажем няколко думи и за размножаването на пуйките, които се отглеждат като селскостопански животни.
Питомните пуйки се ползват с репутация на много добри в мътенето. Използват се за производство на пуйчета-бройлери, които достигат до 4-7 килограма още на 4 месеца. Породите са ориентирани към различни стопански нужди-за носене, за растеж и други.
Враговете на пуйките
Хищниците, нападащи дивите пуйки са такива, които се хранят с месото на птиците, или с яйцата им, а те са много. Врагове на пуйките са: енотите, опосумите, скунксовете, лисиците и морските птици. Тук се включват и всички грабливи птици, змиите, които пият яйцата им, а също и плъховете. Смъртността е най-голяма през първите 14 дни от живота на птиците.
Възрастните птици биват нападани също от вълци, койоти, пуми, рисове и големите сови, както и алигатори. Затова пуйките не само бягат от хищниците, но понякога се бият с тях.
Защитавайки се, пуйките могат да бъдат особено агресивни. Те ритат с крака, като използват шпорите си като оръжие и хапят. Могат да се държат агресивно и към хората, ако наближат твърде много гнездата им.
Отглеждане на пуйки
Стопанското значение на питомната пуйка е добре известно. Затова и отглеждането на пуйки е толкова силно разпространено по цял свят. Използват се основно за храна.
Пуешкото месо е диетично и с отлични кулинарни качества. Печената пуйка е традиционно ястие за Коледа в САЩ и на други места. От него се прави и шунка. Пуешките яйца приличат много на кокошите и също са с много добри хранителни качества.
