Тасманийският дявол, известен още като Торбест дявол, е малко, но доста зло животно, което може да бъде видяно само и единствено на остров Тасмания. Дълги години хората, които пристигнали в Австралия, изпитвали ужас от малката животинка заради нрава й.
Произход на тасманийския дявол
Тасманийският дявол е обитавал цяла Австралия, но преди около 400 години голяма част от представителите на този вид загинали заради конкуренция с кучетата Динго, както и заради промяната на климата.
Когато на остров Тасмания пристигнали първите английски колонизатори, те нарекли животинката дявол заради страшните звуци, които издава. Тъй като тасманийските дяволи унищожавали кокошките на колонизаторите, затова започнало масовото избиване на тези животинки. Въпреки това видът оцелял.
Днес тасманийският дявол е не само символ на Тасмания, но също така и символ за борбата на тези животинки за оцеляване. В началото на ХХ век тасманийският дявол е бил смятан за паразитно животно и за всеки отстрелян екземпляр правителството предлагало възнаграждение от 25 до 35 цента. До 1941 година изтребването им продължило, но след това бил приет закон за охрана на тези животни, тъй като бройката им намаляла критично.
Постепенно популацията на тасманийския дявол започнала да се възстановява. В края на ХХ век популацията на Тасманийски дявол е била стабилна в централна, северна и източна Тасмания. Но през 1996 година е открит странен вирус, който поразява главата на тасманийския дявол и бързо води до смъртта на това животно.
Оттогава популацията на тасманийския дявол е намаляла на 90 процента и учените не могат да се справят с този вирус. Според прогнозите ако вирусът, който причинява смъртта на тези малки животинки, не бъде овладян в най-скоро време, тасманийският дявол завинаги ще изчезне от лицето на планетата. Затова днес тасманийският дявол е обявен за животински вид, който е на границата на измиране. Съществува програма за отглеждането му в зоопаркове, за да се подпомогне спасяването на вида.
Как изглежда тасманийският дявол
Тасманийският дявол е малка животинка - дължината на тялото му е около 50 сантиметра. В главата Тасманийски дявол прилича на миниатюрна мечка. Главата на това животинче е доста голяма, опашката е къса. Тялото на тасманийският дявол е покрито с гъста черна козина, която може да е с бели петна. Тасманийският дявол има много остри зъби.
Муцуната на тасманийския дявол е издължена, с черен нос. Очите му са малки и тъмни, ушите са малки, изправени и кръгли. Крайниците на тасманийския дявол не са много дълги, но са изключително мускулести. Женската има специална торба, подобно на кенгурото и вомбата, която се намира на корема й. В тази торба живеят малките тасманийски дяволи, след като се родят, за да може да се развият до пълноценни животни.
С какво се храни тасманийският дявол
Тасманийският дявол се храни предимно с мърша, благодарение на което се смята за един от санитарите на тасманийските гори. Това животинче има много мощни челюсти, което му позволява да изяде абсолютно всичко от плячката - не само месото, но също така костите и дори козината. Тасманийският дявол е много лакома животинка и яде всичко, без да подбира. Тасманийският дявол е много добър ловец и заради умението си да се катери по дърветата често хапва папагали и други птици.
Тасманийският дявол яде плъхове, жаби, раци, насекоми, гущери и различни какавиди. Тасманийският дявол обича да яде яйца на птици. Тъй като е доста силен и агресивен, Тасманийският дявол може да нападне доста по-едро животно от него, например овца. Ако овца бъде нападната от няколко тасманийски дявола едновременно, тя може да се превърне в тяхна плячка. Тасманийският дявол рядко се храни сам, обикновено няколко животни от този вид се нахвърлят върху храната, като през цялото време издават силни викове и се карат за плячката.
Размножаване на тасманийскиия Дявол
През пролетните месеци настъпва любовният период на тасманийския дявол. Мъжкарят и женската не се ухажват, а мъжкият директно атакува женската, за да се чифтоса с нея. Дори при чифтосването двамата партньори проявяват сериозна агресия един към друг. Три дни след чифтосването женската изгонва мъжкия, който не помага в отглеждането на новото поколение.
Бременността на женската продължава два месеца, след което се раждат малките тасманийски дяволи. За съжаление не всички новородени оцеляват. Шанс имат само тези, които след раждането си могат да допълзят до торбата на майката, където да се скрият. Обикновено това са не повече от четири малки, най-често обаче са две.
Те се захващат за зърната, които са в торбата на женската и остават закрепени така повече от три месеца, като постоянно бозаят. След четвъртия месец те започват да излизат от торбата. Малките тасманийски дяволи се развиват бързо и след шестия месец от раждането си вече могат да живеят напълно самостоятелно.
Факти за тасманийскиия дявол
Тасманийският дявол е активен най-вече през нощта, затова трудно може да бъде видян от хора. През деня тасманийски дявол се крие в дупка в земята или в някой храст. През нощта тасманийският дявол може да преодолее разстояние до 16 километра. Тасманийският дявол е много чистоплътно животно. То отделя часове, за да поддържа в идеален вид козината си. Освен това тасманийскиятя дявол много обича да се мие, като взима в предните си лапи вода като в шепи и мие с нея муцуната си. Когато не се чувства застрашен, тасманийски дявол с удоволствие се излежава под слънчевите лъчи, за да се стопли.
Когато е изплашен, тяасманийскти дявол излъчва силна миризма. Страшното озъбване, характерно за тасманийския дявол, не е израз на агресия, а на страх, който животното изпитва. Тасманийският дявол издава много разнообразни звуци. Когато е ядосан или се чувства застрашен, тасманийският дявол ръмжи заплашително, но през останалото време скимти и издава звуци като мърморене и кашляне.
Вреди от тасманийския дявол
Тасманийският дявол може да навреди на домашните птици, които могат да станат негова плячка, но избягва да приближава към жилища на хора. Тасманийски дявол предпочита да живее в гори, които се намират далече от селища на хора.
