Кучето за разлика от своите събратя вълците, койотите и лисиците използва гласа си често. Това се обуславя от положението му на домашно животно, което има нужда да комуникира.
Какъв е езикът на кучетата? Кучетата говорят – чрез своя лай и чрез цялото си тяло. Силата на гласа му е тази, която е надминала всички останали сигнали за комуникация, поне спрямо човека.
Освен гласа си, кучето използва и езика на тялото, за да контактува с нас. Често обаче ние сме неспособни да го разберем. Поради това то по-често залага на сигурните лай, вой, скимтене и широка гама от звуци, за да позволи добре да се разбере онова, което се опитва да съобщи.
Така например може сами да усетите в неговите способи какво иска да ви каже кучето. Ето как:
- Ако кучето лае продължително и с равномерни паузи, преминава във вой, то това е ясен сигнал, че е самотно. Това е неговият начин да се опита да получи утеха от други членове на глутницата;
- Когато чуете бърз и непрекъснат лай, с вмъкнати остри върхове, то бъдете сигурно, че се задава опасност. Този алармен сигнал се използва най-вече, когато се приближава непознат;
- Ако кучето ви се прозява, то това не е признак на умора. Това показва стрес. В други случаи обаче е сигнал за мир;
- Когато кучето ви пръхти, това е ясен сигнал на задоволство. Когато се сгуши до вас, това означава, че наистина му е добре;
- Единичният и сбит лай обикновено изразява крайно недоволство и непоносимост. Той може да изисква внимание, както и знак да престанете да вършите това, което и до момента;
- Когато кучето иска да играе, то лае настоятелно и равномерно. Това е ясен знак за желание за взаимодействие;
Позата и маниера на кучето също изразяват неговия начин на мислене и следващия му ход. Когато е уверено, то стои изправено, с повдигната главата, наострени уши и бляскави очи. Устата е леко отворена, а опашката се люлее леко или е отпусната.
Когато кучето е щастливо, то маха с опашка, а устата му е отворена. Игривото пък маха бързо с опашка скача радостно около Вас. Ще го познаете по изправените уши и бляскавите очи.
Покорното куче обикновено държи главата и ушите на долу. Опашката му е отпусната на долу. Неспокойното много прилича на покорното, но неговите уши са частично опънати назад, а шията му е изпъната напред. Понякога кучето потреперва. Възможно е да скимти или да стене.
Ако кучето стои уверено и леко наклонено напред с широко отворени очи, които гледат вас и другите кучета право в очите, докато ръмжи леко, то това е доминиращото куче. То лесно може да нападне някой и да се превърне в проблем.
Страхливото куче пък е прилегнало към земята, има скована стойка, а ушите са прилепнали назад към главата. Опашката му е подвита между краката и често трепери. Освен да скимти, уплашеното куче може и да ръмжи.
Границата между него и агресивното куче е много малка. Агресивността го кара да стъпи здраво на земята, готово всеки момент може да нанесе удар. Обикновено ушите му са изпънати назад, погледът му е остър, главата изпъната напред, зъбите му са оголени, а козината на гърба му е настръхнала.
