Манул е малка дива котка, която изглежда доста обемна заради пухкавата си гъста козина. Това диво животно предпочита да живее далече от хората и не се поддава на опитомяване. Тъй като предпочита да се крие, малцина могат да се похвалят с това, че са го срещали в дивата природа.
История на Манул
Смята се, че прародителите на Манул са се появили на планетата ни преди около 50 милиона години. Манул, известна още като Паласова котка, има и друго наименование, дадено от учените - Otocolobus, което означава "уродливи уши". Не е ясно защо са преценили, че ушите му са грозни, както не е ясно и откъде произхожда името Манул. Паласова котка това животно се нарича, защото през XVIII век за пръв път е описана от изследователя Питър Палас. Манул се среща в Монголия, а също така в Западен Китай, В Афганистан, Пакистан, Иран, Тибет, Непал, Кашмир, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан. Манул предпочита да живее в степи, нископланински масиви, скали, планини без много растителност, както и в полупустини. Манул избягва гъстите гори и низините.
Как изглежда Манул
Главата на Манул не е особено голяма, кръгла, с големи жълти очи, които изглеждат леко изпъкнали. Ушите на това животно са заоблени и доста широки, с украсяващи ресни. Манул има доста набито тяло, с дължина до 65 сантиметра и височина около 25 сантиметра. Манул тежи до 5 килограма, но по-често се срещат екземпляри, които са тежки около 4 килограма. Тази дива котка е със сравнително къси крайници, които завършват с едри лапи и тънки извити нокти. Опашката на Манул е къса и много пухкава.
Козината на това красиво животно е с дължина до 7 сантиметра и е изключително гъста, но в същото време доста фина. На всеки квадратен сантиметър от гърба на Манул се наброяват по няколко хиляди косъма. Козината на Манул е светло сива, с нюанси на рижаво или охра. Козината на Манул прилича на тази на котките с таби окраска - тя е на красиви петна и ивици. Коремът и крайниците на Манул са с рижави нюанси на козината. Краищата на ушите са бели. Манул има 6 или 7 черни ивици, които са разположени върху гърба му и се спускат към хълбоците му. Опашката на Манул е сива, с черно петно на края. Тя е украсена със седем тесни ивици. Две черни ивици минават през бузите на Манул - едната продължава към основата на ухото, а другата - към областта под ухото, точно върху шията.
С какво се храни Манул
Манул е хищно животно и се храни с месо. Тъй като не е много бърз, той успява да хване плячката си, като дебне дребни животни покрай дупките им или се крие зад някой камък и остава там часове, докато мине някоя малка животинка. Когато жертвата е наблизо, Манул я зашеметява със силен удар с предна лапа, след което се нахвърля върху нея и прегризва гърлото й. Основна храна на Манул са гризачите, а също така зайците и птиците. Когато няма какво да яде, Манул се храни с насекоми. Манул излиза на лов само късно вечерта или много рано сутринта, през деня предпочита да спи. Конкуренти на Манул по отношение на храната са лисиците, хищните птици и поровете, които дори могат да отнемат на Манул плячката, която е хванал след часове чакане.
Размножаване на Манул
Манул е самотник, който през целия си живот е напълно сам, като се изключат размножителните периоди. Всеки мъжкар има район, който е около 4 квадратни километра, и не търпи присъствието на други мъжкари. Ако се появи конкурент, се стига да схватка, и победителят получава територията. Манул става полово зряло животно, когато навърши 10 месеца. Размножителният период е много кратък, а възможността на женския Манул да забременее трае не повече от 42 часа. Женските раждат веднъж в годината.
Размножителният сезон е в края на февруари и началото на март. Бременността на Манул трае около 70 дни и на бял свят се появяват от 1 до 7 безпомощни малки. Всяко от тях тежи около 300 грама. Майката крие малките в цепнатини между скали или в изоставени дупки на лисици. Малките Манули отварят очите си на десетия ден. На 3 месеца малките Манули вече се опитват да помагат в лова на майка си. За съжаление малките Манули много често стават жертва не само на хищници, но също така и на инфекциозни заболявания.
Любопитни факти за Манул
Не се знае колко Манула има в дивата природа, известно е само, че броят им постоянно намалява, тъй като тези красиви животни стават жертва на ловци заради красивата си мека козина. Манул е със статут на изчезващ животински вид и ловът му е забранен, тъй като животното е записано в Международната Червена книга. Въпреки това обаче най-голямата заплаха за Манул са бракониерите. Младите Манули често стават жертва на соколи и на вълци.
Манул живее около 12 години, но често става жертва на дълбоки снежни преспи, от които не може да излезе. Популацията на Манул намалява не само заради факта, че това животно се избива заради козината му, но и заради застрояването на местата, където то живее.
Когато Манул е раздразнен от нещо, той стиска устните си и издава през тях много рязък писък, който прилича на лая на дребно кученце. Когато е застрашен, Манул ръмжи, за да предупреди, че ще атакува.
Манул не може да бяга добре и му е трудно да се спаси с бягство от преследвачите си. Единственият му начин за спасение от преследване е да се изкатери по скали или да се скрие в дупка. Манул прави бърлогата си в цепнатини между скалите, в дупки на едри гризачи или под големи камъни. Когато се налага, Манул може да си изкопае голяма дупка, в която да се крие.
Манул не може да проявява висока двигателна активност повече от 2-3 минути, тъй като сърцето му е с доста малък размер. След като си почине, Манул отново е готов за предизвикателства. Тъй като е с доста къси крайници, Манул е наясно, че няма как да се отърве, ако го преследва бърз хищник. Затова при опасност Манул спира да се движи и се опитва дори да не диша, за да не бъде забелязан от враговете си.
Вреди от Манул
Не е известно да има вреди от Манул, освен в случаите, когато от глад животното може да влезе в селскостопански двор и да убие кокошки. Тези случаи обаче са голяма рядкост, тъй като Манул е много страхлив и предпочита да е далече от хората.
