Miau.bg»Статии»Кучета»Породи Кучета»Австралийски Териер

Австралийски Териер

Нина 2Нина 2
Новак
345
Австралийски териер
Бутилка за пиене на вода за кучета
Страхотен аксесоар за вашето куче:
Бутилка за пиене на вода за кучета
22.00 лв.

Австралийският териер е красиво и весело куче, което ще ви радва винаги с присъствието си и с доброто си настроение. Малкият му размер е допълнителна причина, поради която Австралийският териер е толкова популярен домашен любимец.

История на Австралийски териер

Английските заселници, които попаднали на петия континент преди векове, искали да имат куче, което да се адаптира към напълно новите условия на живот. Австралийският териер трябвало не само да се справя с плъхове, както са правели британските му събратя, но също така и да унищожава змии, които досаждали сериозно на белите емигранти. Малките, но много смели кученца събрали в себе си най-добрите качества от няколко британски породи. Най-близък роднина на Австралийския териер е Йоркширският териер, чийто цвят е взел Австралийският. За да се засилят работните му качества, както и известната доза злоба, се правели кръстосвания с шотландски териери. Те са известни със сравнително злия си нрав, а освен това са много добри ловци на животни, които живеят в дупки. Правели се кръстоски и със Скай териери, тъй като те са перфектни убийци на плъхове. Манчестър териерът имал за цел да засили рижавия цвят на козината на Австралийския териер, затова се правели кръстоски и с него.

През 1820 година в Тасмания Австралийските териери вече били много популярни. Великолепното им обоняние бързо ги превърнало в много добри пазачи. Интересен факт е, че Австралийският териер и Австралийският Силки териер са много близки по произход и много си приличат. Те са се развивали по едно и също време, като Австралийският териер се отличава с грубата си козина, а Силки териерът има козина мека като коприна. И двете породи имали за цел да унищожават змии и плъхове, а също така различни дребни животинки, които досаждали на заселниците. През 1872 година новата порода за пръв път била показана на изложение в Мелбърн. Първият клуб на породата Австралийски териер бил учреден през 1898 година в Мелбърн. През 1962 година бил променен стандартът на породата, според който за Австралийски териер се признават само екземпляри с прави уши.

Стандарт на Австралийски териер

Австралийският териер е дребно куче с много добре развита мускулатура. Мъжките представители на породата са високи 28 сантиметра, женските са с два-три сантиметра по-ниски. Мъжкарите тежат 6 килограма и половина, женските рядко достигат до 6 килограма. Основният цвят на козината на Австралийския териер е сребристо сивкав, като муцуната, крайниците, под опашката и на корема козината е оцветена в рижаво. Бялото петно на гърдите се смята за дефект. Кученцата се раждат почти черни и с времето цветът на козината им се променя. Козината на Австралийския териер е много груба и твърда, дължината на косъма е 6 сантиметра.

Австралийски Силк териер

На гърдите има по-дълги косми. Долният слой козина е мек и къс. Къдравата или вълниста козина се смята за дефект. Ушите са изправени, скулите са плоски, челюстите са силни и добре развити. Носът винаги е черен на цвят. По дължината на носния хрущял, който е покрит с тъмна кожа, няма козина или има съвсем къса козина. Очите на Австралийския териер са малки, тъмни и кръгли. В центъра на главата стърчи светъл кичур козина, който е много мек. Този кичур има за предназначение да предпазва териера при влизането му в дупки. Опашката се купира на две пети от нормалната ѝ дължина. Гръдният кош на Австралийския териер е много добре развит. Крайниците са силни и мускулести, лапите са малки и кръгли.

Грижи за Австралийски териер

Австралийският териер е куче, което може да живее както в домашни условия, така и навън, стига да му се осигури къщичка с добра изолация. През лятото Австралийският териер има нужда от сенчесто място, тъй като не понася добре горещините. Австралийският териер е послушно и уравновесено куче, което има нужда от постоянен контакт със стопаните си. Той винаги е готов за игра и ако го отглеждате в апартамент, трябва редовно да го извеждате, за да може да изразходва енергията си. Ако имате двор, Австралийският териер ще ви предупреждава за всеки минувач и ще пази къщата и двора ви от плъхове и други нежелани гости. Въпреки че е много енергичен, Австралийският териер е в състояние да седи с часове в скута на стопанина си, тъй като има нужда да се чувства близо до него.

Не се препоръчва да разхождате Австралийския териер без повод, тъй като ловджийският му инстинкт е прекалено силно изразен и той ще се опита да хване всяко движещо се животинче, така че рискувате да изгубите домашния си любимец. Козината на Австралийския териер има нужда от ежедневно разресване, за да е красива. Не е необходимо да го къпете често, достатъчно е да правите това два-три пъти в годината. При замърсяване просто изчакайте мръсотията да изсъхне и срешете добре козината на любимеца си. Добре е да подстригвате козината на Австралийския териер на всеки три месеца, за да изглежда добре.

Зъбите на Австралийския териер имат нужда от изчеткване поне веднъж седмично.

Не използвайте нашийник за разходките на Австралийския териер, за тази порода е подходящ само нагръдник. При използване на нашийник е възможно кучето да получи колапс на трахеята. При рязко дръпване от страна на кучето може да се получи колапс на трахеята, който се разпознава по това, че кучето престава да се храни, кашля и се задавя през цялото време. В такъв случай е необходима бърза помощ от ветеринар, за да не се стигне до фатален изход.

Обучение на Австралийски териер

Австралийският териер е много умно куче и лесно се научава да изпълнява различни видове команди. Но при обучението може да се използва само поощрение с похвала, погалване и лакомство. Австралийският териер не понася грубото отношение, а още по-малко ще ви позволи да го наказвате физически. Обучението на Австралийския териер трябва да е интересно за кучето, така че променяйте обстановката, но не прекалявайте с въвеждането на нови команди, преди кучето да е усвоило добре предишните.

Хранене на Австралийски териер

Австралийският териер не е претенциозен по отношение на храната. Той може да се храни както със суха храна и консерви, предназначени за кучета от дребни породи, така и с натурални продукти. Ако храните Австралийския териер с натурални продукти, трябва да сте наясно, че над 60 процента от менюто му трябва да е съставено от месо и месни продукти. Препоръчва се Австралийският териер да се храни с пилешко, пуешко, телешко и заешко месо. Веднъж или два пъти седмично може да му давате сварени пилешки шийки и хрущяли. Австралийският териер с удоволствие похапва различни видове зеленчуци и дори плодове, а също така сварени яйца, извара, кисело мляко и дори нискомаслена сметана. Не се препоръчва Австралийският териер да се храни с пикантна, сладка, солена, тестена и пържена храна, както и с пушени меса. Тръбните кокали също не се дават на Австралийския териер. Можете да давате на Австралийския териер попарени овесени ядки, сварени субпродукти от пиле и от теле.

Австралийски териери

Заболявания на Австралийски териер

Австралийският териер е една от най-здравите породи кучета. Тази порода страда единствено от тазобедрена дисплазия, дисплазия на лакетната става и много рядко - от алергии. Понякога се случва някои представители на породата да страдат от различни видове дерматити, които често са предизвикани от раздразнения, причинени от насекоми.

Любопитни факти за Австралийски териер

Опашката на Австралийския териер не се оставя никога дълга и се купира. Това помага на стопанина на териера да извади любимеца си от дупката за опашката, без да увреди гръбнака му.

Недостатъци на Австралийски териер

Австралийският териер не понася кучета и други животни и винаги е готов за битка. Но ако е израснал с други домашни любимци, ще ги приеме за приятели. Австралийският териер се надценява и не може да прецени, че кучето срещу него е с по-голям размер, затова смело ще се нахвърли върху овчарка или санбернар, без да мисли за последствията. Австралийският териер много лае, независимо дали се намира вън или вътре, тъй като постоянно иска да информира стопанина си, че е забелязал нежелано от него присъствие.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest