Когато пристъпвате прага на някой приятел, неговото куче идва да ви посрещне, вероятно махайки с опашка. Вие се нахвърляте да го милвате, но получавате неприветливо ръмжене, оставящо ви със смесени чувства.
Добре е да знаем, че махането на опашката невинаги е знак за добронамереност и приемственост. Необходимо е да се огледате цялата картинка – ако кучето е стегнало лицевата си мускулатура, има разширени зеници или присвити уши например, трябва да се отдръпнете.
Кучетата използват опашките си, за да експресират силни емоции като възбуда, досада, агресия, щастие. Махането с опашка е поведение, датиращо още от началото на кучето като вид.
Оригиналната функцията на опашката била да балансира тялото, предотвратявайки олюляването в случаи на рязко завиване при плуване или бягане, както и за спомагане при катерене и скачане. С времето обаче ролята ѝ се обособила в насока към комуникация, баланс при вървене и стоеж.
Новородените кучета не започват да махат с опашчици веднага след раждане. Това стартира на първия месец и половина, когато се зараждат семейните взаимоотношения. Изправянето на опашката например е сигнал за примирие след конфликт в рамките на едно котило. С израстването животинчетата започват да използват махането на опашка като молба за храна от по-възрастните в семейството или от стопаните си.
За да прецените адекватно поведението на кучето, следете честотата на движение на опашката, както и посоката, в която е насочено. Различните половини на мозъка контролират кръстосано в каква посока ще се движи опашката.
Установено е, че наляво означава уплаха (дясната половина на мозъка отговаря за отдръпване и изтощение), а надясно – щастие (лявата половина на мозъка отговоря за позитивните усещания).
Когато движението се извършва нагоре-надолу, животинчето е въодушевено. В случай че просто е любопитно, опашката ще е хоризонтална на земята. Когато е прибрана между задните крайници, кучето най-вероятно е уплашено или се подчинява. Лениво увисналата към земята опашка е знак за несигурност и притеснение.
Проучвания потвърждават, че кучетата не размахват опашки, когато са сами, а само в компанията на друго куче, човек, котка и др. По същия начин ние не стоим усмихнати и не проявяваме език на тялото, когато сме сами, а само в социална ситуация. Кучетата се разбират помежду си само с един поглед на езика на тялото – това им помага да избягват множество потенциални конфликти отдалеч.
Друга причина за размахване на опашката е разнасяне на уникалния мирисен секрет от аналните жлези. Алфа индивидът изразява доминантността си с високо вдигната опашка, разпръсквайки миризмата си много повече от уплашено животно с опашка между краката, което не иска да бъде засечено от носа на враговете си.
Опашките са от важно значение за комуникацията между животните, и лишените от такава не умеят да се справят в социална среда – често се сбиват и не разбират чуждите сигнали. Игривото куче няма да разчете притеснението в своя безопашат другар и ще се втурне закачливо към него, което резултира в ухапвания и други агресивни реакции.
Размахването на опашка често е неволева реакция на тялото – като усмивка, която понякога съвсем неочаквано се отпечатва на лицата ни. Може да се каже, че това е едновременно вродено и заучено поведение – с други думи, комбинация от условни и безусловни рефлекси. Ако свиването на опашка спомогне за отбягване на опасна ситуация, кучето ще повтори това действие отново и отново и т.н.
