Сънливецът е малка горска животинка, получила името си заради факта, че спи през по-голямата част от живота си. Сънливецът наподобява катерица, джербил и златен хамстер, и се среща в гористи местности, но напоследък е популярен и като домашен любимец в много страни.
Произход на сънливеца
Сънливецът е бил познат още на древните римляни, които са го използвали в качеството на изискан деликатес на трапезите си. Това животно е известно и като дебел сънливец в някои страни в Европа, тъй като значително увеличава теглото си, преди да заспи зимен сън. Точно в този период древните римляни тръгвали на лов за сънливци, които събуждали от съня им или ги хващали с капани преди да заспят, и ги хранели допълнително с различни видове ядки, за да станат още по-дебели. Ловът на тези животни през вековете продължил.
През XVII век се използвали дървени капани за лов на тази малка животинка, а през XIX влезли в употреба железните капани. Днес Сънливецът се смята за деликатес в Словения, в много други страни той се е превърнал в домашен любимец, макар че е доста особен, тъй като спи голяма част от времето и не е много подходящ за хора, които искат животинка, за да контактуват с нея. В природата Сънливецът обитава широколистни гори в различни страни в Европа, среща се в Турция и в северен Иран. Сънливецът се среща на островите Крит и Корфу. Сънливецът предпочита да живее в гори, в които има дъб, бук, липа, клен и много храсти с ядки и плодове. Сънливецът живее и в дупки по скали в близост до морето. Понякога сънливецът може да бъде срещнат в градини или лозя.
Външен вид на сънливеца
Сънливецът е малка животинка, той е дълъг около 12 сантиметра, но може да достигне и до 18 сантиметра. Опашката му е с дължина достига до 14 сантиметра и е много пухкава, като отгоре и сивкава, а отдолу е бяла. Теглото на сънливеца е между 150 и 180 грама. Тялото на сънливеца е покрита с мека фина козина, която е кафеникаво-сива на цвят. Сънливец доста прилича на малка сива катерица, но без характерните за катериците кичури на ушите. Стъпалата на сънливеца са гладки, с по 5 пръста, като първият и петият пръст могат да се разполагат перпендикулярно на останалите. Китките на сънливеца са обърнати под ъгъл от 30 градуса навън, което му позволява да се катери по много тънки клони. Около очите си сънливеца може да има фини бели кръгове.
Хранене на сънливеца
Сънливецът яде както растителна храна, така и храна с животински произход. Сънливецът си набавя енергия от различни видове плодове и ядки, както и от всевъзможни насекоми, ларви, гъсеници и дори яйца на по-малки птици, които открива, като се катери по дърветата. Сънливецът обича да похапва жълъди, лешници, орехи, кестени, ябълки, череши, сливи, черница, грозде. Интересен факт е, че Сънливецът обича само узрели плодове. Той опитва всеки плод, който намери, и ако не е достатъчно узрял, го изхвърля.
Размножаване на сънливец
До края на май или началото на юни Сънливецът спи зимен сън в къщичката си. Той се събужда, когато вече има какво да напълни стомахчето му. Десетина дни след събуждането на сънливците започва любовният им период. Мъжкарите започват да се бият за женските доста агресивно, а през нощта издават силни звуци като ръмжене, грухтене и дори писъци, които завършват с изсвирване. По това време мъжкият сънливец пее, като не спира да го прави по 10 минути. След като се чифтоса, двойката се разделя. След около месец женската ражда от 1 до 10 малки, които тежат по 1-2 грама. Едва след двадесетия ден от раждането си малките проглеждат. По това време майката комбинира храненето с кърма и със сдъвкана твърда храна. Щом станат на 25 дни, малките започват да се хранят сами, а когато станат на месец и половина, напускат семейното гнездо завинаги. След една година сънливецът става полово зрял, но може да започне да се размножава едва през втората, а често през третата година от живота си.
Любопитни факти за сънливец
Сънливецът е активен през тъмната част от денонощието и живее в клоните на дърветата и храстите. Той рядко слиза на земята, защото там става жертва на хищници, но и в клоните също трудно избягва тази участ, защото белките и златките често го нападат. Въпреки че изглежда трудноподвижен, сънливецът е бърз като катериците. Той се придвижва с лекота по клоните и прави огромни скокове във въздуха, които често са по-дълги от 3 метра.
Сънливецът прави къщичката си в някоя хралупа, но понякога и под паднало дърво или в цепнатини между камъни. Къщичката на сънливец е постлана с мъх, растителни влакна и пух. Често се случва Сънливецът да си направи къща, като използва гнездото на някоя птица, а преди това изяжда яйцата й. Може да се случи сънливецът да изхвърли новоизлюпените пиленца от гнездото, преди да го превърне в свой дом.
Сънливецът може да живее до 4 години и половина. Въпреки че е популярен като домашен любимец, сънливецът е труден за отглеждане. Той не е като хамстерите, мини зайчетата, морските свинчета, домашните порчета и чинчилите. Той изпада в паника, когато усети, че го наблюдават, и трудно свиква с докосването от човешка ръка. Сънливецът е активен през нощта, подобно на таралежите, и това пречи на стопаните му да спят нормално. Дори да се отглеждат в топло помещение, сънливците заспиват зимен сън и не се събуждат 7 месеца.
Колкото и дълго да се отглежда сънливец, той не може да стане питомен и има опасност, че ще ухапе стопанина си. Сънливец е активен само 4 или 5 месеца през годината. Още през септември сънливец заспива. Първи заспиват възрастните мъжкари, а последни - младите сънливци, родени през същата година. В края на лятото сънливците копаят тунели, където се крият по време на студовете, ако къщичката им не е достатъчно защитена от капризите на времето. Някои сънливци заспиват на тавани или в плевни. Често в една къщичка спят от 4 до 8 сънливеца.
Най-често така правят младите животни. По време на зимния сън метаболизмът на сънливец пада до 2 процента от нормалния. Пулсът му намалява драстично, както и дишането му. Ако човек види сънливец по време на зимния му сън, няма лесно да разпознае, че животинката все още е жива. Ако има силен шум в близост до къщичката на сънливец, той се събужда от зимния си сън. Това често завършва фатално, но понякога сънливец може да излезе от къщичката си, за да потърси храна, ако не е натрупал достатъчно мазнини през лятото. По време на зимния сън загиват две трети от младите животни, родени през лятото, тъй като те често не успяват да натрупат достатъчно мазнини.
Вреди от сънливец
Сънливец нанася сериозни вреди на плодните дървета, тъй като се катери по тях и откъсва плодовете още преди да са узрели. Сънливецът нанася вреди и на лозята, тъй като започва да напада гроздето още преди то да е узряло, като се стреми да изяде семките в него.
