Кучетата и аристократите - дори царските особи - имат много дълга съвместна история. Независимо дали говорим за хрътки, които се появяват на церемонии, охраняват своите царски стопани или ходят на лов с тях, те са били неизменна част от кралския живот навсякъде.
Породата на любимците на известни аристократи и владетели често е била въпрос на вкус, но трябва да си признаем, че някои от тези кучета са толкова сладки, че наистина си заслужават славата. Кучетата са отразявали нуждите и традициите на своите кралски собственици, демонстрирайки сила, богатство, лукс или лоялност. Но често са били и дипломатически подаръци.
Ето няколко от най-известните аристократични породи кучета:
Акита Ину
Породата Акита Ину произхожда от Япония и за тези големи горди кучета се знае, че са били любимци на японския императорски елит векове наред. В периода Едо през 17-ти и 18-ти век, кучетата от порода Акита са били притежавани само от шогуни с цел лов на мечки и друг едър дивеч. Императорът Тайшо пък е бил сниман със собственото си куче Акита през 1899 г., а породата е обявена за национално богатство и става достъпна за всички едва в началото на 20 век.
Бигъл
Историята на бигълите е тясно свързана с аристокрацията, защото те са били отглеждани от тях за ловни кучета. Предците им са били докарани в Англия от Уилям Завоевателя след Норманското завоевание през 1066 г. и се вярва, че английският крал Хенри VII е притежавал и използвал за лов толкова малки бигъли, че те са можели да се поберат в дланта на ръката му.
Фален
Тези кучета са станали популярни сред европейската аристокрация не по-късно от времената на Тюдорите, и са били особено популярни сред Стюартите. Крал Карл II ги е обожавал и това е станало ясно по многото кралски картини, в които присъстват.
Лабрадор
Бащата на кралица Елизабет II, крал Джордж VI, е обичал големи ловни кучета и особено любими са му били лабрадор ретривърите. Той започнал да ги развъжда в кралските имения в Сандрингам и Балморал през 1911 г. и се отнасял към тях едновременно и като работни кучета, и като домашни любимци. От тогава лабрадорите остават част от кралското домакинство и печелят много награди със своите ловни умения.
Бишон Фризе
Американският киноложки клуб нарича породата Бишон Фризе „кралска затопляща скута възглавничка“ и с добра причина. Тези малки пухкави топки стават част от аристократичното кучешко семество през 13 век и се появяват в портрети с кралски особи. Факт е, че крал Хенри III Франс ги обичал толкова много, че държал няколко около врата си в малка, украсена с панделка кошница.
Ши Тцу
Кучетата Ши Тцу са се развъждали с идеята да бъдат “лъвско куче“, наподобяващо голямата котка. Те често са били давани като символични подаръци на императорите на Китай. Императрица Доугер Цу Хси, която управлявала Китай от края на 19-ти век до началото на 20-ти, била голям почитател, но историята им сред китайската аристокрация започва много по-рано. В някои периоди те са били носени в ръкавите на китайски аристократи и ако някой извън кралското семейство е бил хванат с Ши Тцу куче е бил наказван със смърт.
Уелско корги пембрук
Когато говорим за съвременни аристократични кучета няма как да не се сетим за уелското корги пембрук, любимата порода на английската кралица Елизабет II. Кралицата получила първото си корги през 1933 г. като подарък от баща си. и от тогава в Бъкингамския дворец винаги е имало корги.
Пиринейско пастирско куче
С величествения си вид е трудно да се повярва, че невероятно силните пиринейски пастирски кучета имат аристократично минало. В началото си те са били използвани за пазене на овце в Пиренейските планини в Югозападна Европа. Едва през XVII век френската аристокрация открива тази впечатляваща порода и ги прави пазители на замъка в Лурд. Пиринейските пастирски кучета се били смятани за равни на двама мъже що се отнася до охраняване на замъка.
Грейхаунд
Грейхаунд е една от най-древните породи кучета, известна на човека. Историята на тези кучета може да се проследи до почти всяка страна по света. Докато аристокрацията винаги се е заобикаляла с породата (в ранното развитие на грейхаундовете, само аристократите са ги отглеждали), Англия играе важна роля в развитието на породата, като първите илюстрации на грейхаунда там датират от IX век. Тези аристократични кучета също са се използвали и като състезателни кучета от 18-ти век насам.
Пекинез
Пекинезът е друга порода, свързана с императорите на древен Китай, и историята им датира от 200 г. пр.н.е. Отличителният размер на тези аристократични кучета и специалната маркировка на козината им са били най-ценните им характеристики. Някои кучета са били отглеждани по-малки от 1.8 - 2.2 кг и и така собствениците им са можели да ги скрият в големите ръкави на традиционното си облекло, служейки им като кучета-пазачи.
