Алабай е много стара порода кучета, разпространена в Централна Азия. Не е резултат от селекционна работа и е формиран по естествен начин. Тези кучета дълго време бяха популярни сред народите, живеещи в Централна Азия, и използвани за работни кучета и охрана на добитък.
Характерът на Алабай може да е сдържан, ако обучите кучето правилно. То е уравновесено, спокойно, независимо и самостоятелно животно.
В редки случаи може да е агресивно към непознати и съмнителни хора. Алабай притежава висока устойчивост и е способен на всичко, за да защити територията си и хората, които усеща, че пази. Освен това е абсолютно непоколебим в битки с по-едри животни.
Алабай притежават силен защитен инстинкт, смелост, самочувствие, издръжливост, сила и здравина.
Но ако натрапникът пренебрегне това предупреждение и продължи да влиза неканен в имот, кучето атакува, събаря неканеният гост на земята и изчаква пристигането на стопанина си. Ако човек се оттегли, кучето не атакува.
За децата тези овчарки са надеждни приятели, но все пак не бива да се оставя насаме малко дете с голямо куче. Това е правило, което важи за абсолютно всички породи кучета, а не само при отглеждането на Алабай.
Средноазиатските овчарски кучета имат силен и независим характер. Макар и териториални, те са много привързани към всички членове на семейството.
Човекът представлява за тях лидерът, който трябва да има силен характер, за да го управлява; в противен случай мъжкото куче в глутницата ще утвърди своето лидерство. Куче от този тип понякога се управлява по-лесно от жени.
В съзнанието на кучето жените и децата са тези, които трябва да бъдат защитени на всяка цена. Кученцата от тази порода бързо растат много привързани към собственика си, търсейки обич само от него и избягвайки непознати.
По отношение на темпераментните разлики между половете, мъжките кучета са по-твърди, но по-директни по характер. Женските са по-меки, но по-хитри.
Централноазиатските овчарски кучета са относително лесни за отглеждане и по-голямата част от кученцата не са много разрушителни, ако живеят в къщата. Те не ядат обувки, нито рушат мебели.
Тези кучета могат да живеят във вила или апартамент; в случая на последното те се опитват да заемат пространствата, където да не създават проблеми.
Темпераментът на алабаите е тих, самоуверен, смел, спокоен и послушен. Кучетата не тичат напред-назад, ако няма причина за това. Някои кучета, докато пазят, ще атакуват, без да лаят.
Те са изключително смели, подобни на други едри кучета като кане корсо, тоса ину, дого аржентино, бурбул.
