Алабай, известен също така като средноазиатска овчарка, е куче, което е готово да защитава стопанина си с цената на живота си. Алабай е верен пазач и перфектен приятел на четири лапи.
История на Алабай
Алабай произхожда от Централна Азия, затова другото му име е Средноазиатска Овчарка. Алабай е една от най-древните породи кучета и е типичен молосоид. Породата се е формирала в продължение на повече от четири хиляди години на територия, която се простира от Каспийско море до Китай и от Урал до Афганистан. Съществува легенда, че Алабай е потомък на митологичното азиатско създание ситлон, което убивало животни от стадата. Никой не го бил виждал, но то се промъквало в тъмното и крадяло и овчарките, които охранявали стадото.
Постепенно, според легендата, се стигнало до там, че ситлон се кръстосвал с овчарките, и така се появил Алабай. Гените на Алабай са свързани с древните тибетски кучета, с различни овчарски кучета от древна Месопотамия, с монголски овчарки и различни видове мастифи.
Преди Алабай се е използвал най-вече за охрана на стада и на дома на стопаните си. Студовете и борбата с хищниците са били своеобразен естествен подбор за тази порода. През тридесетте години на ХХ век руски кинолози започват работа по селекционирането на породата. Постепенно Алабай става популярен в цял свят заради ефектния си външен вид и работните си качества.
Стандарт на Алабай
Мъжките представители на породата Алабай достигат до 78 сантиметра височина и до 79 килограма тегло. Женските са високи до 69 сантиметра и тежат до 65 килограма. Алабай е едро куче с леко издължено тяло. Мускулатурата му е много добре развита, без да е релефна. Кожата му е дебела и подвижна, което е било предимство за Алабай при битки с хищни животни. Главата на Алабай е доста голяма, прилича на правоъгълник, като към муцуната се издължава и леко се стеснява.
Носът е едър и черен, но ако кучето е бяло, се допуска розов нос. Челюстите са много големи и силни. Очите са сравнително малки, разположени са далече едно от друго, кафяви на цвят. Ушите са със среден размер и триъгълна форма и са клепнали. Те се купират още през първите дни от живота на кучето, но се допускат и некупирани уши. Шията е със средна дължина и силна мускулатура. Гръдният кош е масивен, коремът е прибран. Опашката е дебела в основата си и се купира.
Допуска се и некупирана опашка, която е завита нагоре. Понякога се раждат Алабаи с къси опашки. Крайниците са дълги и мускулести, лапите са кръгли. Козината на Алабай е гъста, права, груба на пипане, с добре изявен долен слой.
Козината на главата и предната част на крайниците е къса, на шията има грива с дължина около 10 сантиметра. Дълга козина има също така зад ушите, на задната част на крайниците и на долната част на опашката, ако не е купирана. Цветът на козината може да е абсолютно всякакъв, с изключение на сив и кафяв. Допустими са тъмни петна на бял фон.
Грижи за Алабай
Козината на Алабай няма нужда от сложни грижи. Тя изглежда добре и без постоянно да се разресва, но все пак е добре веднъж седмично да се прави това с помощта на къс гребен с гъсти зъбци. Когато Алабай се изцапа с кал, тя пада сама от козината му, след като изсъхне. През пролетта Алабай сменя козината си, затова е добре да я разресвате по два пъти на ден.
Препоръчително е да разресвате козината на кучето навън. Редовно проверявайте ушите на Алабай, тъй като лесно могат да се развият сериозни инфекции. Алабай е куче, което не се препоръчва за отглеждане в апартамент поради големите си размери. Средноазиатската Овчарка има нужда да изразходва енергията си, затова е най-добре, ако тя живее на двор. Дори да живее в двор, е добре да я разхождате от време на време, защото кучетата от тази порода са много социални и биха се радвали да ви придружат по време на разходките си.
Ако Алабай живее на двор, е добре той да е ограден с висока ограда, тъй като Средноазиатската Овчарка ще се опита да разшири територията си, като прескача редовно оградата. Алабай се чувства най-добре в умерени климатични зони, както и на места, където почти винаги е хладно или студено. За да живее добре в зони с горещ климат, Алабай трябва да има възможност да стои на сянка. Не се препоръчва да разхождате кучето, когато е горещо, препоръчва се това да става сутрин и вечер, когато навън е по-хладно.
Обучение на Алабай
Алабай е много умно куче, което лесно разбира какво се иска от него, но може да прояви инат по време на обучението. Не се препоръчва да се проявява физическа сила по време на обучението на Алабай, защото кучето може да се превърне в агресивно или напротив - в страхливо, което не е характерно за породата и се смята за отклонение от стандарта.
Ако усещате, че не можете сами да се справите с обучението на Алабай, потърсете помощ от дресьор на кучета, защото в противен случай рискувате любимецът ви да се превърне в неконтролируем, което е недопустимо. Алабай трудно ще се научи да изпълнява команди, ако разчитате да го стимулирате с лакомство. Гордото куче ще изпълнява командите ви предимно защото ви обича и за да ви угоди. Добре е то да усеща, че вие сте лидерът в отношенията, за да ви слуша винаги.
Хранене на Алабай
Алабай се храни както със суха храна и консерви за кучета, така и с натурални продукти. Алабай не е претенциозен по отношение на храната, но ако го храните с натурални продукти, е добре да му давате редовно витамини и минерали, което е важно за правилното развитие на костната и мускулната система на кучето. Над 60 процента от менюто на Алабай трябва да е съставено от месо и месни субпродукти, които трябва да му се дават термично обработени.
Редовно давайте на Алабай кокали, като не се препоръчва да се дават пилешки тръбни кости, тъй като те могат да разкъсат червата или стомаха на кучето и това да доведе до фатални последици. Кисело мляко, твърдо сварени яйца, хрущяли, сварен ориз или овесени ядки, плодове и зеленчуци допълват менюто на Средноазиатската Овчарка. Не се препоръчва да давате на Алабай прекалено студени или прекалено горещи храни, както и сладки и тестени изделия, пушени меса, пушена риба, пикантни и солени храни, прясно мляко и сурови яйца.
Заболявания на Алабай
Алабай е доста здрава порода кучета. Но както и други едри породи кучета Средноазиатската Овчарка е склонна към тазобедрена дисплазия, както и към дисплазия на лакътната става. За разлика от повечето други едри кучета, Алабай няма склонност към превъртане на стомаха. Алабай е склонен към заболявания на ушите и очите.
Любопитни факти за Алабай
Алабай е любим на много известни личности по света и в България. Сред актрисите, които са почитатели на породата, е каскадьорката и носителка на титли за красота Яна Маринова. Тя всеки ден се разхожда със своя Алабай в планината. Алабай се разбира добре с други домашни любимци, независимо дали те са кучета или котки. Но към други кучета и котки Алабай може да прояви агресия.
Алабай е подходящ за семейства с деца, защото се грижи за хлапетата нежно като истинска бавачка. Алабай е готов часове наред да играе с хлапетата и да се включва в щуротиите им. Въпреки че дълбоко в гените на Алабай е заложен инстинктът за желание за победи в битки, Средноазиатската Овчарка е известна със своето спокойствие и добродушен характер.
Тази порода не е така агресивна като близката до нея Кавказка Овчарка. Алабай се превръща в зряло куче едва след третата година. Дотогава то се държи като малко кутре, но въпреки това проявява характерните за породата черти – уравновесеност, спокойствие, гордост и независимост. Най-големият Алабай в света живее в Русия, казва се Булдозер и тежи 125 килограма. За да го поддържа в добра форма, стопанинът му изминава всеки ден с него над 10 километра.
Недостатъци на Алабай
Алабай е куче, което още от ранна възраст ще се опита да доминира над стопанина си, което е недопустимо, като се има предвид големия размер на овчарката. Желанието за доминиране може да бъде овладяно навреме с помощта на подходящо обучение в ранна възраст. Ако Алабай не се социализира когато е малък, той може да проявява известна агресия към непознати.
