Патица

Домашни Патици

Думата патица, използвана към някого, е дума за осмиване в много езици. Причината за възприемането на този вид птици като глупави вероятно се дължи на техния външен вид и поведение.

Те са герои на много анимационни филми за деца, представящи рода птици с качества, достойни за присмех. Патоците Доналд и Дъфи са емблематични примери за отношението на хората към рода Патици от разред Гъскоподобни.

А патиците всъщност са представени от изключително разнообразни породи, те са интересни и полезни птици, които хората са опитомили и отглеждат във ферми за месо, яйца и други кулинарни деликатеси.

Какво още можем да научим за добре познатите ни пернати, живеещи в диво състояние в природата, където са търсен ловен обект, и техните опитомени роднини?

Класификация и наименование на патицата

Латинското название Аnas е общо название на много видове водолюбиви птици от семейство Anatidae на разред Гъскоподобни.

Родът Аnas е въведен от шведския натуралист Карл Линей в неговата Systema Naturae през 1758 година в Х издание. Анас е латинската дума за патица. Птиците са разделени в няколко подсемейства на семейство Anatidae.

Патиците не са монофилетична група, тоест представена от групата на всички потомци на един общ прародител, а форма на таксон, тъй като лебедите и гъските, които са им близки, все пак не са патици.

Патиците са предимно водни птици, по-малки от лебедите и гъските, и обитават както прясна, така и морска вода. Те често биват бъркани с други водни птици със сходни форми, но несвързани с тях.

Популярното название за патица идва от староанглийската дума за гмуркач - duce поради начина, по който се хранят тези птици, като се гмуркат, загребвайки храната си.

Мъжката патица се нарича селез, женската - патица, в орнитологията я назовават също кокошка, а малкото е пате.

В рода съществуват 31 вида, описани са и редица изкопаеми видове. В България се срещат 9 вида от всички познати.

Разпространение и местообитания на патицата

Патица

Патиците имат космополитно разпространение. Редица видове успяват да живеят на субантарктически острови като Южна Джорджия и Окландските острови. Многобройни патици са се утвърдили на океански острови като Хавай, Нова Зеландия, макар че популациите са застрашени от изчезване.

Някои видове патици, главно онези, които се размножават в Северното полукълбо на Арктика, са прелетни. Тези, които живеят на тропиците, не са. Някои патици, особено в Австралия, където валежите са неравномерни и непостоянни, са номадски. Те търсят временни езера и басейни, които са образуват след локализиран проливен дъжд.

Как изглежда патицата?

Цялостният план на тялото на патиците ги представя като птици със среден размер. Тежат от половин килограм до няколко килограма, в зависимост от вида.

Тялото им е удължено и широко, плътно и набито, те са сравнително дълговрати, макар и не толкова, колкото гъските и лебедите. Крилата им са със средна дължина. И заострени, а опашката им е къса.

Имат сплесната, широка човка, която е покрита с чувствителна кожица. Тя отива нагоре и се превръща в твърдо рогово уплътнение.

Патици

Краката на птицата са къси и имат по 4 пръста. Три са разположени напред и са съединени с плавателна ципа, а четвъртият е разположен назад и по-високо от другите три.

Перата им са твърди, плътни, а тялото е покрито с голямо количество пух. Крилата са къси и заострени, както и много силни, защото полетът на птицата изисква бързи и силни удари с крилата, а това означава наличие на силни мускули на крилата.

Три вида са почти нелетящи, а много от видовете временно не летят по време на линеенето и тогава търсят скрити местообитания с добри хранителни запаси. Линеенето обикновено предхожда миграцията.

Мъжките имат екстравагантни пера, необходими им в периода на размножаване за привличане на женски. Това означава, че половият диморфизъм е отчетливо показан. При южните видове този диморфизъм е по-слабо изразен. В Нова Зеландия има вид, при който оперението на женската е по-ярко от това на мъжкия.

Оперението на младите птици прилича на това на женските.

Хранене на патицата

Патиците използват различни хранителни източници като треви, водни растения, риби, насекоми, дребни земноводни, червеи и малки мекотели.

Някои видове се хранят на повърхността на водата или на сушата. Други толкова надълбоко, колкото могат да стигнат, без да се потапят напълно.

По ръба на човката си имат подобна на гребен структура, наречена пектен. С него птицата разпръсква водата настрани и улавя всяка храна. Използват структурата и за оправяне на перата и за задържане на хлъзгава храна.

Гмуркащите се патици се хранят дълбоко под водата. За да се потапят по-лесно, те са по-тежки и затова имат трудности при излитането. Няколко специализирани вида са приспособени да улавят и поглъщат големи риби.

Размножаване на патицата

Патиците имат само по един партньор, макар партньорството да трае само 1 година. По-големите видове и по-заседналите имат склонност към моногамна връзка, поддържана по-дълго.

Повечето видове се размножават веднъж годишно, като го правят при благоприятни условия - пролет/лято или влажния сезон. Патиците са склонни да правят гнездо и след излюпването на патета ги водят до водата. В гнездото, направено най-често на земята, женската снася между 3 и 15 яйца, които често покрива с пух от гърдите си, да ги запази от студ и от хищници.

Най-често инкубацията се извършва от майката, но при някои видове мъжкият също участва. След 21 дни се излюпват патетата, които са покрити с пух и способни да се хранят и движат сами.

Патиците майки са много грижовни и предпазват малките си, но е възможно да ги изоставят, ако заседнат физически в някоя зона или поради дефекти, глад или болест.

Домашните патици често пренебрегват яйцата си и затова се излюпват изкуствено.

Хищници, преследващи патицата

Патица
Снимка: DerWeg/pixabay.com

Много са неприятелите на дивата патица. Особено уязвими са патетата, защото не могат да летят и това ги прави лесна плячка не само за хищните птици, но и за големи риби като щуката, крокодилите и други водни ловци и птици, хранещи се с риба като чаплите.

Възрастните птици могат да бъдат уловени от бозайници като лисицата или големи птици като ястребите и совите.

Значение на патицата за хората

Домашната патица има голямо икономическо значение. Отглежда се за месо, яйца, пера и най-вече пух. Домашните патици произлизат основно от Anas platyrhynchos с изключение на московската патица. Призоваващата патица също е пример за порода домашни патици. Първоначално тя е била примамка, използвана от ловците за привличане на дивите зеленоглави патици в капаните, заложени на земята. Призоваващата патица е най-малката порода домашни патици, защото тежи под 1 килограм.

Тези птици са е популярен ловен обект. Ловуването е за месо или за спорт. В България ловни обекти са 6 вида патици - Зеленоглава, Шилоопашата, Клопач, Зимно бърне, Лятно бърне и Фиш.

Комуникация на патицата

Класическият звук за комуникация е издаван от женските. Мъжките издават подобен звук, но по-плътен. Като свиркане, гукане и мрънкане могат да се оприличат звуците, които издават тези птици. Обажданията са силни, когато служат за повикване и съвсем слаби, когато са за разговори и близка комуникация. Има градска легенда, че тези птици нямат ехо. Това е доказано като невярно.

Рейтинг

0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати