За шипоопашата костенурка

За шипоопашата костенурка

Шипоопашатата костенурка е сред най-разпространените сухоземни влечуги на европейския континент. Среща се от испанското крайбрежие чак до Босфора. На Балканите липсва единствено в Хърватска, Сърбия, Босна и в част от Добруджа. Но у нас като цяло е сравнително добре представена.

Разбира се, доколкото може да бъде такъв един вид защитен и смятан за изчезващ.

Шипоопашатите костенурки живеят основно в подножията на планините, в нископланински и хълмисти райони. Предпочитат разредените гори и храсти. Хранят се предимно с треви и различни плодове, които намират по земята. Понякога хапват и дребни насекоми. Активни са основно през деня.

Зимата прекарват в дупки, които изравят на дълбочина около 1 метър в рохкава и суха почва.

Средната им дължина е около 30 сантиметра и тежат около 3-4 килограма. Кожата и корубите им имат жълтеникаво-кафяв цвят. Имат и тъмни петна по страничните щитчета, които са с триъгълна форма, а по централните щитчета са с надлъжна форма.

Предните им крайници са сплеснати в долната част. Главата може да се прибира изцяло в корубата. Както подсказва името, шипоопашатата костенурка има опашка, която завършва с рогов шип.

Много често шипоопашатите се бъркат с шипобедрената костенурка, като малката разлика между тях е във формата и разположението на роговите щитчета по корубата. И двата вида може да бъдат срещнати в едни и същи местообитания.

Разлика между мъжките и женските шипоопашати костенурки

Основният им полов белег е силно изразено вдлъбване в задната част на пластрона (долната част на корубата) при мъжките костенурки. Благодарение на това те получават по-голяма стабилност при копулацията. При женските индивиди коремната част е напълно равна.

Те снасят по няколко яйца – обикновено между 2 и 5, които заравят в суха почва. Търсят по-топли и огрявани от слънцето територии за гнезденето. Яйцата им са бели и с издължена форма. Малките костенурчета се излюпват след около 100 дни.

Защо шипоопашатите костенурки са защитен вид?

До преди няколко десетилетия сухоземните костенурки, в това число и шипоопашатите, са били много по-широко разпространени, но днес популацията им е драстично намаляла.

Най-вече защото местообитанията им се разрушават от човешка дейност като земеделие и изсичане на горите. За изчезването им вреда нанасят и непрестанното строителство на магистрали и нови пътища, както и горските пожари.

За съжаление, много хора вярват в поверията за лечебните свойства на костенурковата кръв, което става честа причина за умъртвяването на шипоопашатите костенурки и търговията с тях. Други хора пък прибират в домовете си костенурки като домашни любимци, ако случайно ги открият на пътя или сред природата. Това може да е пагубно за сухоземните, тъй като се отделят от естествената им среда. Така че не ги третирайте като кучета и котки, защото това са диви животни.

Шипоопашата костенурка е защитен вид както от европейските конвенции, така и от българското законодателство и са записани в Червената книга.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати