Горската котка е дива котка. Наричат я европейска котка и е хищник от семейство котки, който обитава гористите райони на Европа, северна Азия и може да се срещне дори в Африка.
Произход на горската котка
Горската котка живее в горите в северна Азия, в Европа и в Африка. Според учените всички съвременни котки са произлезли от горски котки, които са били опитомени пред около 10 000 години в Близкия Изток.
Смята се, че това се е случило през неолита, когато е започнало обработването на земята и отглеждането на зърнени култури. Това довело пълчища гризачи към жилищата на хората, затова те имали нужда от котки, които да ги унищожават. В средата на ХХ век огромно количество горски котки са били избити заради пухкавата си козина.
Годишно са били убивани по няколко хиляди животни, за да се произвеждат палта и шапки. Днес в много държави горската котка е изчезнал вид, а в други е изчезващ, затова тя е защитена от Бернската конвенция. В някои държави тя е включена в националната им Червена книга.
Как изглежда горската котка?
Горската котка е сиво-кафеникава на цвят, козината е на черни райета. Горската котка е по-едра от домашната котка. Средната височина на горската котка е около 35 сантиметра за женските и 43 за мъжкарите.
Тя достига до 8 килограма тегло, но по-дребните екземпляри от този вид тежат по 3 килограма. Опашката на горската котка е дебела и е дълга 30 сантиметра. Тялото на горската котка е с дължина от 45 до 90 сантиметра без опашката. Ушите на горската котка са триъгълни, със заоблени краища и нямат снопчета от косми, като при риса.
Козината е средно дълга, но по опашката космите са по-дълги, отколкото по тялото. Опашката е с с тъп край, все едно е отрязана. На предните си лапи горската котка има по пет пръста, а на задните - по четири. Зъбите на горската котка са много остри. В средата на козината, точно по линията на гръбнака горската котка има тясна черна ивица, която стига и до опашката. На челото и главата има четири черни ивици. Понякога горската котка има бяло петно на козината върху гърлото си. Опашката на Горска котка е черна, като на места изглежда като раирана.
С какво се храни горската котка
Горската котка се храни с дребни бозайници и птици. Тя обитава места, където живеят зайци и птици, които гнездят на земята. Много рядко се случва горската котка да успее да хване малкото на елен или на сърна. Това се случва когато малкото е било болно или недохранено. Горската котка може да се храни също така с дребни гризачи.
Фазаните и яребиците са честа плячка на горската котка. Този красив хищник може да лови и риба, най-вече пъстърва, по времето когато тя хвърля хайвера си. Горската котка може да се храни също така и с различни насекоми, а когато е много гладна - и с някои видове растения. Горската котка се храни и с гущери и змии, както и с порчета.
Размножаване при горските котки
Женските горски котки достигат полова зрялост на 10 месеца, а мъжките - едва след третата си година. Когато женската котка е разгонена, тя издава специфична миризма, която привлича мъжкарите. По време на любовния период горската котка издава викове, характерни за домашните котки през същия период. В любовния период мъжките Горски котки постоянно се бият заради женските.
Когато дойде време котката да ражда, тя прави нещо като гнездо и ражда обиковено в края на април или началото на май. Малките Горски котки се раждат напълно слепи и безпомощни. Те са покрити с козина и на третия ден след раждането си могат да пълзят. Новородените горски котки тежат около 40 грама. Сините им очи се отварят на десетия ден.
След две седмици те започват да потъмняват и стават златисти едва на петия месец. Малките горски котки се хранят с майчина кърма до четвъртия месец. Докато отглежда малките си, женската ги защитава от хищници и при опасност ги пренася на друго място. След като навършат един месец, малките горски котки излизат от скривалището си.
Когато станат на месец и половина, те започват да се хранят с месо, а след втория месец започват да излизат с майка си на лов. Те остават с майка си до петия си месец. Мъжкарите не се грижат за потомството.
Когато женските горски котки решат да останат там, където са родени и израснали, техните братя са принудени да потърсят друго място, където да живеят. Понякога Горските котки живеят на кланове и тогава постоянно се водят битки, за да се поддържа йерархията.
Любопитни факти за горската котка
Горската котка е доста страхливо животно. Тя може да прояви агресия при среща с човек, но гледа да не се доближава прекалено много до места, където живеят хора. Горската котка води самотен начин на живот, освен когато не е в любовен период. Всяка горска котка има територия, която маркира като своя - тя е с площ около 3 квадратни километра.
За човек, който не разпознава горската котка, тя може да бъде объркана с по-едра домашна котка.
Котка сменя козината си два пъти в годината - през май и ноември. Зимната козина на горската котка е много гъста и пухкава, за да я предпазва от студа.
В снега следите на горската котка не се различават от следите на домашните котки. Само по-едрите екземпляри от вида Горска котка оставят по-големи следи.
Езикът на горската котка е покрит с миниатюрни издатини и е грапав, което помага да се грижи за козината си.
Горската котка има мустаци, но няма мигли. Горската котка има трети вътрешен клепач, който предпазва очите от изсъхване.
В природата горската котка живее около 15 години, но ако се отглежда като домашен любимец или живее в зоопаркови условия, може да достигне до 30 години.
Звуците, които издава горската котка, прилича на тези, които издават и домашните котки.
Горската котка предпочита широколистните и смесените гори. Горската котка живее и в планините, където избира скалисти участъци. Тогава тя прави бърлогата си между скалните късове или в хралупите на дърветата. Понякога горската котка се заселва в необитаеми дупки на лисици или язовци.
Враговете и конкурентите на горска котка са рисът, чакалът, лисицата.
Зрението и слухът на горската котка е много добре развито, но обонянието й е доста по-слабо от тях. Интересен факт е, че ушите на горската котка могат да се въртят много бързо в различни посоки, за да идентифицират източник на определен звук. Те могат да реагират на честоти до 25 000 вибрации в секунда. Заради тази своя способност горската котка може да чува ултразвуците, издавани от някои гризачи. Понякога това помага на горската котка да хване плячката си, дори без да я е видяла преди това. Тъй като очите на горската котка са разположени на предната част на главата, това помага да вижда в дълбочина – тя има така нареченото стереоскопично зрение. Това е много полезно по време на лов. В същото време обаче на горската котка ѝ е много трудно да забележи обект точно пред нея.
Горската котка си помага при лова и преследването с мустаците си. Това са високочувствителни сензорни органи, които помагат на горската котка да определи дали тялото ѝ може да мине през тясна цепнатина. Мустаците на горската котка ѝ помагат да забелязва движението на плячката в близост до муцуната ѝ, тъй като в такъв случай тя не може да го види.
Горската котка излиза на лов, когато слънцето залезе. Тя трябва да е много гладна, за да се престраши да излезе на лов през деня.
Интересен факт е, че когато горската котка прави бърлога, тя постила пода със суха трева, листа и пера.
Когато преследва плячката си, горската котка може да се изкатери до върха на високо дърво, а също така да прескача от дърво на дърво, например ако преследва катерица. За едно денонощие Горската котка може да изяде до половин килограм мишки. Когато успее да убие по-едро животно, горската котка изяжда вътрешностите му.
В зоопаркови условия горската котка изяжда до един килограм месо на денонощие.
Горската котка има ароматизиращи жлези на челото си, около устата си и около основата на опашката. С тях горската котка се търка в различни предмети, за да отбележи границите на територията си.
Вреди от горската котка
Горската котка понякога вреди на хората, ако е принудена да потърси храна в близост до човешки жилища. Тогава тя обикновено унищожава кокошките и други домашни птици. Горската котка може да представлява опасност, ако пренася бяс или различни паразитни заболявания, които могат да бъдат опасни за хората.
