Кукумявка

Кукумявка

Няма животно, за което да има повече суеверия, отколкото съществуват за кукумявката. Тя е нашият безшумен съсед, както и помощник в борбата с мишки и другите полски гризачи, но лошата слава я съпътства отдавна.

Ако причините за суеверията около малката симпатична птица бъдат широко оповестени, хората ще започнат да гледат на нея като на полезно пернато, каквото е всъщност.

Всички суеверни истории са свързани с времето назад, когато електричеството още не е намирало място в домовете на хората. Със свечеряването човешката дейност е спирала до времето, когато естествената светлина е давала сигнал за започването на нов ден.

Само в домовете на починалите светели свещи или газени лампи през цялата нощ. Светлината винаги привлича насекомите и те се устремявали към прозорците, от които се процеждала светлина. Различните нощни насекоми пък са храна на нощно животно като кукумявката и тя следва своя лов.

Кукумявките шумно комуникират помежду си и присъствието им не остава скрито за хората. Така възникват митовете за кукумявката, които е време да изоставим и да обърнем внимание на ползите от нощната птица.

Класификация на кукумявката

Семейство Совови е представено и от един неголям род, наречен кукумявки - дребни птици в сравнение с останалите представители на семейството. За територията на нашата страна това е най-разпространената сова.

Към названията на кукумявката можем да добавим също малък бухал, бухал на Атина и сова на Минерва, което подсказва интересът на хората от древността към нощната гостенка, близо до човешките жилища.

Птицата е представител на истинското семейство бухали - Strigidae, в което влизат повечето видове сови. Другата група са същинските бухали - Tytonidae.

Разпространение и местообитания на кукумявката

Кукумявката обитава голяма част от умерените и топли части на Европа, Палеарктика на изток до Корея и Северна Африка. Въведена е във Великобритания в края на ХІХ век и в Южния остров на Нова Зеландия в началото на ХХ век.

Това е заседнал вид, който се среща в откритите зони в голям диапазон от местообитания. Те включват земеделска земя с живи плетове и дървета, овощни градини, паркове и градски градини, степи и каменисти полупустини.

Може да се срещне и в дюни, в близост до руини, кариери и скалисти места. Понякога се настанява в села и предградия.

Описание на кукумявката

Кукумявката е нощно животно
Снимка: NevigeTom/pixabay.com

Кукумявката е малка птица с плоска кръгла глава, пухкаво компактно тяло и къса опашка. Лицевият диск е сплескан над очите, които са големи и кръгли, и придава на птицата намръщен израз. Оперението на кукумявката е сивокафяво, петнисто, набраздено и преградено с бяло. Долната част на тялото е бледа и набраздена с шарки в по-тъмен цвят.

Дължината на тялото при кукумявката средно е около 22 сантиметра, а размахът на крилете е 56 сантиметра и за двата пола. Кукумявката тежи около 180 грама.

Малките са с пухкава перушина, а петната са слабо изразени при тях. Обажданията на кукумявката са характерни и добре познати - ку-ку-мяу. Повикващите обаждания обаче са по-рядко срещани. В размножителния сезон се чуват по-модулирани разговори между тях и една двойка може да се обади едновременно. В близост до гнездото издават различни тракащи, викащи или лаещи звуци, подобно на куче.

Кукумявката линее и процесът започва през юли и трае до ноември. Мъжките кукумякви започват да линеят преди женските.

Начин на живот и поведение на кукумявката

Този вид птица е нощен хищник и прекарва малка част от времето си в светлата половина от деня, най-често около здрачаване. Тя дебне лова си от високо по дърветата. Кукумявката е готова да се спусне върху всяка дребна плячка, която забележи. Може да преследва лова си по земята и да прибира излишната храна в дупки и други скривалища.

Това е териториален вид, като мъжкият остава на една територия през целия си живот. Границите на територията могат да се разширяват или свиват, като са най-големи през периода на ухажването през пролетта. Домашният ареал, в който птицата ловува, варира в зависимост от вида на местообитанието и годишното време.

При еднообразни терени територията е много по-голяма. Това пък води до повишена полетна активност, по-дълги пътувания за храна и по-рядко посещение на гнездата.

Ако мъжки нахлуе в чужда територия, нейният собственик се приближава и излъчва своите призиви. Ако това не прогони натрапника, мъжкият, който притежава територията, лети заплашително към него. При неуспех мъжкият включва ноктите си. При отстъпление кукумявката пада долу и избягва. Територията се защитава по-агресивно срещу напълно непознат мъжки, в сравнение със съсед от близка територия. Доказано е, че кукумявката разпознава познати птици по гласа.

Мястото на гнездене на кукумявката варира в зависимост от местообитанията. Гнездата се правят в дупки в дървета, скали, кариери, стени, сгради, речни брегове и дупки на зайците.

Счита се, че птиците имат стабилна популация и затова състоянието по опазването им е оценено като най-малко притеснително.

Хранене на кукумявката

Тази малка птица е хищник и се храни с улова си. Това са насекомите, земните червеи, малки гръбначни животни, в това число земноводни, влечуги, птици и бозайници.

Кукумявката е красива
Снимка: sarangib/pixabay.com

Бозайниците формират 20 до 50 процента от храната, а насекомите от 24 до 49 процента. В групата на бозайниците са мишките, плъховете, полевките, землерийките, зайците.

Размножаване на кукумявките

В размножителния сезон женската снася от 3 до 5 яйца, но числото може да бъде от 2 до 8 броя. Яйцата на кукумявката по форма са широка елипса, бели и без блясък. Размерите им са 35, 5 на 29, 5 милиметра.

Мътенето е поверено на женската, която понякога сяда да мъти още след снасянето на първото яйце. Докато тя мъти яйцата, мъжкия я храни.

Яйцата се излюпват след 28 или 29 дни. В началото пилетата се хранят от женската, като храната носи мъжкият, а тя я разпределя. По-късно и двамата родители ловуват и носят храна на малките.

Те напускат гнездото на около 7 седмици и могат да летят 1 или 2 седмици по-късно. Обикновено на година се отглежда едно пило, но ако храната е в изобилие може да се отгледа и още едно поколение.

Енергийните запаси, които малките пилета успеят да натрупат, докато са в гнездото, имат значение за тяхното оцеляване. Когато са в добро физическо състояние, шансът им да станат възрастни е много по-голям.

Когато младите птици се разпръснат, те рядко изминават повече от 20 километра. Двойките остават заедно цялата година, но връзката им може да продължи до смъртта на единия партньор.

Продължителността на живота на птицата е 16 години. Малка част от птиците обаче стигат до зрялост. Студените зими взимат често жертви сред тях и затова по-често доживяват до около 3-годишна възраст.

Суеверия за кукумявките

Кукумявките са изобразявани от хората от времето на горния палеолит нататък. Птицата е свързвана в древна Елада с богинята Атина и римската богиня Минерва. Свързва се със знание и мъдрост.

Във фолклора на балканските народи - при румънци и у нас кукумявката се смята за предвестник на смъртта.

През 1992 година изображение на птицата се появява върху банкнота от 100 гулдена в Холандия като воден знак.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Препоръчано

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати