В природата съществуват много интересни, странни и смешни животни, но едно от най-интересните безспорно е Австралийският бандикут, наречен още Голям зайцеподобен бандикут или Голямо Билби. Наистина странни имена за животно, което прилича на гризач. И за да бъде объркването още по-голямо, това животно всъщност е от семейството на торбестите бозайници. Това означава, че Билбито е братовчед на кенгурото. За разлика от своя родственик обаче, Голямото Билби тежи от 140 грама до 2 килограма.
Местообитания на Билби
Ареалът на обитаване на Билби е цялата територия на Австралия, но са съсредоточени най-вече в районите по крайбрежието на щата Нов Южен Уелс. Тези животни са силно адаптивни и могат да се пригодят за живот в различни типове местности, включително в дъждовните гори и прериите. Днес ареалът на местообитание на това забележително животинче е драстично намален. Местообитанията му са превърнати в земеделски земи.
Описание на Билби
Голямото Билби е силен земекопен торбест бозайник. Бозайниците от род торбести са известни още като двуутробни, защото женският екземпляр има кожена торба на корема, в която новороденото продължава своето развитие след раждането. Малките торбести бозайници се раждат още във вид на зародиш и трябва незабавно да стигнат до млечните жлези на майката, които са разположени в торбата. След няколко седмици или месец, малките вече са укрепнали до степен да се покажат навън.
Възрастното животно има дълга и мека като коприна синьо-сива козинка, дълги уши като на заек, заради които е наричан Зайцеподобен бандикут. Опашката му също е дълга и накрая е гола. Тя е черна в основата и в бяло на края. Зъбите на бозайника са с големи корени, за разлика от другите представители на рода. Вторият и третият им пръст са залепени един за друг. Придвижват се като скачат на по-големите си задни крака, подобно на кенгуруто. Имат остра муцунка като на гризачите. Мъжките са по-едри от женските, до 2 пъти ги надвишават на тегло.
Начин на живот на Билби
Голямото билби е най-вече нощно животно, което обяснява слабото му зрение. За сметка на това слухът и обонянието му са отлични. Храни се с ларви и възрастни насекоми. В менюто му се включват също мишки и други дребни бозайници. Когато ги застрашат, тези животни хапят като котката, но към хората не проявяват агресия. Интересен е начинът, по който спят - това става на задните крайници като главичката е свита между предните лапички.
Жилището им представлява дупка, изкопана в земята. Всяко Билби може да изрови до 12 дупки в своя участък. Дупката е спираловидна и няма друг изход. Ако някой натрапник влезе в жилището на Билби, то веднага започва да прави нов изход със същата скорост, с която прониква агресорът.
Размножаване
Билби живеят на двойки. Размножителният им период е от март до май. Имат само по 1-2 малки от всяко котило.
Билби и околния свят
Още преди откриването на Австралия, местното население - аборигени, е ценяло Билби заради козината, а опашката е била ценено украшение. По тази причина още преди колонизацията Билби са били изтребвани и числеността им намалявала. По-късно внесените европейски видове животни като лисици и котки допълнително намаляват популацията на Бандикута.
Днес Билби е рядък вид и се развъждат с цел запазване на вида. Малките ги пускат на свобода, за да укрепне популацията.
