miau.bg»Статии»Птици»Други птици»За совите от А до Я

За совите от А до Я

Сови

Сред горските обитатели най-многобройни и потайни са нощните птици. Хората ги свързват с нещо мистично, потайно и загадъчно заради неуловимото им присъствие сред дърветата и неочакваното им безшумно отлитане.

Най-интересна и популярна сред всички нощни птици е совата. Тя е невероятно създание, за чието разнообразие, странности и начин на живот рядко си даваме сметка.

Самата представа за нея засилва страховитите усещания за нощната гора. Затова от древни времена хората я свързват с магьосничеството и злите сили. Смята се за пазител на подземния свят и защитник на мъртвите. Огромните проницателни очи, така характерни за птицата, пък са създали славата им на мъдреци, от които трябва да се учим на познание за света. Може би тази представа е напълно вярна, имайки предвид присъствието на нощния хищник на Земята и особеностите на неговата физиология.

Произход и разпространение на совите

Совата е една от най-старите птици на планетата. Според изследванията тя живее в Северна Америка още преди няколко милиона години. Има напълно изчезнали семейства от този вид и те са проучени въз основа на изкопаеми останки. Различават се от съвременните представители на този биологичен вид. През Палеогена совите са присъствали като отделна линия преди около 60 милиона години. Това ги прави едни от най-старите известни групи на сухоземни птици. През хилядолетията те са претърпели значителни трансформации до съвременните представители на вида.

Класификация на совите

Те са сред най-интересните и красиви птици и поразяват с видовото си разнообразие. Съществуват 146 вида сови и 30 рода, обединени в две семейства - Strigidae - същински сови и Tytonidae- забулени сови.

Основните разлики между тях се състоят в това, че забулените сови имат добре очертан лицев диск със сърцевидна форма. Същинските сови имат кръгъл лицев диск, който може и да липсва. Повечето видове имат уши -това са снопчета пера, разположени на главата, които стърчат, наподобявайки уши.

Разпространението им е космополитно, изключение прави само Антарктида. Известни са 28 рода, със съществени разлики главно в размера на птиците.

В България се срещат 10 вида сови, обединени в 8 рода от общо тринадесетте рода и десет вида, населяващи Европа.

Най-едрият представител на тези птици е европейският бухал с дължина на крилото до 52 сантиметра и тегло до 3250 грама.

Най-малката сова у нас е обикновеният бухал с дължина на крилото до 16 сантиметра и тегло до 850 грама.

Най-често срещаната птица от Сововите у нас е кукумявката.

Характеристика на совите

Бухалите и совите си приличат

Тази птица има една от най-необикновените и странни характеристики от всички пернати. Те имат плоско и широко лице, с отвори за очи и уши и остър и завит надолу клюн, като на всички грабливи птици. Имат забележим кръг от пера около всяко око. Перата по лицето на совите могат да се регулират така, че птиците да се фокусират светлината.

На повечето хищни птици очите са разположени отстрани на главата, но стереоскопичния характер на лицето на совата предполага предно положение на очите за по-голяма дълбочина на възприятие, необходимо за нощен ловец.

Очите на совите са в очни гнезда и това ги прави неподвижни, поради което е необходимо птицата да завърти цялата си глава, за да промени посоката на погледа си. Макар зрението им да е много добро, совите не виждат ясно нищо на няколко сантиметра от очите си. Те не виждат, а чувстват жертвата си с помощта на пера на човката си и краката си, които действат като пипала.

Още от пръв поглед се набиват непропорционално големите за главата им очи в сравнително малък череп. В следствие на еволюцията очите им са станали тръбни. Такава форма се среща и при други нощни ловци, каквито са някои видове риби.

Тръбните очи не могат да се движат във всяка посока, затова птицата обръща глава, за да визуализира средата. Те са в състояние да погледнат зад себе си, без да мръднат тялото си. Тази функция поддържа телесното движение на минимум и намалява количеството на звуците, които жертвата би могла да улови. Фронтално поставите очи осигуряват на совата бинокулярно зрение. Истинската причина да виждат през нощта са невроните, които обработват информацията, събрана от зрителните рецептори. Те могат да функционират само поради големия размер на зрителните органи.

Совата има невероятно специализиран слух, който се дължи на същността на слуховия апарат. Функцията е заложена още във формата на ухото. Ушите са разположени асиметрично на черепа. Те могат да имат вътрешни или външни уши. Асиметричното разположение на ушите позволява на птицата да определи точно местоположението на плячката си. Само в рамките на минута совата може да определи посоката на звука. Перата, с които са заобиколени ушите, увеличават максимално слуха. Те имат звуков обхват почти като при човека, но е много по-силен на определени честоти, което им позволява да открият дори най-малкото движение на жертвата си.

Совата може да върти главата си заедно с врата на 270 градуса, тоест по 135 градуса във всяка посока. За целта те имат 14 шийни прешлена. За сравнение в човешкото тяло са 7, което прави шията им много по-гъвкава от човешката.

Този животински вид има своя уникалност и в сърдечно-съдовата система, позволяваща въртенето на главата, без това да спира притока на кръв към мозъка. В гръбнака си имат дупки, през които преминават артериите.

Другите отличителни особености на совите са клюнът и ноктите. Ноктите са толкова силни, че смачкват черепа на жертвата. Силата на смазване се променя в зависимост от вида и размера на уловеното животно.

Нощните ловци се различават от дневните грабливи птици по това, че имат два пръста насочени напред и два назад. В долната си част силните им крака са покрити с грапави повърхности, което им позволява да държат жертвата здраво. Отделните видове сови имат някои различия в краката, които им позволяват ефективен лов в зависимост от мястото, което обитават и животинския свят, от който се хранят.

Клюнът на совите е не по-малко интересен. Кой е къс, извит надолу, характерно за грабливците, за да улавя и разкъсва жертвите. Движенията на горната и долната част на клюна се използват за разкъсване на плътта на уловеното животно. Долният и горният ръб на челюстта са остри за целта.

Оперението на совите е различно и зависи от вида. Бялото, сивото, кафявото, бежовото са най-често срещаните цветове при совата. Различните нюанси правят птиците почти неразличими сред клоните на дърветата.

Начин на живот на совите

Нощните птици са активни след залез слънце. Такива са и всички сови, с изключение на някои видове, които ловуват привечер. Подобно на останалите хищници совите живеят основно сами, защото начинът им на хранене с преследване на жертва, го предполага, но те са общителни птици и често се събират на групички, понякога заедно дебнат една и съща плячка.

През деня са неподвижни и прекарват времето си сред гъстите клони на някое дърво навътре в гората, където е сумрачно. Те умеят да застанат така, че напълно да се слеят с околната среда.

Совите живеят в гората

Всички се впечатляват от особените звуци, които птицата издава. Писъкът им е много характерен и се запомня. Те владеят различен спектър от звуци, които издават при търсене на партньор или обявяват присъствието си пред евентуални конкуренти.

Хранене на совите

Какво ядат совите? Тези хищници избират за храна основно сред гризачите: мишки, плъхове, катерици. Ядат също малки птици, гущери, змии и насекоми. Не подминават и прилепите като плячка. Едрите от тях нападат също по-големи бозайници като таралежи, също и много видове птици: яребици, фазани, врани, свраки, а понякога дори други грабливи птици. Никога обаче не ядат мърша. Понякога трупат запаси от уловени животни в хралупата си, които им служат за храна през зимата.

Що се отнася до водата, могат да минат без нея в продължение дори на месеци. Нуждите им вероятно се попълват от течностите в плячката.

Размножаване на совите

Взаимоотношенията между партньорите при совите зависи от вида. Някои създават двойки за цял живот, тоест моногамни животни са напълно, други търсят партньори всяка година.

Женската сова снася яйца най-често 4 до 6 на брой, които са снежно бели и кръгли и ги мъти около месец до излюпване на пилета. Този процес е само веднъж в годината. Мътенето започва още със снасянето на първото яйце, затова пилетата се излюпват по различно време.

Малките са слепи и безпомощни и родителите се грижат за тях. Те биват хранени постоянно, но поради неравномерното количество храна, която най-често се изяжда от първите излюпени пилета, които са по-силни, някои от малките изостават в развитието си и могат да умрат. Така се регулира по естествен начин популацията.

Порасналите млади птици мигрират и това осигурява такава плътност на популацията, която е съвместима с хранителните запаси в района.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати