Най-силният звук, издаван от кое да е същество на Земята, идва от морско създание. Това е гърбатият кит. Той е забележителен певец, чиято песен се носи в океанските дълбини в продължение на 15-20 минути. С нея видът е много известен.
Този гигантски морски бозайник освен това е забележителен алтруист. Той може да бъде наблюдаван как помага на други морски видове. Документирано е, че гърбати китове спасяват тюлени от нападение на косатки.
Междувидовата взаимопомощ не им е чужда.
Гърбатите китове предоставят едно истинско природно чудо за наблюдение - бял гърбат кит. Това е много рядко явление, в момента в света живее само 1 подобен уникат.
Още много факти могат да бъдат научени за тези забележителни морски бозайници.
Класификация на гърбатия кит
Гърбатият кит е с научно название Megaptera novaeangliae и е член на семейството на ивичестите китове - Balaenopteridae в подразреда на беззъбите китове - Mysticeti.
В семейството на ивичестите китове гърбатият кит е родствен на още няколко вида - син кит, финвал, сейвал, ивичест кит на Брюде, малък ивичест кит и други.
Семейство Balaenopteridae се е отделило от другите семейства на беззъби китове в средата на миоцена. Не е известно кога те се разминават с други членове на семейството.
Гърбатият кит е единствен член на своя род, независимо от връзката му с други китове гиганти от семейството.
За първи път е идентифициран като вид от Брисън през 1756 година, а Георг Хайнрих Боровски го описва за първи път през 1781 година.
През 1846 година Джон Едуард Грей създава род Megaptera. Това родово име идва от древногръцките думи. Mega - гигант и ptera - крило заради големите предни плавници.
Популярното име идва от извития гръб на бозайника при гмуркането му- гърбат кит.
Разпространение и местообитания на гърбатия кит
Гърбатите китове живеят в полярни и тропически води, най-вече тези в Атлантическия океан, Арктическия и Тихия океан. Обхватът им включва също водите на Берингово море и тези около Антарктида, където живеят и красиви полярни животни като полярна лисица, елени, зайци, сови.
Местообитанието на гърбатите китове са както студени полярни, така и топли тропически води. По време на миграция те се намират в крайбрежни и дълбоки океански води. Като цяло не влизат в крайбрежните води, докато не стигнат до географските ширини на Лонг Айлънд, Ню Йорк и Кейп Код. Умерената тропическа и полярната солена вода са местообитание на гърбатите китове.
Описание на гърбатия кит
Малкият мозък на гърбатия кит представлява около 20 процента от общото тегло на мозъка му и по това той не се отличава от другите представители на разреда. Предполага се, че само едната половина на мозъка спи по време на сън, защото те дишат волево.
Обонятелните му органи са силно намалени и е съмнително дали изобщо има обоняние.
Очите на гърбатия кит са малки и пригодени да издържат на водно налягане, а външните им слухови проходи са тесни.
Видът се отличава лесно по жилавото тяло с очевидна гърбица, черното дорзално оцветяване и удължените гръдни перки. Тези перки са най-дългите при всички китоподобни и заемат една трета от дължината на цялото тяло. Предполага се, че това е за да се получи добра възможност за манервиране, както и възможност да се контролира температурата при мигриране между топъл и студен климат.
Гърбатите китове имат и система за топлообмен, подобна на тази на акулите и още някои видове риби.
Главата и долната челюст на бозайника са покрити с подутини, които са известни като туберкули. Те представляват космени фоликули и са още една от особеностите на вида.
Уникална е и опашката на всеки индивид и служи за идентифициране на всеки един екземпляр.
Всеки гърбат кит има от 270 до 400 оцветени в тъмно балени. Това е система за филтрация на храната при беззъбите китове. Тя замества липсващите зъби. Намират се от всяка страна на устата. Те са от 46 до 91 сантиметра, като нарастват от предната част към задната, зад челюстната става.
От долната челюст до пъпа се проточват коремни ивици. Те представляват вдлъбнатини, подобни на тези при други китове, но около 14 до 22 на брой, тоест по-малко в сравнение на други ивичести китове.
Гърбатият кит има носови отвори, дълги 3 метра с форма на сърце, от които дишат и понякога изхвърлят вода, която плисва като гейзер. Един възрастен екземпляр може да изхвърли вода на височина над 6 метра.
Новородените са големи колкото главата на женската приблизително. Те са дълги около 6 метра и тежат 1800 килограма.
Възрастните мъжки са 13-14 метра, женските са по-големи, около 15-16 метра. Теглото на гърбатите китове варира около 25-30 тона, но едрите екземпляри надхвърлят 40 тона. Гръдната перка е около 6 метра.
Женските имат лоб с форма на полусфера в областта на гениталиите и това ги различава визуално от мъжките. Половият орган на мъжкия е скрит в генитална цепка. Най-едрият гърбат кит е 19 метра и е женска.
Поведение и начин на живот на гърбатия кит
Гърбатите китове живеят на групи. Те мигрират сезонно от тропиците към северните си хранителни зони.
В тропиците се срещат в плитките брегове. Мнозинството от тях обаче не навлизат в крайбрежните зони, докато не достигнат Лонг Айлънд, Ню Йорк или Кейп Код, Масачузетс. Разпръскват се на по-широка площ когато са в по-дълбоки води, отколкото когато са на по-плитко.
Миграцията на гърбатите китове е свързана с храненето и възпроизвеждането. Този вид кит редовно оставя по-студените води, където се храни през пролетта, лятото и есента и отива в зимния си обхват от плитки тропически брегове, където не се храни, а живее от мастните си запаси.
Миграцията настъпва и защото те търсят по-топли води, за да родят малките си.
Няма директни доказателства за териториалност при гърбатия кит. Съществуват обаче типове предпочитания към определени места, където гърбатите китове се завръщат сезонно.
Скоростта им на плуване е около 27 километра в час, като по време на миграцията може да достигне до 14 километра в час. Китовете с малки пътуват най-бавно, а самотните плувци пътуват най-бързо.
Гърбатият кит се гмурка на дълбочина 6-7 метра за 15- 20 минути.
При миграция се наблюдава явление, при което един или два индивида охраняват група от майка с малко. При такъв случай те може да проявят агресия към приближаващи се до охраняваните обекти други китове или лодки.
Забележителна е песента на гърбатия кит. Вокализация се наблюдава както при мъжките, така и при женските, но само мъжките произвеждат дълга, шумна и сложна песен. Тя се състои от няколко звука с нисък регистър, която трае от 10 до 20 минути.
Хората могат да пеят 24 часа, но китовете нямат гласни струни и издават звука чрез структура, подобна на ларингса, която се намира в гърлото им. Нейният механизъм не е идентифициран. Не е нужно да издишат, за да издадат звук.
Китовете от една зона пеят една единствена песен. Китовете от друга зона пеят друга. Песента на всяка група се променя бавно, в течение на години.
Не е ясно защо пеят. Предполага се, че мъжките така търсят женски или предизвикват еструс при тях. Смята се, че песента има функция и на ехолокация.
За да комуникират издават и други звучи като щракане, грухтене и лаене.
Хранене на гърбатия кит
Гърбатият кит се храни с планктон, растителен и животински свят на повърхността на водата или рибни пасажи. Храненето става през лятото. Рибата е около 95 процента от хранителната диета.
Обикновено тези китове поемат с устата си вода и храна едновременно. Те са в големи обеми., защото вентралните канали в гърлото могат да се разширяват. След като устата се напълни, тя се затваря и водата се прецежда.
Междувременно храната се улавя, при което езика подпомага процеса, и после се поглъща.
Размножаване на гърбатия кит
При гърбатия кит мъжките се състезават за достъп до женските при размножаване. Размножителният сезон е през зимата, а размножаването става в тропически води.
Мъжкия и женската първо плуват в линия преди копулацията. След това се гмуркат заедно и са в близък контакт. Показват се от водата до точката на плавниците. Самото чифтосване става в подводна среда.
Бременността при гърбатия кит е 11-11, 5 месеца.
Половата зрялост настъпва между 4 и 5 години. Обикновено има само една овулация през размножителния сезон. Размножават се веднъж на 2 години. Кърменето на малкото трае 5 месеца. Мъжкият не участва в отглеждането на потомството.
