За лешоядите от А до Я

лешояд

Природата е уникален творец и ни изненадва, омагьосва, очарова с възможностите си. Освен удивителни с красотата, багрите си и външния си вид творения, тя ни предлага и такива, които са създадени с цел да се грижат за нея, прочиствайки я. Макар да са неугледни, тези създания са сред първите по своята полезност. Това са чистачите в дивата природа.

Сред птиците такива са лешоядите. Това е общо название на различни по вид птици, принадлежащи към различни родове, които често нямат връзка помежду си. Общото е храната, която ядат, а това е мършата.

По този начин те прочистват дивата природа от гниещи трупове и предотвратяват разпространението на различни заразни болести в животинското царство. Те са важни и значими и затова законодателството на всички държави ги пази.

Какви птици принадлежат към това голямо семейство, с какво се отличават и как да ги опазим са въпроси, които изискват отговор, защото са съществени.

Класификация на лешояда

Лешоядите са представители на различни видове птици от семейство Ястребови, които може да не са от един род. Те са дневни грабливи птици, а подсемейството им носи научно название Aquilinae. Те всички се хранят с мърша е това е обединяваща ги черта. Науката разглежда лешоядите от Стария и Новия свят. Към тези от Американския континент спадат Калифорнийският кондор и Андският кондор.

Представители на лешоядите в Стария свят не са тясно свързани едни с други, поради което се делят на три таксона, а не на два.

Лешоядите от Стария свят, открити в Африка, Азия и Европа принадлежат на семейство Accipitridae, което включва също орлите, мишеловите, ястребите и други.

Лешоядите от Стария свят намират труповете изключително чрез зрително възприятие. Те са обединени в 16 вида, принадлежащи към 9 рода. От тях може да се отличат Белоглав лешояд, Индийски лешояд, Хималайски лешояд, Тънкоклюн лешояд, Червеноглав лешояд, Брадат лешояд, Египетски лешояд и други.

Лешоядите и кондорите от Новия свят, открити в умерените и топлите райони на Америка, не са тясно свързани и подобни с Accipitridae. Те принадлежат към семейство Cathartidae, което някога се е смятало за свързано с щъркелите.

Последните ДНК проучвания обаче показват, че тази класификация не е правилна и те трябва да се присъединят към семейство Accipitriformes, заедно с други грабливи птици. Няколко вида от тях имат добро обоняние, характерно за хищници, които помирисват мъртви животни от голяма височина.

Южноамериканските лешояди са 7 вида, като най-известните сред тях са Черен лешояд, Жълтоглав лешояд, Калифорнийски кондор, Андски кондор, Кралски лешояд.

Разпространение на лешояда

Лешоядите от Новия свят се срещат в Северна и Южна Америка. Тези от Стария свят са местни за Европа, Азия и Африка, което означава, че лешоядите се срещат на всички континенти, с изключение на Австралия и Антарктида.

Тези птици се нуждаят от огромни открити пространства, които да облитат в търсене на плячка. Затова откритите савани, равнините и полетата са предпочитано място, но те живеят и ловуват в близост до големи популации диви животни, чиито трупове чистят.

Как изглежда лешоядът?

Това са едри птици и навсякъде, където се срещат, са сред най-големите представители на птичия свят, включително в България и Европа. Дължината им варира силно според вида, но най-едрите надминават 110-120 сантиметра. Размахът на крилата им може да стигне до 3 метра. Теглото им също варира силно.

За лешоядите от А до Я

Оцветяването при мъжките и женските са еднакви при всички видове, женската е по-едра от мъжкия. Краката на всички птици от вида са здрави и с остри нокти, характерна черта на грабливите видове. Тъй като са много едри, лешоядите предпочитат да се реят из въздуха, като улавят топлите въздушни течения.

Възрастните птици най-често имат малка глава, която е гола. Гърбът и крилата са обагрени в различни цветове, които се определят основно от вида лешояд. Шията, която е дълга и набръчкана при повечето едри видове, също е гола и когато птицата се храни, тя се оцветява в червено от кръвта на жертвата. Тъй като храната им е застояла, тези птици миришат лошо и привличат насекомите, които кръжат около разлагащия се труп.

Всички представители на вида имат завит надолу клюн като кука, характерен за всички грабливци. С него лешоядът разпорва кожата на жертвите.

При тях се наблюдава някаква йерархия. Винаги главатарят на групата се храни пръв и той пръв пробива кожата на животното, тъй като е най-едрият и силен екземпляр.

Хранене на лешояда

Лешоядите са чистачи, което значи, че ядат мъртви животни. Рядко нападат здрави екземпляри, но могат да убият ранени или болни.

Когато трупът има твърде дебела кожа, за да успее с клюна си да я отвори, той изчаква по-голям чистач първо да яде. На бойните полета са забелязвани огромни бройки. Те се появяват когато плячката е в изобилие и поглъщат храна, докато се издуят. Много често не успяват да излетят поради натежалото си тегло и седят сънливо, докато храната се смели.

Тези птици не носят храна на малките си в клюна, а я повръщат.

Брадатият лешояд, обитаващ планините, е единственият гръбначен, специализиран в яденето на кости. Той носи кости до гнездото си на малките и се отличава и с това, че ловува и жива плячка.

Лешоядите имат голяма стойност като санитари, особено в горещите райони. Стомашната им киселина е особено корозивна и това им позволява да усвояват гнили трупове, заразени с ботулинов токсин, свински холерни бактерии и бактерии с антракс, които са смъртоносни за всеки друг жив вид. Те предпазват околния природен свят от отровни бактерии и масови заразявания.

Лешоядите от Новия свят често повръщат, когато бъдат застрашени или приближени. Те не го правят за защита, а за да облекчат стомаха си и да могат да излетят. Повърнатият остатък от храна обаче може да отвлече вниманието на хищника и да позволи на птицата за избяга.

Лешоядите от Новия свят също така уринират право надолу по краката си. Пикочната киселина убива бактериите, които се натрупват по краката при ходене между и върху трупове и остатъци от мърша, а също така охлажда птицата.

Различните видове лешояди се хранят с определени части от трупа, така че го прочистват напълно и затова всеки вид е еднакво важен и полезен.

Размножаване на лешояда

външен вид на лешояд

Размножителният сезон на лешояда зависи от местообитанието му. За европейските видове това е пролетта. Брачният ритуал се свежда до полет на двойката, който изобразява спирала.

Гнездото е само груба купчина клони, най-често на някоя скала. Женската снася две бели яйца с червено-кафяви петна. Инкубационният период е около 40 дни и с него са заети и двамата родители. Пилетата не се излюпват едновременно, по-слабото най-често умира.

Младите птици прекарват в гнездото около 3 месеца, но след като излетят, те често продължават да просят храна от родителите си.

След като станат независими, често мигрират на големи разстояния.

Полова зрелост достигат много късно, чак на 5 години. Размножават се не само трудно, но и не всяка година.

Опасности за лешояда и защитен статус

Тази едра птица има малко врагове и не би трябвало да има проблем с оцеляването, но на практика не е така. Лешоядите са беззащитни срещу лисици и орли, които нападат малките. Вълците и чакалите също улавят пилетата, паднали от гнездата.

Те умират също от натравяне с олово, когато ядат трупове на животни, застреляни от хората. Сблъсъците с електропроводи са фатални в много случаи.

Днес повечето видове са защитени и вписани в Международната червена книга. Лешоядите в България са изключително редки и също се ползват от защитата на закона. На територията на нашата страна са открити най-старите фосили от тези птици, на над 2 милиона години.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати