Алпаката е опитомен вид южноамериканска камила. Камилите, с които повечето хора са запознати, са тези с гърбици. Въпреки това има четири други вида камили без гърбици, които живеят в Южна Америка. Ламите и алпаките са опитомени от хиляди години. Другите две разновидности, гуанако и викуна, продължават да бродят в диви стада и до днес.
Алпаките са играли централна роля в културата на инките и са били ценени като съкровище на високото Андско плато и планините на Южна Америка в страните Перу, Чили и Боливия. Сред хората от Андите изтъканият плат от руното на алпака е бил толкова ценен, че е използван като валута. Алпаките са били опитомени преди около 10 000 години.
Алпаките са много умни животни, нежни и лесни за отглеждане, но всяко животно има и своя собствен характер. Срамежливи, но много любопитни, тихи и интелигентни, алпаките са стадни животни и затова не трябва да се отглеждат изолирано. Те развиват взаимоотношения въз основа на позицията си в групата. Те се учат, като наблюдават други членове на стадото. Алпаките изглежда усещат необходимостта да бъдат разумни и нежни с децата и са големи любимци за различни проекти с деца, домашни любимци и терапевтични животни.
Имайки само долни зъби, алпаките нямат начин да се защитят. Краката им имат подплата отдолу, така че не могат да нанесат много щети с ритане. Основната им самозащита е да избягат и затова естествената им реакция е да избягат, когато се приближат до човек. Това поведение става по-рядко, след като опознаят собствениците си, изградят доверие и се почувстват в безопасност.
Понякога ламите служат като животни пазачи за по-малките, по-малко смели алпаки. Ламите са повече от два пъти по-големи от алпаките. Руното на ламите не е толкова деликатно и фино, колкото руното на алпака. Алпаките са тихи, с изключение на нежното тананикане, което може да чуете между майка и малкото ѝ или пък на звуците, издавани от нещастна или уплашена алпака.
Те имат алармен сигнал, който една алпака издава, за да предупреди останалата част от стадото, че има опасност, обикновено хищник в района. Алпаките прекарват голяма част от деня в легнало положение, дъвчейки погълнатото (преживяйки) през деня. От време на време може да видите цялото стадо да „набива“ крак около поляната си - гледка, на която ставате свидетели, когато цялото стадо върви след водача си, в специфичен танц около пасището.
Характерно за алпаките е, че са чувствителни към околната среда във всяко отношение, живеейки в хармония с природата.
- Краката на алпаките са подплатени и оставят терена непокътнат (без да оставят следи), докато пасат.
- Алпаките са едни от малкото тревопасни, които не изтръгват тревите с корена.
- Алпаките имат три отделения в стомаха си, което им позволява ефективно да превръщат сеното и тревата в енергия, като ядат по-малко от другите селскостопански животни.
- Алпаката може да живее, без да консумира много вода, въпреки че обилното снабдяване с прясна вода е изключително необходимо, за да е здрава.
- Алпаките обикновено не унищожават дървета.
- Екскрементите на алпаките са сред най-добрите видове оборски тор.
- Южноамериканските индианци използват тор от алпака за гориво.
- Алпаките имат една или две зони в пасището, които използват като общи купчини за тор. Това помага за контролиране на паразитите и прави почистването лесно.
- Няколко меки, топли пуловера могат да бъдат създадени от влакното, което алпака произвежда за една година.
Вижте също: Какво яде алпаката
