Възприемаме мухите като досадни насекоми, които в най-лошия случай ни пречат да почиваме или могат да налазят храната ни. Те са също толкова досадни като хлебарките, молците, паяците, миризливките, стоножките.
Борбата с мухите е неравна, но сме свикнали с присъствието им и го приемаме като едно от неудобствата на природата.
Не така стои въпросът обаче с един вид муха, населяваща тропичните области, защото тя представлява такава опасност за живота на хората, че ги е принудила да изоставят най-плодородните земи, за да избягат от нея. Става въпрос за известната на почти всеки човек муха цеце, без значение дали е застрашен от пряк контакт с опасното насекомо, или за него то е само екзотично име.
В днешния динамичен и променящ се свят е добре да се познават всички потенциално опасни места и обекти. Един от тях е африканската муха цеце.
Класификация и название на мухата цеце
Мухата цеце с латинско наименование Glossina е прeдставител на типичния род насекоми от семейството на мухите Glossinidae, които са известни с това, че пренасят опасната сънна болест(трипаносомоза).
Думата цеце означава буквално лети на езика на племето банту в Южна Африка. Думата се произнася лесно и от сотовите езици се пренася във всички други африкански говори.
Местообитания на мухата цеце
Цеце населява тропичните и субтропичните райони на Африка. Среща се и в Австралия. Тя се заселва във влажните местности, предимно влажните тропически гори и плодородната земя в близост до реките. Фосили на мухи цеце са открити и в щата Колорадо, където са били положени преди около 34 милиона години. Днес в Африка са известни 23 вида муха цеце.
Цеце отсъства от голяма част от Южна и Източна Африка до колониалните времена, но измирането на добитъка през 1887 година от внесен вирус от италианска експедиция, и произтичащият от това глад отстранява населението.
Там, където са били пасища, израства бодливият храст, идеалното условие за развъждане мухата и мястото е заселено отново от диви бозайници. Мухата цеце и сънната болест колонизират бързо целия регион, а това изключва въвеждането на земеделие и животновъдство отново в плодородната иначе земя. Природозащитниците описват сънната болест като най-добрия пазач на отсъствието на живот в Африка.
Характеристика на мухата цеце
Мухите цеце могат да се разглеждат като независими индивиди под две форми - като ларви и като възрастни. Цеце за първи път се отделят от майките си по време на третия ларвен стадий и по това време те имат типичен вид на личинки. Този етап е съвсем кратък, продължава само няколко часа и почти не може да бъде наблюдаван, ако е извън лаборатория.
В следващият етап цеце развиват твърд външен пласт и стават какавиди. Те са малки, с твърда обвивка, продълговати на вид и с две лопатки на опашния дишащ край. Какавидите на цеце имат дължина под 1 сантиметър.
В края на периода от какавиди се появяват възрастните мухи. Те са дълги от половин до един и половина сантиметра и имат разпознаваема форма, която ги отличава от останалите мухи.
По външен вид мухите Цеце имат големи глави, ясно отделени очи и необичайни антени. Гръдният им кош е голям, коремът е широк, а не удължен и е по-къс от крилата. Ясно се различават глава, гръден кош и корем. Гръдният кош на мухата е червеникаво-сиво обагрен с четири тъмнокафяви надлъжни ивици. коремът на насекомото е жълт отгоре и сив отдолу.
Освен големите и отчетливо разделени очи, цеце има насочен напред хобот, който стърчи от предната част на главата. Към гръдния кош са прикрепени 3 чифта крака, както и две крила и два халтера. Късият и широк корем се променя драстично по време на хранене. Цеце може да погълне кръв, равна на собственото тегло.
Най-характерната отлика се наблюдава по отношение естеството на сгъваемите крила. Краищата им се покриват един върху друг.
Вътрешната анатомия е типична за насекомите, като се отличава матката на женската, която е достатъчно голяма, за да задържи ларвата в трети стадий в края на бременността.
Мухите цеце са много трудни физически за убиване. Докато домашната муха лесно може да бъде убита с мухоловка, за мухата цеце се искат усилия, за да бъде смачкана.
Жизнен цикъл на мухата цеце
Жизненият цикъл на мухата цеце е необичаен. Предполага се, че се дължи на богатството на хранителния им източник.
Женската опложда само едно яйце и го задържа в матката си, за да може потомството да се развива вътрешно по време на първите три стадия на ларва. През това време тя храни потомството с млечно вещество, отделяно от модифицирана жлеза в матката. В трети стадий ларвата напуска матката и започва своя независим живот. Скоро тя развива твърда външна черупка, в която извършва метаморфозата до възрастна муха.
Продължителността на тези стадии е различна, от 20 до 30 дни, а ларвата разчита на съхранените ресурси от преди процеса.
Значението и богатството на кръвта се разбира в този момент, защото развиващия се организъм разчита само на осигуреното от майката, а това е кръвта, която тя пие.
Технически погледнато тези насекоми претърпяват стандартния процес на развитие. Храненето им е по-необичайно. Те принадлежат към кръвосмучещите насекоми, които пият кръвта на дивите животни и така пренасят опасния паразит, който причинява сънната болест.
Борбата с мухата цеце
Цеце е истинско бедствие за районите, които обитава. Борбата с нея се води отдавна, но чак в последните години хората постигат успехи. Пробивът идва от идеята да се отгледат милиони мухи в контролирани условия, където мъжките били облъчвани с радиация, за да бъдат стерилизирани. Пуснати на свобода, мъжките и женските се чифтосват, но не се получава поколение.
Така в Танзания и Занзибар е постигнат успех в намаляване популацията на мухите цеце. Опитът е пренесен и в Етиопия, но там отсъства естествена водна преграда, която да пречи на мухите да навлизат от съседни страни.
Още някои интересни факти за мухата цеце
Мухата цеце е толкова силна, че може да пробие кожата на антилопата, бивола и слона.
Женските мухи цеце се чифтосват само веднъж в живота.
Цеце е единствената живородна муха.
Основната храна на мухата е кръвта на бозайницте и така пренася трипаносомоза. Единственият бозайник, на когото тя не посяга е зебрата. Според учените причината е необичайният цвят на артиодактила.
Борбата с мухата цеце е толкова яростна, че са били избивани всички диви прасета, за да се пресече възможността на насекомото да смуче кръв и да пренася болестта.
Последните 150 години африканският континент е зает с мисията да унищожи цеце.
Мухите подбират жертвите си според топлината, която излъчват. Затова са атакували дори автомобили.
Заразата със сънна болест цеце предава чрез слюнчените жлези. Трипаносомозата влиза с кръвта на дивите животни, с която се храни мухата, а после инфектираните слюнчени жлези я предават на следващата жертва.
Наличието на голям брой мухи цеце спаси по-голямата част от Африка от прекомерна паша и ерозия на почвата, причинена от добитъка. Това обаче се отразява неблагоприятно на икономиката на редица държави в тази част на света.
