За дивите кози от А до Я

Дива коза

В света няма животно, което е по-бързо и ловко от дивата коза. Тя се придвижва уверено по хлъзгави и стръмни терени. Движенията на грациозния бозайник са изключително прецизни, сякаш не се подчинява на физичните закони. Истинско удоволствие е да бъде наблюдавано живо същество с такова чувство за равновесие.

Най-характерното за дивата коза е, че или ходи, или скача. Тя почти никога не бяга в тръст или галоп. Стръмните планински пропасти са нейният дом и тя се чувства сигурно и уверено там. Затова почти няма врагове. Трудно може да бъде достигнат този, над който е само небето.

Орелът е единственият враг на дивите кози, но дори той успява да достигне само младите екземпляри, които не са достигнали нужната увереност в движенията си.

Тъй като дивата коза обитава и нашите планини, тя трябва да се познава добре. Още повече човекът най-напред е опитомил козата от всички животни.

Класификация на дивите кози

Дивата коза има научно наименование Rupicapra rupicapra. Тя е бозайник от тревопасните. Принадлежи към разреда на Чифтокопитните и семейството на Кухороговите. Нейният род е Диви кози - Rupicapra. Сродна на нея е Пиринейската дива коза.

Познати са 7 подвида на дивата коза:

- Balcanica - Балканска дива коза, която живее в България, Албания, Хърватия, Гърция, Босна и Херцеговина, Сърбия, Северна Македония, Черна гора, части от Словения;

- Rupicapra - живее във Франция, Германия, Италия, Австрия, Швейцария, Словакия, Словения;

- Tatrica - в Татрите - Словакия и Полша;

- Cartusiana - наблюдава се във Франция;

- Carpatica - живее в Румъния;

- Asiatica - нейният дом е Турция;

- Caucasica - трябва да се търси в Русия, Азербайджан и Грузия.

Коза с рога

Местообитания на Дивите кози

Високите планини на Европа и някои малки части на Азия са местата, където живее дивата коза, като ареалът на разпространение е между 800 и 2500 метра надморска височина. Този бозайник е един от малкото истински диви бозайници на континента ни.

Алпийските и субалпийските пасища над линията на горите е поясът, където е намерил своята природна ниша този вид. Дивата коза зимува в залесените райони и стръмните склонове, където не се натрупва сняг, защото е копитно животно и затъва в него. Няма предпочитание за терена. Може да бъде както в стръмен, така и на по-плосък терен.

Как изглеждат дивите кози?

Дивата коза е средно голямо животно. Дължината на тялото на възрастен екземпляр варира от 110 до 135 сантиметра. Дивите кози тежат от 25 до 50 килограма. Височината при холката, която представлява най-високата част от трупа, е от 75 до 90 сантиметра. Половият диморфизъм е слабо изразен, като женската дива коза е по-малка от мъжкия.

Козината на дивите кози е кафява и по-лека през пролетта и лятото. През зимата космите им порастват, като на гърба им са до 10-20 сантиметра, а самата кожа придобива шоколадово кафяв цвят. От долната страна животното е по-светло. Краката на дивите кози винаги са по-тъмни на цвят.

Мъжките диви кози, както и женските, имат малка брада, козя брадичка. Челюсти, бузи и носът им са обагрени в бяло. Около очите, до муцуната на дивите кози преминава черна ивица.

Опашката на този вид е доста къса, около 3-4 сантиметра.

Сравнително къси са и рогата, но са силно извити накрая и приличат на кука. Интересното е, че всяка година се прибавя по още един пръст на рогата, като това позволява да се определи възрастта на дадено животно.

Копитата на дивата коза са с продълговата форма и следите, които оставя, са с дължина около 5-6 сантиметра и ширина около 3 сантиметра. Те са отлични за захващане по хлъзгава скала.

Стадо кози

Начин на живот на дивите кози

Дивите кози не са постоянно в динамична позиция, нищо, че се свързват основно с ловкост и пъргавина. Те са активни през деня, когато времето им позволява това, тоест трябва да е ясно. Това е обяснимо, козите са алпинисти и се придвижват по опасни и стръмни терени.

При залез слънце дивите животни се оттеглят на по-недостъпни места, за да почиват. Важна им е и обедната почивка, докато преживят храната.

При лошо време дивите кози сливат по-ниско в планината, но предпочитат да се придържат към познатите им райони и пътечки.

Най-често мъжките кози се придвижват сами, а женските са на групичка или стадо, заедно с малките козлета.

През размножителния сезон мъжките диви кози маркират своята територия със секрет от основата на рога си. При проява на съперник мъжкия трие рогата си в най-близкия храст и с урината си отбелязва границите на територията си.

В много случаи при среща между мъжкари се стига до битка. Когато са в дивата природа, битките между диви кози рядко завършват с наранявания, това може да стане само в затворени пространства на отглеждани опитомени животни.

При приближаваща опасност водачът на стадото диви кози сигнализира чрез остро изсвирване и тупане с крак по земята. Женските кози бързат да застанат близо до малките си и се скупчват по-близо една до друга.

Това животно използва топлината от метаболитните процеси в тялото за регулиране на телесната температура, независимо от околната температура.

Размножаване при дивите кози

Сезонът на чифтосване на дивите кози е между края на октомври и декември. Потомството се ражда през май-юни на следващата година.

Бременността при козите е около 170 дни, като женската обикновено ражда 1 малко. Случват се обаче и близнаци, а дори и тризнаци.

Преди раждането майката се отделя сама на скрито място, за да роди. Това място обаче не е в гората, нито в близост до места, където мъжките често се бият. Малките тежат 2 до 3 килограма и скоро след раждането си се изправят на крака. През първите няколко дни от живота си те бързо подобряват способността си да скачат.

Коза в планината

Майката ги кърми, а след около 6 месеца отбива козлетата. Малките започват да се хранят с трева още преди отбиването си. Ако майката е убита, други кози се грижат за малкото.

Младите мъжки диви кози остават в групата на майките си до навършване на 2 до 3 години, а после водят номадски живот, докато не станат напълно зрели, а това се случва на 8- 9 години.

Способност за размножаване при дивите кози се достига на 2, 5 години при женските и 3, 5-4 години при мъжките.

С какво се хранят дивите кози?

Дивата коза е тревопасно животно на строга растителна диета. През летните месеци дивите кози се хранят главно с билки и цветя, но през зимата козата яде и лишеи, мъхове и млади издънки на бор.

Известно е, че дивата коза може да прекара без храна в продължение на две седмици и да оцелее, когато снегът е толкова дълбок, че храната не може да бъде намерена.

Врагове на дивата коза

Най-често дивата коза е нападана от орела, но той се прицелва основно в младите екземпляри, които не могат да владеят още способността си да скачат.

Други основни хищници са рисът и вълците. При опасност от тези хищници дивата коза бяга на непристъпни места. Те пътуват със скорост до 50 километра в час. Могат да скачат до 2 метра височина и правят скокове от 6 метра.

Законова защита за дивата коза

Дивата коза е защитена със закон. Тя е ловен обект, но отстрелът е регулиран чрез квоти, а контролът е много строго следен. Рогата на животното са ловен трофей.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати