Най-ранните бозайници, обитавали планетата Земя, са били предимно нощни животни. Разкритието отговаря на много въпроси, но поражда нови такива.
Геномното изследване на учени от Станфордския университет стартира, след като става ясно, че около 70% от бозайниците днес са нощни животни. Това дава повод да се предположи, че и техните пра-родители също са били такива.
Лиз Хадли и екипът ѝ решават да проверят еволюцията на нощните гени в цялото генеаложко дърво на бозайниците. За целта те изолирали група гени, ключови за нощното зрение. След това проследяват значението им сред различни видове влечуги и бозайници.
Следваща стъпка в изследването е анализът на генетичните сходства и отношения между видовете. Учените проследяват кога и къде нощните гени са се засилили в семейното дърво на бозайниците.
Резултатите са повече от интересни. Оказва се, че докато най-ранните предшественици на влечугите са почитатели на дневната светлина, сред първите бозайници имало засилени гени за нощно зрение. Това е факт непосредствено след разделянето на бозайниците и влечугите. Въпреки че много от бозайниците са се приспособили към дневна активност, най-ранните представители остават фенове на нощния живот.
Нощната активност има своите безспорни предимства. Тогава хищниците са много по-малко, а плячката е по-лесна за ловене. Един от проблемите е затруднената видимост. Почитателите на нощния живот обаче имат адаптирани към недостига на светлина очи. Някои от най-ранните видове имат перфектно развито нощно зрение.
