Когато някой върви бавно, обикновено го сравняват с охлюв. Наистина, едно от най-бавните животни на планетата ни е охлювът. Той се придвижва със скорост от 48 метра в час. Интересен факт е, че той използва слуз само когато се придвижва по вертикални повърхности. За хоризонтални придвижвания той свива и отпуска тялото си и по този начин преодолява разстоянията.
Ленивецът е бозайник, който е изключително бавен. Той се придвижва бавно сред дърветата, но когато е на земята, му е невъзможно да използва лапите си с огромни изкривени нокти за придвижване. Затова той пълзи по земята, като буквално ляга върху нея и използва мускулите на тялото си, за да се изтласква напред. Ленивецът се движи със скорост 140 метра в час.
Едрите сухоземни костенурки са много бавни животни, но все пак са рекордьори в сравнение с ленивеца. Те развиват скорост от около 700 метра в час. Водните костенурки са много по-бързи не само във водата, но и на суша. Водните костенурки плуват със скорост 25 километра в час и се придвижват по земята със скорост около 10 километра в час.
И в най-студените води живеят акули, но колкото е по-ниска температурата на водата, толкова по бавни са те. Доказателство за това е Гренландската полярна акула, която е дълга почти 7 метра и тежи около 1 тон. За да запази топлината на това огромно тяло, Гренландската полярна акула се придвижва с много бавна скорост - 1.5 километра в час. Интересното е, че тази акула се храни с тюлени, които плуват два пъти по-бързо от нея. Но тя ги издебва, когато спят, и ги напада тогава.
Звездоносата къртица, която е получила името си заради характерната форма на носа си, се придвижва под земята със скорост от 5 километра в час. Въпреки че е напълно сляпа, звездоносата къртица се ориентира перфектно в мрежата си от подземни тунели.
Тасманийският дявол, който е доста малко животинче, никога не развива повече от 13 километра в час. При опасност тасманийският дявол не бяга, а напада, като отваря устата си с несъразмерно големи зъби и издава заплашителни звуци.
