Какво да сторите, за да запазите влечугото си в оптимално здраве, колкото се може по-дълго? За начало, трябва наистина да сте отдадени на дълготрайния ангажимент – понякога надвишаващ 20 години. Ето пет съвети при отглеждане на влечуго, които ще направят мисията ви по-лека.
1. Проучете
От вълнуващо едно отглеждане на влечуго може да се превърне в същински кошмар, ако не сте запознати в дълбочина със стъпките. Потърсете информация относно естественото му местообитание, за да доближите терариума вкъщи максимално до дивия хабитат. Запознайте се с менюто на вида, нужните за добро състояние температура, влажност, светлина в терариума. Не разчитайте само един сайт да предостави цялата нужна информация – ангажирайте се и бъдете любопитни. Не се колебайте да се консултирате и с ветеринарни специалисти и служители на зоологически градини.
2. Селектирайте
Избирайте внимателно с какво животно ще си имате работа – за предпочитане е то да е здраво, но това е строго индивидуален критерий. Някои хора нямат нищо против да осигурят грижа и любов на ранени и болни влечуги, осигурявайки им хубави последни моменти. Когато търсите най-здравия индивид, свържете се с професионални и лицензирани развъждачи – не се доверявайте на обяви в интернет и думи на приятели. Лицензираните развъждачи изкарват хляба си по този начин и се радват на добра репутация, така че може да им се доверите, че правят всичко възможно за доброто здраве на животните. Някои доставят животното до дома ви, с други се срещате лично и получавате съответна консултация. Закупуването на влечуго от развъждач е далеч по-предпочитано от хващането на диво животно в плен – все пак не бихте искали да разстройвате естествения баланс на екосистемата и да навредите на рептиловата популация, и без това нерадваща се на изобилие.
3. Устройте местообитанието
Както споменахме в стъпка 1, познавайки естественото местообитание на животинката ще помогне неимоверно при изграждането на терариума. Имайте предвид типа на денонощна активност на съответното влечуго (дневен, нощен или сумрачен), температурите, влажността на дивите хабитати и др. Има голяма разлика между най-проста стъклена кутия и хабитат – и познаването на вида ще осигури прехода от едното към другото. Това е много важна стъпка при отглеждане на влечуго.
4. Диета
Храненето на влечуго е строго видовоспецифично. Така например повечето змии ще живеят щастливо в плен, хранейки се само с мишки и плъхове. Хамелеоните, от друга страна, ще предпочетат в чинията си доволно количество насекоми. Брадатите дракони си похапват микс от плодове, зеленчуци и насекоми, а зелените игуани са строго тревоопасни, ограничавайки се само до представители на флората в менюто си. Спрямо вида костенурките са всеядни или тревоопасни. Бъдете сигурни, че преди да сте довели влечугото вкъщи не само сте запознати с диетата на вида, но и знаете откъде да закупите нужните консумативи, както и с времето на хранене. Прехранването и недохранването са напълно възможни ситуации, и двете, разбира се, нежелани. Отговорът – стъпка 1.
5. Поддръжка
Няма как да пропуснем и тази стъпка, включваща постоянен мониторинг на животното. Четири са нещата, за които трябва да следите:
1. Температура и влажност.
2. Чистота на местообитанието.
3. Схемата на хранене.
4. Здравословния статус на животното.
Първите три са сравнително прости за изпълнение, последното обаче може да е предизвикателство и за най-стриктните. Заболяванията при влечугите в голямата си част нямат толкова ясни признаци, както при бозайниците. Екзотичните рептили не пъшкат, не се оплакват, нито показват някакъв вид дискомфорт чрез изражението на лицето си. Силно е възможно животното да страда в мълчание, без дори да подозирате – затова бъдете сигурни да следите за най-дребните сигнали за нередност, както и да осигурите регулярни ветеринарни прегледи.
Търсите ли си екзотично животно за другар? Вижте обяви и цени за влечуги.
