Miau.bg»Статии»Рептили»Змии»Пепелянка - всичко за опасната змия

Пепелянка - всичко за опасната змия

Пепелянка
Снимка: pixabay.com

Змиите, от които почти всички хора изпитват панически страх, всъщност представляват студенокръвни влечуги без крака. Те са близки роднини на гущерите. Гръбначни животни са, покрити с люспи, както може да се предположи от името на техния разред. Някои от тях са безвредни, дори полезни, но има и истински опасни сред тях. Това са отровниците, които за щастие са малък брой, но са разпространени почти навсякъде.

България се оказва на едно от първите места в Европа по змийско разнообразие. От всички видове змии, срещани у нас, отровниците са 6, като най-популярна е пепелянката. Тя е най-разпространената отровна змия у нас и будеща най-много страхове у хората. За да се овладее страхът от змии, трябва да се познава добре.

Класификация и разпространение на пепелянката

Пепелянката е с научно название Vipera ammodytes и е една от най-опасните змии от семейството на Отровниците. Това семейство има двойка кухи зъби, през които могат да инжектират отрова. Те са дълги до 13 милиметра и правят змията особено опасна.

Пепелянката е разпространена на Балканите и в част от страните от Близкия изток.

Конкретното им име ammodytes произлиза от гръцката дума ammos, което означава пясък. Казва се, че името идва от цвета на влечугото - пепеляв, пясъчен, оттам пепелянка. Двете названия - научно и разговорно се припокриват.

Другата съставка от латинското име dytes насочва вниманието към водата, но това е подвеждащо, защото змията предпочита скалисти терени.

В момента са разпознати 5 подвида, като в България са разпространени два от тях. Единият е с оранжево оцветяване на върха на опашката от долната страна и се среща в северозападните части на страната, а вторият е със светлозелен до жълтеникаво зелен връх и се наблюдава в останалите части на страната.

Местообитания на пепелянката

Тази отровна змия се среща на височина до 1450 метра над морското равнище. Може да бъде видяна и на някои високи полета в западна България и по планинските склонове наоколо.

Студенокръвното влечуго предпочита откритите каменисти места, където слънцето припича, защото змията обича да излиза на топло и има високи треви, сред които се крие. Обича папратите, храсталаците, където има достатъчно дупки за укритие.

Пепелянката обитава места, където се срещат често хора като железопътни насипи и земеделски земи. Ако е в близост до гората, тази змия ще предпочете краищата на горския масив и поляните наоколо и особено много обича лозята, ако има и купчини от камъни или пък каменна стена.

Как изглежда пепелянката?

Vipera ammodytes нараства на максимална дължина, включваща тялото и опашката от 95 сантиметра. Северните форми на влечугото са по-дълги от южните. Средната обща дължина на пепелянката е 70 сантиметра, като женските средно са по-големи от мъжките, но най-големите екземпляри все пак са мъжкари.

Отровна пепелянка
Снимка: pixabay.com

Главата на пепелянката е с форма на триъгълник и е покрита с малки люспи, които са с неравномерно разположение. На върха на носа, където се намират предносни щитчета, има рогов израстък, който е характерен за вида и по него се разпознават лесно самите змии.

Рогчето се състои от люспи, които на брой варират от 9 до 17 и са подредени в напречни редове -2, 3 или 4 на брой. Този рог, по който пепелянката веднага се отличава от другите змии, е 5 милиметра дълъг, мек и гъвкав. При южния вид рогчето е право, а при северния е наклонено напред. Има и пепелянки без рогче, но това е рядкост.

Опашката на пепелянката е много къса, тя завърша неочаквано рязко, а последните 4-5 сантиметра от нея са на цвят кадмиево жълти или сигнално зелени.

Цялото тяло на змията е покрито с дорзални люспи в 21 или 23 реда, по рядко в 25. Аналният отвор е идентичен.

В цветово отношение мъжките и женските пепелянки се различават. При мъжките има характерно петно във форма на V отзад на главата, свързан със ивица на гърба във форма на зигзаг. Тялото на мъжкия е бежово до светло кафяво, откъдето идва името на змията (пепелява на цвят). Женската е подобна цветово, но шарките са по-слабо контрастни и липсва V-образното петно

Езикът на пепелянката е черен, ирисите са златисти или с медно червен цвят. Основният цвят при мъжките често варира и може да включва много различни нюанси на сивото, понякога жълтеникаво или розовеещо сиво или жълтеникаво кафяво.

Зигзагообразната линия е тъмно сива или черна, по-тъмна по ръбовете. Поредица от неясни петна вървят от двете страни на тялото, понякога съединени във вълнообразна лента. При тях зигзаг линията е в кафяв нюанс.

Цветът на корема също варира. Може да бъде сивкав, жълтеникаво кафяв или розов, силно замъглен с тъмни петна.

Върхът на опашката отдолу може да бъде жълт, оранжев, червен или зелен. В цветово отношение младите екземпляри са като възрастните.

Начин на живот на пепелянката

Пепелянката няма особени предпочитания за дневен период на активност. При по-голяма надморска височина е по-активна денем. При повишаване на температурите активността се простира до все по-късни часове.

Въпреки репутацията си Vipera ammodytes е летаргично влечуго, не е агресивно и не е склонно да хапе без сериозна провокация. Ако са изненадани, дивите екземпляри могат да реагират съвсем различно.

Някои остават напълно неподвижни и издават шушукащ звук, за да предупредят за присъствието си. Други изсъскват и после бягат бързо. Има обаче и такива, които се хвърлят в атака и хапят.

Все пак според зоолозите пепелянката не би нападнала човек, който просто минава покрай нея. Той не е нейната плячка. Ако човекът не прояви агресивност, най-вероятно ще бъде подминат от змията.

Хранене на пепелянката

Пепелянката се храни предимно с малки бозайници и птици от размера на врабчетата. Малките предпочитат гущери. Поведението на хранене на влечугото зависи от размера на плячката.

По-голяма плячка се ухапва, впръсква се отрова, за да бъде парализирана, и се поглъща цяла. Малката плячка се поглъща, без да се използва отровата.

Пепелянките ядат и други себеподобни, друг вид змии, но има съобщения и за канибализъм към собствения вид.

Размножаване на пепелянката

Преди чифтосване мъжката пепелянка се включва в танц, който е симулативен. Чифтосването на пепелянките се осъществява през пролетта - април и май, а малките се появяват на есен, от август до октомври.

Тази змия не се размножава с яйца, а е живораждаща. Броят на малките е между 4 и 8 най-често, като те са дълги между 14 и 24 сантиметра.

Отровата на пепелянката

Пепелянката е най-опасната змия заради отровата. Тя е доста токсична, но варира според вида на отровницата, както и човека, който е ухапан. Понякога не се налага инжектиране на антидот и действието на отровата преминава след 1-2 дни..

Все пак отровата е опасна за възрастни и малки деца. Отличава се с протеолитичните и невротоксичните си компоненти и съдържа невротоксини със свойства на коагулант в кръвта с много мощно действие като при гърмящите змии.

При ухапване се наблюдава подуване, болка, зачервяване на мястото. Има съобщения за изтръпване и замаяност.

Хора, бозайници и птици реагират бързо на отровата. Другите влечуги са по-слабо засегнати.

Отровата се използва в медицината за производство но противоотрова срещу ухапвания от други видове змии. За целта пепелянката се отглежда в плен, на което тя реагира много добре.

Змиите имат и своите врагове. Ястреби, орли, мангусти, кучета и котки са част от животните, които се противопоставят на влечугите.

Прочети също за другата отровна змия в България - усойницата.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest