Отдалеч блестящият ибис изглежда тъмен и едноцветен, но всъщност под ярка светлина можем да видим невероятните му багри от тъмно червено, тюркоазено, златисто и виолетово.
Тялото им е малко, имат дълга шия и извит клюн. Тези дългокраки птици с големи човки се срещат най-често на големи ята във влажните, мочурливи и блатисти местности, често около обработваеми земи.
Ето любопитни факти за блестящия ибис.
Храната на блестящия ибис е съставена от насекоми, малки риби и различни зърнени култури.
Ятата от блестящи ибиси често се скупчват, когато приближават кална местност. Това поведение привлича бели чапли и други видове блатни птици, които ловят дребни рибки и друга плячка, която бяга от ибисите.
Тези животни водят номадски начин на живот, като след края на гнезденето се разпръсват на големи разстояния. Точно това им поведение е спомогнало на вида да оцелее през последните 100 години, защото е разширило техния хабитат от югоизточната част на САЩ чак до североизток.
Блестящият ибис гнезди в колонии, често заедно с други видове ибиси, чапли и лопатари. По този начин те имат предимството от допълнителни наблюдатели, които следят за наличието на дебнещи хищници.
Тези колонии са и чудесен начин по-общителните видове да споделят информация за най-подходящите места за лов. Що се се отнася до размножаването им, те снасят по 3-4 яйца и имат едно поколение годишно през периода май-август.
Тези птици са космополитни, срещат се и в Европа, Азия и Африка. През последните десетилетия, популацията им в Испания се увеличава бързо, най-вероятно заради сериозното производство на ориз там.
Някои птици от вида, които са маркирани в Испания, са открити чак в Барбадос, което означава, че са преминали целия Атлантически океан. Това е невероятно постижение, с което могат да се похвалят само още няколко вида чапли.
В България съществуват няколко изолирани гнездови колонии по Дунавското и Черноморското крайбрежие в защитената местност „Пода“. Отделни двойки гнездят периодично и във вътрешността на страната. А най-старият индивид от вида Блестящ ибис е открит през 90-те години на миналия век и е бил поне на 21 години.
